Единствено в "ШОУ"! Иманяри ровят гроба на Патриарх Евтимий в Родопите

В първите години след Освобождението, та чак до края на Първата световна война Родопите са Меката на разбойническите банди, които грабят всичко ценно, попаднало пред очите им. Повечето от страшилищата са избити, но властите така и не успяват да открият иманетата им. За да озапти иманярските набези, цар Борис III става председател на Българското иманярско дружество, като прокарва закон половината от намереното от тях да отива за държавата. <br /> <br /> В тазгодишния хит за малджиите, вече въоръжени със скъпи западни металотърсачи, се очертава на първо място имането на чорбаджи Кирякос от Гюмюрджина /дн. Комотини/. Заради заровените преди два века делви с алтъни на чорбаджията, иманяри успяха да разрушат римски мост край кърджалийското село Дрангово, разкопаха гробище край с. Могиляне и ровиха в църквата край Добромирци. Неоткрито остава все още и легендарното съкровище на разбойника Кара Димитър. Неслучайно е наречен &bdquo;кара&rdquo;, сиреч чер, заради черната си осанка и&hellip;характер. Според легендите през XVII в. тези места за били владение на <br /> <br /> <strong>Кара Димитър &ndash; българин с мюсюлманско вероизповедание </strong><br /> <br /> Със султански указ /б.а. берат/ му възложили да охранява прохода Маказа от разбойници и така бил освободен от тежките, наложени от империята налози. Карата имал петима синове-левенти, по-големи страшилища и от баща си. С десетина гавази ден и нощ младите мъже стояли на стража, а баща им, с шайка от 20-тина приближени нему най-верни хора с коне, катъри и мулета, прочиствали околностите от бандити. Карата присвоявал заграбеното от тях, а синовете му събирали на прохода такси от керванджиите и пътниците, за да преминат през него и се отчитали на властниците. Така страшилищата натрупали несметни богатства. Накрая били избити, но къде са успели да укрият иманетата си, все още не се знае. Факт, който възбужда въображението на иманярите от XXI в.<br /> <br /> Неотдавна стана ясно, че след дългогодишно прекъсване през лятото на 2016-та археолози отново ще търсят гроба на Патриарх Евтимий. Според ръководителя на разкопките проф. Николай Овчаров не е изключено този факт, официално оповестен пред медиите, да е разбунил духовете на иманярите и както често се е случвало, <br /> <br /> <strong>те отново да изпреварят специалистите.<br /> <br /> </strong><br /> <br /> <img alt="43_Nikolai_Ovcharov1.jpg" align="baseline" width="520" height="358" src="/documents/newsimages/editor/201604/Ivan/43_Nikolai_Ovcharov1.jpg" /><br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Проф. Николай Овчаров: </strong></span><strong><br /> </strong><span style="font-size: small"><strong>Миналия век откриват там епископска митра и корона с диаманти </strong></span><br /> <hr /> <strong>Местните ги смятали за лечебни </strong><br /> <br /> Родният Индиана Джоунс неотдавна оповести, че при разкопки на старинна църква край с. Добромирци са открити рамо от бронзов кръст и парче от реликварии, в които са се съхранявали мощи на светец. Находките са от XXI-XXII. <br /> <br /> &bdquo;Вероятно става въпрос за манастирски комплекс или селище. По време на разкопките ще бъдем водени от мотива, възможно ли е именно в този манастир да е служил Патриарх Евтимий? Според Григорий Цамблак, той е бил заточен в Македония, като в Средновековието с тази област се е назовавала територията от Солун до Одрин, включваща и Южните Родопи. През 30-те години на миналия век, при строежа на джамията в Бенковски, строители попадат на погребан висш сановник. Открита е митра и епископски одежди. До ден-днешен се разпространява информация, че митрата се разнася из Родопите и има лечебни свойства. Защо именно в този средновековен комплекс да не попаднем на гроба на Патриарх Евтимий?!&rdquo;, смята археологът. Сред местното мюсюлманско население имало и предание, че в средата на миналия век в този район, в средновековната църква е било открито богато погребение на висш християнски духовник. Короната, намерена в гроба, богато инкрустирана с диаманти, все още се пазела от местните хора и те вярвали, че им помага при тежки болести. В днешно време дирите на короната се губят, но поверията остават. Финансирането на разкопките, които започват през юни т.г., са в размер на 50 000 лв. и са осигурени от община Кирково. Навярно и Министерството на културата ще даде едно рамо.<br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Търсят гроба на духовния водач от десетилетия</strong></span><br /> <hr /> <br /> Проф. Овчаров обаче не тръгва на сляпо, от &bdquo;гола поляна&rdquo;. Десетилетия наред негови колеги търсят гроба на последния български патриарх именно в Източните Родопи. Известно е, че духовният водач води отбраната на Търновград срещу османските нашественици през 1393 г. Позната е легендата как е осъден на смърт, но преди палачът, вдигнал ятагана си, за да изпълни присъдата на хълма Царевец пред сбралото се множество, <br /> <strong><br /> ръката му се сковава </strong><br /> <br /> Какво по-голямо знамение Свише?! Предполага се, че патриархът е заточен в Бачковския манастир край Станимака /дн. Асеновград/, гробът му обаче не е намерен в светата обител.<br /> <br /> Изследователските стъпки в Кърджалийско датират още от 1939 г. Тогава основоположникът на местните краеведчески изследвания Николай Иванов, публикува статия във в. &bdquo;Ардинска дума&rdquo;. Той за първи път изказва хипотезата си, че Негово светейшество е бил погребан на територията на днешната община Кирково, Кърджалийска област, където Бачковският манастир е притежавал много земи. Цитира и спомените на стар турчин, останали от предците му: &bdquo;След пропадането на България /сиреч след падането й под турско робство &ndash; б.а./ тук са прекарали /сиреч заточили &ndash; б.а./ най-големият български свещеник и на път за Кирили /дн. Кирково &ndash; б.а./ е умрял&rdquo;. Краеведът Николай Иванов добавя още: &bdquo;А знайно е от всеки, който познава тукашните места, че при пазара на Фотиновска община, южно по пътя за Кирково, над самия бряг на река Сютлийка /дн. Върбица &ndash; б.а./ има основи от грамадни постройки, които и самите турци наричат&hellip; манастир. И понеже тази легенда произхожда от Фотиново, аз смело си правя заключението, че именно в този манастир е бил крит нещастниятг наш последен от Второто ни царство патриарх&hellip;&rdquo;<br /> <br /> Истинските разкопки са предприети едва през 70-те години на миналия век. Човекът, който се нагърбва да открие гроба на Патриарх Евтимий, е тогавашният директор на кърджалийския музей Иван Балкански. Историкът е първият, <br /> <br /> <strong>докоснал се до свещения Каменен град на траките &ndash; Перперикон </strong><br /> <br /> Специалистът, макар и с внушителна фамилия, за 2-3 археологически сезона не успява цялостно да изследва т. нар. манастир край Фотиново &ndash; обектът е твърде голям, а ресурсите, с които разполага &ndash; ограничени. Когато темата за гроба на Патриарх Евтимий вече става популярна, негов паметник се поставя по пътя Ардино-Кърджали. Веднага след падането на тоталитарния режим и връщането на турско-арабските имена на местното население, постаментът е демонтиран като символ на Възродителния процес. Балкански обаче оставя многобройни записки както за Перперикон, така и за последния пристан на висшия сановник. <br /> <br /> Днес т.нар. &bdquo;Папазлък&rdquo; край с. Добромирци, сиреч свещено място, където се смята, че е погребан висш български духовник, от пролетта отново е обект на иманярски набези. &bdquo;Дали екипът на проф. Овчаров няма да се появи тук през юни постфактум?!&rdquo;, отсега се питат местните. <br /> <br /> <strong>Георги АНДОНОВ, Кърджали<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">ОЩЕ БЛЕСТЯЩИ СВЕТСКИ НОВИНИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА &quot;ШОУ&quot;, КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА</span><br /> </strong><br /> <br />