В късния следобед “индианецът” просеше в подлеза на едно кръстовище в центъра на столицата.

Наскоро се завърна от клиника за лечение на алкохолно зависими, където получи този прякор.

Успя да “спечели” пари, за да си купи хот-дог, изяде го и се провикна:

- Има ли щедри хора, които да ми дадат още пари за кафе и цигари?! 

Никой не му обърна внимание, докато накрая един млад мъж се спря пред него. Той подаде на просяка банкнота от 5 лв. и няколко монети от по 1 лв. и каза:

- Купи си чаша кафе, пакет цигари и още нещо за ядене.

- Благодаря, млади господине, на какво дължа тази щедрост? - възкликна просякът.

- Студент съм втори курс по право и вие ми напомняте много за мой близък, с когото отдавна не сме се срещали - усмихна се младежът и изтича нагоре по стълбите на подлеза. На гърба си носеше малка брезентова раница - беше 6 ч. следобед и там, горе, бързо се скри сред тълпата от хора.

Просякът приседна на едно стъпало на изхода на подлеза, извади от джоба на сакото си смачкана снимка и започна да я разглежда. От нея го гледаше мъж в разцвета на силите си. До него стоеше млада красива жена, а между тях едно момче на около 10 г. се държеше за ръцете на своите родители и изглеждаше безкрайно щастливо.

“Дали това не беше синът ми?!” - мислеше си “индианецът” за студента. Прибра снимката обратно в джоба, където е сърцето му и се провикна: 
- Днес е най-щастливият миг в живота ми! Ей, хора, хора!

Разбира се, че позна на снимката сина си. Разбира се, че го позна!

Студентът пресече кръстовището при “Орлов мост” и седна на една пейка в “Борисовата градина” срещу езерото “Ариана”. Извади от джоба на якето си една добре запазена снимка и позна веднага на нея баща си от своето детство. Стана от пейката и тръгна да върви по една алея в парка - все по-далече от оживеното кръстовище, където никога нямаше да се върне. Вървеше по алеята, нагоре към старата телевизионна кула, където започва гората и плачеше. За баща си!

Никога през краткия си живот не беше плакал толкова много за него! 

И това не беше чудно, защото момчето от снимката вече беше студент!

На гърба на снимката, която остави на пейката, преди да тръгне, написа: 

Сбогом, татко! Студентът.                              

Георги НИКОВ, Своге