“Не съм искал да убивам никого в нощта на 28 декември 2007 година”, заяви пред съда обвиненият в убийството на Андрей Монов и опита за убийство на Антоан Захариев, Джок Полфриийман.
Полфрийман посочи, че ако е имал намерение да убива, за него това не би било проблем, тъй като е преминал специална подготовка за реагиране при екстремни ситуации по време на службата му в британската армия. &ldquo;Нещо повече, дори съм бил инструктор на кадети. Баща ми ме е учил, че честността е най - добрата &ldquo;мотика&rdquo; , затова искам да ви разкажа какво се случи онази вечер.&rdquo; <br /> <br /> &ldquo;Слязох от&nbsp;едно такси в центъра на София с приятелката ми Линдзи и видях група български хулигани да се придвижват, кaто издаваха заплашителни звуци. Основателно се опасявах за нашата сигурност, затова се придвижих към по оживено място, като разчитахме там да има полиция, гарантираща сигурността ни. В последствие съжалих, че не съм избрал правилното място, Министерството на здравеопазването. На това място видях група от 12 човека с много агресивно поведение, да преследва двама роми. Групата настигна един от тях, събориха го и започнаха да го бият жестоко. Тъй като съм обучен да оказвам помощ, приближих до падналия мъж и го попитах на български: &ldquo;Как си, ранен ли си&rdquo;. Отговор не получих, тъй като младежът не беше в адекватно състояние. В този момент един мъж от групата, която беше нападнала рома, ме удари по лицето, впоследствие разбрах, че нападателят е Андрей Монов. Помолих го да спре, но това не стана. Групата ме нападна...извикаха на българите: &ldquo;Назад, назад&rdquo;.<br /> <br /> &ldquo;Носих нож със себе си, извадих го, така че да се вижда ясно и го размахах над главата си. Това го направих с мисъл да сплаша нападателите, като се надявах, че това мое действие ще ги респектира или поне ще ги накара временно да преустановят нападението. Но това не стана, агитката ме приклещи на ъгъла на бул. Стамболийски, Министерството на здравеопазването и аз, за да защитя живота си, размахах отново ножа, но този път не над главата си. С това движение впоследствие разбрах, че съм намушкал Андрей Монов. Още веднъж подчертавам, че не съм имал намерение на наранявам или убивам никого, просто се защитавах.&quot;<br /> <br /> &ldquo;Двамата, Андрей и Антоан, ме нападнаха едновременно и това ме накара да извадя ножа.&rdquo;<br /> <br /> Подсъдимият подчерта, че не е нанесъл прободни рани на Антоан, както се твърди в обвинителният акт, а прорезни рани, за да сплаши нападателят. Ударът не е в гръб, както се твърди, а в лице. Раната е била по скоро одраскване, а не нараняване.<br /> <br /> Обвиненият изрази възмущението си, че прокуратурата е игнорирала напълно показанията на шофъора на таксито и на приятелката му Линдзи.<br /> <br /> <b>Николай Божков, БЛИЦ</b><br /> <br />