33% от българите не се чувстват европейци. Това сочи емипирично социологическо изследване на социологическата агенция АССА - М за обществените нагласи в края на втората година от членството на България в ЕС направено сред 1650 души между 18 и 60 годишна възраст. Това се дължи предимно на това, че хората са бедни, не им се пътува, не знаят чужди езици и това, че цените в ЕС са 2 – 3 пъти по-високи от нашите. Горе-долу така се чувствали и румънците.
Според доц. Михаил Мирчев, ръководител на социологическата агенция, на базата, че българинът не се чувства европеец могат да се правят безброй популисткитълкувания от опозицията, защото хората, включени в проучването, са активни и са най-вече гласоподаватели. Изследването сочи още, че българинът е умерено скептичен по отношение на ползите от членството ни в Евросъюза – 35% от средната класа смятат, че това не носи никаква полза за тях.
Даните на социолозите сочат, че 60% от хората мислят, че биха могли да успеят в живота. Тревожност изпитвали 34 на сто. Младежите са категорични, че могат да успеят и тези, които мислят така са 72%. От възрастните така мислят 53%.
57% от българите посочват, че основната причина за увеличаването на цените у нас са търговците, които изкуствено ги завишават. Според 29% от хората виновниците са производителите, които завишават цените, според 28 на сто – това е влизането ни в ЕС, а според 46% – това, че държавните институции не са стабилни и така сами по себе си генерират инфлация.
54% от българите очакват цените да се повишат повече през 2009 г., отколкото са били тази година. 49% се страхуват от това, че не знаят как ще се справят при това положение, а също толкова смятат, че могат да се справят по някакъв начин. Само 2% си мислят, че печелят в ситуация на криза.
На въпрос за какво трябва да се харчат парите от еврофондовете, 79% от хората мислят, че на първо място това трябва да е за здравеопазване, 63% - за образование, 57 на сто за пътиша и магистрали. Според 65% парите от фондовете не могат да бъдат усвоени, заради бюрокрацията и изключително мудната работа на държавните служители, 49% смятат, че няма достатъчно добре подготвени специалисти, 42% - че не се предлагат добри проекти, а само 24 на сто смятат, че Европа е виновна за това и си търси повод.
Като се каже страна от ЕС първото нещо, за което се сеща българинът е високият жизнен стандарт – така са отговорили 22%. На реда и законността се падат 18%, на свободното пътуване 12%. 11 на сто от запитаните са на мнение, че не харесват скъпотията в страните от ЕС.
Изследването сочи още, че 45% от българите са със средни доходи, 39% са с ниски, 9% - с най-ниски и 7 на сто - с много високи. Като богати в София се определят 12%, а 46% се определят като хора, чиито доходи са средни.
16% от хората мислят, че е нормално да се работи за мутренска организация, 15%, ако са принудени, 13% смятат, че по-скоро това не е нормално, а 47% са категорични, че това е срамно.
70 хил. души или 2% заявяват, че в последната година са работили основно за мутрите, 3,5% или 100 хил. човека казват, че тази работа им е била допълнителна, 240 хил. казват, че не са работили, но имат желание и се натискат за подобна служба, а 87% не са пожелали въобще.
Контра
Социоложката Мира Янова контрира Мирчев, като заяви, че това изследване е поръчково и така БСП цели да спечели изборите чрез евротематиката. Тя изтъкна, че по времето на Иван Костов и Симеон Сакскобурготски също преди избори са се правели такива изследвния. “Все пак трябва да имаме пред вид, че то е правено до възрастта от 60 години и пенсионерите не са включени в него, а те съставляват 1/3 от българското население. По времето на Костов наричаха подобни проучвания “синьото АОНСУ”, каза тя.
Десислава Вангелова/БЛИЦ
