Обединените арабски емирства (ОАЕ) определиха 2023-та за година на устойчивостта, а март за месец на иновациите. Каква е ролята на тези два фактора в развитието на дипломацията?

Отговор на този въпрос дадоха дипломати, министри и учени по време на кръглата маса „Иновации и устойчивост в дипломацията“, организирана от Борда за разбирателство и сътрудничество между България и ОАЕ, чийто домакин беше Университетът по библиотекознание и информационни технологии, съобщава Факти.

„Темата на днешния семинар има своите дълбоко теоретични, но така и чисто практически изменения. Светът се променя и тази промяна влияе върху дипломатическата теория и практика.

Нещо, което до вчера е било постулат, днес вече изглежда архаично. Съвременната световна дипломатическа практика се развива толкова бързо, че понякога изпреварва своите нормативни основи“, каза проф. Стоян Денчев, председател на Борда за приятелство и сътрудничество между Република България и ОАЕ

Днес кибер пространството в една или друга степен измества реалната класическа дипломатическа среда. Независимо от дълбоките иновативни промени, истинските дипломати и държавите, които те представляват, са длъжни да поддържат световно признатата дипломатическа рамка и да гарантират нейната устойчивост.

Динамичността, която създадоха технологиите неминуемо се отрази на всички сфери на дейност, като не пропусна и дипломацията. За последните 5 години в сферата на дипломацията беше извършена работа, която преди отнемаше 100 години. „Преди, ако имаше нужда от някаква дипломатическа дейност, то трябваше да се хване самолета и да се пътува от една до друга държава.

А днес може буквално да комуникираме от една стая с всички чрез писма, адио или видео разговори. Ако направим сравнение с дипломацията през 60-, 70- и 80-те години на миналия век, то ще видим, че иновациите драстично са повлияли на дипломацията“, коментира темата доктор Хамад Алауади, заместник-ръководител на мисията към посолство на ОАЕ в София.

Масмедиите са другият основен фактор, който оказа влияние върху дейността на дипломатите. „През 60-те и 70-те години на миналия век държавата телевизия е била единствения източник за получаване на информация.

„Днес малко са хората, които я гледат. Развитието е толкова силно, че неофициалната масмедия придоби по-голямо доверие от официалната. Смята се, че тогава дипломатът бил в силната си позиция, а журналистът е бил в по-тежка позиция. Днес нещата са обърнати – масмедиите работят по-лесно, но дипломатът и дипломацията вече е много сложна ситуация“, допълва Алауади.

Преди доста време се говореше за политическа, военна и други подобни дипломации. Последните 10-15 години възникнаха нови, съвременни теми. Появи се дипломация на околната среда, на спорта и други. „Навремето се говореше по тези теми, но не се изпълняваше. А в момента това, което се говореше в миналото вече влиза в изпълнение“, казва Алауади. Реди ролята на културата не беше много ясна, докато днес тя е фактор на стабилност в отношенията между държавите.

„Живеем в особено тежки времена и дипломацията е поставена на изпитание, както всеки един аспект на човешката дейност. Три теми могат да бъдат дискутирани – нови форми на общуване, дигиталната дипломация и подготовката на дипломатите и човешкият контакт като основа на дипломацията“ е мнението на Таня Михайлова, директор на Български дипломатически институт

Дигиталните технологии създадоха много възможности, но и рискове навсякъде по света. Те се превърнаха и в ключови конкуренти параметри, които могат да променят геополитическия баланс на силите.

„Технологиите днес промениха цялата среда на живота. В Интернет сме не само ползватели, но и създадели, особено младите хора. Коронавирусът рязко ни наложи преминаване в онлайн среда и видяхме на практика колко неподготвени бяхме. Днес се дефинират нови умения, които трябва да притежават дипломатите. Последните, така или иначе, трябва да имат комплексни умения.

Масова дигитална грамотност, абсорбиране на огромно количество информация, умения за комуникираме между напълно различни култури и това изисква много активно участие в социалните мрежи и на дипломатите“, коментира Михайлова.

Сред основните предимства на дигиталната дипломация е по-лесната и бърза адаптация на младите дипломати, което пести време и финансови средства. Налице са и някои недостатъци като опасност от кибер атаки, трудно постигане на целите на дипломатическата работа без общуване лице в лице.

„Тези фактори водят и до последния – трансформацията на работата, дипломацията и човешкото общуване. Често се обсъжда въпросът как ще се промени трудовия пазар след масовото въвеждане на нови технологии. В проучване на международната асоциация на труда беше посочено, че дипломатическата професия има бъдеще, но трябва да се адаптира за него.

А именно да се адаптира към новите технологии и науката, поддържането на висока компетентност и съхраняване на човешкото измерение на тази дейност. Добрата новина е, че дипломатическата професия няма да изчезне, тъй като тя изисква творчество, решение на непредвидени ситуации и най-вече е свързана с човешките отношения“, заключава Михайлова.

Развитието на иновациите е задача с национален приоритет, припомни заместник-министърът на икономиката и индустрията Янко Топалов. „Отчитайки успешното прилагане на иновациите и задълбочаването въздействието им върху обществата в световен мащаб България поставя развитието на иновациите като национален приоритет.

Пет тематични преимуществени области фиксира нашата страна – информационни и комуникационни технологии, микроелектроника, индустрия за здравословен живот, био икономика и биотехнологии, нови технологии в рекреативни индустрии. В тези области страната ни разполага с конкретно предимство.

От решаващо значение е България да продължи да развива потенциала си за иновации е да активизира научно техническото сътрудничество, както и да отвори иновационното си пространство със страните, с които активно си сътрудничи и разбира се с приятелски държави като ОАЕ“, каза заместник-министърът.

Снимки: Милена Богданова

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук