Джебчийка докарвала по 2000 евро на баща си за 24 часа

Днес, на 21 години, момичето успяло да се измъкне от кошмарите на миналото си, но все още му трябва помощ, за да намери спокойствието и уюта, за които продължава да мечтае. &quot;Това, което Мария е изтърпяла за 20 години, на повечето хора няма да им стигнат и два живота да минат през него&quot;, разказват служителите на Комплекса за социални услуги в Монтана, който от 6 години е повече от дом на останалото без близки момиче.<br /> <br /> Мария се родила като трето и нежелано дете на семейство от Перник. Оставена била в приют. На три години била осиновена. Оказало се обаче, че новите родители не я прибрали в дома си, за да се грижат за нея, а за да я превърнат в машина за пари.<br /> Осиновителите на Мария се оказали от клана на така наречените &quot;сръбски цигани&quot;. Повечето от тях били богати хора, окичени със злато. Основната им печалба идвала от жените им, които били изпечени джебчийки.<br /> <br /> &quot;Обучението ми започна още на шест години. Майка ми показваше как се бърка с два пръста в джоб, как се прибират портфейли и телефони и как се задигат чанти&quot;, разказва Мария. Уроците били всекидневни и изморителни, често придружени и с бой. Така докато Мария се научи да действа като призрак - без да я усети жертвата . От побоищата понякога Мария не можела да заспи от болки. Оказала се обаче схватлива. За около година усвоила основните джебчийски техники и на седем години осиновителите я пуснали да краде. Първо заедно с майка си, после и сама. &quot;Отначало показах какво мога в България, а после започнахме да обикаляме със семейството ми в Чехия и Гърция. Там хората печелеха повече и плячката беше по-голяма&quot;, споделя Мария. Тя обикаляла улици, хотели и магазини с майка си и донасяла от 500 до 1000 евро на ден на баща си Иван. Имало дни, в които успявала да задигне и по 2000 евро. След големи удари обаче фамилията стягала бързо багажа и се прибирала в България. Когато обаче имало лоши дни, Мария била пребивана жестоко за урок.<br /> <br /> &quot;Не ми харесваше да крада! Понякога се прибирах без едно евро! Но тогава ме биеха, а после ме изправяха права до стената, докато те се хранят. Щом не носиш пари, няма да ядеш, ми казваха! И започвах отново&quot;, спомня си с болка момичето.<br /> <br /> Когато Мария станала на 11 години, последвал друг обичай на клана - осиновителите я продали за булка на семейство от Плевенско за 100 000 лева. Цената била висока, защото била сръчна джебчийка. След шумния годеж с много гости и богати трапези сватовете веднага пратили снахата да заработи платената зестра. До консумиране на брака въобще не се стигнало - младоженецът бил само на 10 години.<br /> Новите роднини и господари обаче се оказали много по-алчни и жестоки от осиновителите. Свекърът и свекървата искали Мария бързо да им върне платените 100 бона и я тормозели ежедневно. Мария не издържала. Оплаквала се постоянно на баща си в Перник. Накрая той я прибрал обратно. След година обаче пак я продал. И този път сватовете били от Плевенско и мъките започнали отново. Мария била пратена в държави из Европа, за да пре-джобва хора. Арестували я и я връщали обратно при семейството в България понеже е непълнолетна. А те пък я местили да краде в други страни. Накрая - през 2008 г., момичето решило, че само трябва да сложи край на мъките си.<br /> <br /> &quot;Нарочно пребърках една жена в Гърция доста грубо, тя ме усети и се развика. Арестуваха ме. Бях още непълнолетна и трябваше да ме екстрадират. На границата разказах всичко на един наш граничен офицер. Ще му бъда благодарна, докато съм жива. Той се свърза с полицията, а те със социалните служби. Не ме върнаха на роднините ми и за да съм далеч от тях ме изпратиха в Кризисния център в Монтана&quot;, спомня си Мария.<br /> <br /> В града край река Огоста за нея започнал нов живот. В началото по цял ден стояла затворена в една стая, гледала в една точка. &quot;Трябваха ми месеци, за да събудя за живот Мария! Тя казваше само &quot;да&quot; и &quot;не&quot; и често избухваше в плач&quot;, разказва социалната работничка Венета Исаева. Постепенно обаче спечелила доверието на момичето, убедила го да започне да учи. Макар и на 15 години Мария не била стъпвала в училище. Книгите се харесали на девойчето и то за половин година изучило материала от 1-ви до 3-ти клас. В свободното му време социалните служители го уредили да помага в шивашка фирма. Така Мария се научила и да работи. &quot;Нашите усилия бяха само помощ, най-важното е, че Мария сама желаеше да скъса с предишния си живот и кражбите. Тя иска да бъде обикновен нормален човек и е изключително упорита, направо инат&quot;, казва Венета Исаева.<br /> <br /> След пет години в Комплекса за социални услуги в Монтана Мария вече е завършила седми клас и работи в заведение като миячка на чинии. Откакто е в Монтана, не е посягала да краде. Веднъж дори се стигнало до бой с друго момиче, което я агитирало да направят някой удар. <br /> <br /> &quot;Сега, когато с труд изкарвам пари, разбирам какво е някой да ти ги отмъкне от джоба&quot;, разкайва се момичето. На няколко пъти бащата осиновител и последният свекър я търсили, за да я приберат. Веднъж дори убедили социалните работници да я пуснат. Но след няколко дни прекарани при &quot;роднините&quot;, които се опитали да я върнат към джебчийството, Мария сама се прибрала в Монтана. После свидетелствала в съда срещу осиновителя си за продажбите като булка и той влязъл в затвора. Това окончателно отрязало пътя назад.<br /> <br /> Преди няколко месеца Мария срещнала и момче, в което се влюбила, но след като разбрал, че ще става баща, избраникът изчезнал. Тя обаче е категорична, че ще роди детето си. И е убедена, че ще му даде любов и грижи, за да не живее нейния живот. Не се отказва от избора си, макар че е много трудно. Част от заведенията, където е работила, не начислявали осигуровки и сега трябва да плаща за раждането. Необходими са и средства за първите нужди на бебето.<br /> <br /> &quot;Ще помагаме с каквото можем на Мария, защото тя е невероятен човек, в който е вроден усетът към доброто. Но ако има хора, които също искат да подадат ръка в борбата за нормален живот, могат да го сторят&quot;, призовава шефът на службата Тони Тодоров. /БЛИЦ&nbsp;