Времето е неумолимо в своя ход. На 14 октомври се навърши една година, откакто дългогодишният редактор на в. “Над 55” Любомир Михайлов не е между нас.

Всъщност това не е точно така, защото няма ден, в който по един или друг повод да не споменем Полковника, както го наричахме. Често се чуват реплики от рода на: 

Както би казал Любо...

На Любо това много щеше да му хареса...

Любо не би пуснал такъв материал...

От Любо знам...

Както Полковникът обичаше да се шегува...

И не само ние, неговите колеги, го споменаваме. Помнят го и нашите сътрудници, дори дългогодишните ни читатели. И няма как да е другояче за личност като неговата - ерудит с невероятна памет, професионалист до мозъка на костите си, широко скроен човек, артистичен чаровник с прекрасно чувство за хумор и певческа дарба.

Дори паролата на компютъра, на който работеше Полковника, е все същата - Любо. И всеки ден новата главна редакторка я изписва, преди да започне работа. Сякаш е благословия за екипа ни!

Сигурни сме, че не са го забравили и неговите колеги от редакциите, в които е работил, като “Народна армия”, “Патриот”, “България”, “Земя”, “Златна възраст”, “Хубава жена”... За врачанци, приятелите и близките да не говорим.

Казват, че един човек не си отива от този свят дотогава, докато го помнят. А ние те помним, Любо, защото остави много след себе си!

Почивай в мир и знай, че винаги ще бъдеш сред нас!

Екипът на в. “Над 55”