Екатерина Стоянова Йорданова от Бургас през 1959 година започва работа в едва прохождащия “Балкантурист”. През пролетта на 1960 година посреща първите туристи в новопостроения хотел “Приморец”, който в представите на бургазлии доста време е “върха на сладоледа”. В продължение на 15 години като управител на хотел „Приморец” тя посреща ВИП-персони от всякакъв „ранг и калибър”, които са удостоили града с присъствието си. Под нейно ръководство 100 човека персонал се грижат за лукса и удобствата на големците.
<em>На 33 години Катя остава вдовица с две малки деца. След време съдбата решава да се реваншира и я среща с посланика ни в Монголия. Дипломатът й дарява сърцето си и предлага венчило. В името на децата си тя му отказва. Бившата управителка на хотел &ldquo;Приморец&rdquo; се съгласи да развърже торбата със спомените и да покаже върхушката на страната ни такава, каквато е била в действителност. <br /> <br /> <hr /> <br /> </em><strong>-Заради недостигът на вода навремето Бургас изгаряше от жажда. Няма начин режимът на живителната течност да не е причинил конфузна ситуация и на хотел &ldquo;Приморец&rdquo;, по времето, когато в него е гостувал някой от ВИП &ndash;гостте на града? <br /> </strong><br /> -За да присъства на партийно съвещание, веднъж в хотела пристига Лъчезар Аврамов - един от строгите членове на Политбюро. А в Бургас има режим на водата. Затова сме сложили огромен резервоар &ndash;с помпи да я качваме, когато трябва клиент на хотела да се измие. Преди пристигането на Лъчезар Аврамов ми се обажда първия секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев и ме предупреждава по-дълго да работят помпите, за да има повече вода в хотела. Но ние изглежда се престараваме - почти цяла нощ не ги спираме. На сутринта всички се събират във фоайето. Директорът ме изпраща да проявя любезност. И аз с усмивка до уши започвам да се &ldquo;разтапям&rdquo;: &ldquo;Другарю Аврамов, добро утро. Как спахте?&rdquo; &ldquo;Благодаря, като в ярмомелка. Помпата не спря да шуми.&rdquo; И се обърна към Жишев: &ldquo;До кога ще търпиш това безобразие - в града да няма вода?&rdquo; Свирам се в един ъгъл и започвам &ldquo;да се бия по главата&rdquo;: &ldquo;Защо ми трябваше да го питам&rdquo;. Зад мене обаче стои инж. Ненко Сейменлийски-директор на мината. И чува как си окайвам злочестата съдба. Всички тръгват към ресторанта, той остава. И ме тупа по рамото: &ldquo;Не се притеснявай, ма. Сега ще приемат моя проект &ndash;в Бургас ще докараме още вода.&rdquo; А той направил проект да вкарат водите на Камчия във водопровода. Обаче не му го приемат. Но той нали има голяма уста, се &ldquo;заяжда&rdquo;. После чух, че в ресторанта, където течеше голямото партийно съвещание, е имало страхотна кавга. Инж. Сейменлийски им предлагал своя проект, но те нещо не били съгласни. Ненко Сейменлийски беше много умен човек. Акълът му сечеше като бръснач. И никого не базареше. Затова, когато дойдеше Тодор Живков или друг големец, гледаха да го изолират - да го няма. Но той все се напъхваше&hellip;<br /> <br /> <strong>-Говори се, че проблемът с водоснабдяването на Бургас бил решен при една игра... на карти!? Каква е тази история? <br /> </strong><br /> -След Лъчезар Аврамов за партийното съвещание в Бургас пристигна и Тодор Живков. Той много често идваше в града. В хотела имаше отделен апартамент за него. Тогава Слънчев бряг не беше готов, вилата на Окръжния комитет на БКП в Бургаските минерални бани също я нямаше. Само &bdquo;Приморец&rdquo; съществуваше. След партийното съвещание Тодор Живков остана да нощува в хотела. Вангел Тръпков (председател на Окръжния народен съвет) ме предупреди, че вечерта ще играят на карти и поръча и аз да се навъртам около тях, да пиша, изобщо да съм край тях. Озадачих се. Такова нещо не се беше случвало до тогава. В карето за карти участваха директорът на винзавода в Поморие, Вангел Тръпков, Николай Жишев и Тодор Живков. Жишев играеше с Живков, а Тръпков - с директора от Поморие. Тръпков беше човек с воля и много хъс. Жишев явно го е настъпвал под масата, защото Тръпков му се скара: &bdquo;Няма да отстъпвам, ще набия др. Тодор Живков.&rdquo; Жишев остана като гръмнат. А Вангел Тръпков продължи- &bdquo;Ще го бия, докато не се реши въпросът с водата&rdquo;. Тодор Живков стана и започна да се смее. &bdquo;Кажи така, бе Тръпков, че всичко е било за водата. А аз мислех, че ме накарахте да играя карти заради коняка, който рекламирате&rdquo;. Обърна се към мен и ми каза &bdquo;Ти затова ли стоиш, за да кажеш кога да пуснат помпата да се изкъпя&rdquo;, и започна да се смее с характерния си смях...<br /> <br /> <strong>-Години наред хотел &ldquo;Приморец&rdquo; е олицетворение на лукса. Явно, че не веднъж си посрещала Тодор Живков&hellip;<br /> </strong><br /> - В Поморие тогава имаше развъдник на пъдпъдъци. Яйцата им бяха деликатес. За пръв път, когато се появиха яйцата от пъдпъдъци, се пусна слухът, че много помагат при високото кръвно. И всички започнаха да налитат на тях. Пристигна Тодор Живков. Решиха да го поканят на новия ресторант &bdquo;Гемията&rdquo; край &bdquo;Приморец&rdquo;. И естествено, решихме да се представим с хита на сезона- пъдпъдъчите яйца. Но ние не знаем как да сервираме коктейла с пъдпъдъчи яйца. Знаеше само Стефан, прочут майстор-готвач. Но директорът на &ldquo;Балкантурист&rdquo; му се скарал за нещо и той е сърдит. &ldquo;Сервирайте си ги както искате. Кажи на директора той да ги поднася&rdquo;, ни отряза Стефан. С Рени-една от колежките, се чудим какво да правим. Решаваме да хитруваме. Рени се обръща към шефа: &ldquo;Другарю директор, попитайте другаря Жишев (б.а. по това време първи секретар на ОК на БКП-Бургас) как иска да му сервираме коктейла с пъдпъдъчи яйца?&rdquo; Отива Бакърджиев, но Жишев му казва: &ldquo;Както ни го сервирате!&rdquo; Ние напълно загубваме ума и дума. А Тодор Живков се провиква: &ldquo;Катьо, какво става, ма? Гемията ще потегли, а вие пъдпъдъчите яйца още не сте ни сервирали&hellip;&rdquo; <br /> <br /> <strong>-В хотела са отсядали и други представители на висшия ешелон на властта. Сигурно имате впечатления техните брачни половинки как се държаха с обслужващия персонал? <br /> </strong><br /> -Веднъж в хотела отседна Пеко Таков. Той често идваше в Бургас. Жена му Вълка Горанова беше известна със своята строгост... да кажем. Обажда се вечерта по телефона и казва на телефонистката, че иска да говори със съпруга си Пеко Таков. След като научила, че е в ресторанта, поискала да се чуе с управителя на хотела. Нареди ми: &bdquo;Искам лично Вие да отидете в ресторанта, да кажете на мъжа ми, че го търся по телефона и веднага да дойде&rdquo;. Казах на Пеко Таков. Той чинно стана от масата и веднага дойде на телефона. Всичко мина бързо и лесно. Но когато откриваха ресторант &bdquo;Гемията&rdquo; на метри от &bdquo;Приморец&rdquo; нещата се усложниха.<br /> <br /> <strong>-Защо, какво направи Мадам Волф, както беше известна съпругата на Пеко Таков-Вълка Горанова?<br /> </strong><br /> -Бургаските домакини поканили Пеко Таков в &bdquo;Гемията&rdquo;, за да опита и той от новия деликатес. Съпругата му пак се обади и поиска веднага да говори с него. Обясних, че не е в &bdquo;Приморец&rdquo;, а в &bdquo;Гемията&rdquo;, а там няма телефон. От другата страна се чу следното: &bdquo;Говори Ви жената на Пеко Таков! Не знам в кой кът на Бургас ще го откриете, но искам лично Вие да го намерите и да му кажете да дойде на телефона!&rdquo; С един от портиерите отиваме в &bdquo;Гемията&rdquo;. Виждам директора, сервитьорката и готвача. Седят омърлушени. Питам къде е Пеко Таков. Казвам му кой го търси и той веднага тръгва. Разбрах, че вечерята е закъсняла, защото готвачът и директорът се скарали и няма кой да приготви новия деликатес. Отивам при готвача, започвам да го прегръщам, целувам и му говоря: &ldquo;Стефчо миличък, казвай как да поднесем коктейла с пъдпъдъчите яйца, иначе с гемията барабар ще ни удавят.&rdquo; След моята намеса проблемът беше отстранен. А аз си мислех: &bdquo;Добре, че всичките жени на отговорните другари не са като съпругата на Пеко Таков. Току виж някоя е пожелала да направя на мъжа й коктейл от пъдпъдъчи яйца, а аз не знам и не мога да го сторя. <br /> <br /> <strong>-А какво ще кажеш за Иван Башев?<br /> </strong><br /> -Пристигаше винаги сам, никой не го охраняваше. Сутрин ставаше рано и по анцуг правеше кросове по морския бряг. Беше много земен човек. Но и на него &ldquo;поднесохме&rdquo; един гаф. При нас тъкмо беше започнала работа Жоржета Пашова. А мъжът й е един от началниците на &ldquo;Балкантурист&rdquo;. И тя се държи много важно, със самочувствие&hellip;Един ден отивам на работа и гледам Иван Башев и Георги Георгиев-Гец стоят пред рецепцията. И чакат. А Жоржета гледа надолу, не им обръща внимание. Казвам й: &ldquo;Жоржета, как може да оставиш другаря Башев да чака?&rdquo; &ldquo;Кво като е Башев, ма?&rdquo;, ми се сопва тя. И започва да се пипа по гърдите: &ldquo;Де ми е ключът, де ми е ключът?&rdquo; Тя беше много разпусната - имаше навика да слага ключа в сутиена си. Гец стана от дивана, тръгна към нея и я &ldquo;успокои&rdquo;: &ldquo;Аз ще намеря ключа.&rdquo; Накрая успяхме да ги настаним в стаите. Жоржета лапна една дъвка и мляс-мляс, реши: &ldquo;Никого няма да приемам повече!&rdquo; &ldquo;Как така няма да приемаш?&rdquo;, започвам да я питам аз. В този момент пристига директорът на &ldquo;Балкантурист&rdquo;-София: &ldquo;Имате ли една стая?&rdquo;, я пита той. &ldquo;Нямаме&rdquo;, го &ldquo;отрязва&rdquo; Жоржета (тя не го познава), гледа надолу и не спира да мляска. &ldquo;Моля ви, проверете.&rdquo;, започва да я уговаря шефът. &ldquo;Кво да проверявам, бе? Аз не знам ли&rdquo;, му се разфуча тя. &ldquo;Абе, че ще ми намерите стая, това ми е ясно! Но може ли да си глътнете дъвката? Аз съм ви главният директор!&rdquo;<br /> <br /> <strong>-А кои от ВИП &ndash;гостите на хотела се открояваха с доброто си отношение към персонала?<br /> </strong><br /> -Тодор Живков с нас се държеше много добре. Последните години вече не се притеснявах, че ще гостува. Беше приятно да се срещам с него. Станко Тодоров също беше много етичен, много тих човек. С Николай Жишев (б.а.първи секретар на ОК на БКП-Бургас) също работех много добре. И с Гани Ганев (б.а. също първи секретар на ОК на БКП-Бургас) съм работила, но не харесвах някои от постъпките му.<br /> <br /> <strong>-Различни легенди се носят за работата на вездесъщата &ldquo;Държавна сигурност&rdquo; в хотелите. При вас как стояха нещата? <br /> </strong><br /> -О-о-о, половината от персонала работехме за тях. Веднъж посрещнахме едни клиенти. Говорят много добре български. Дрехите им като на нашите селяни. Предварително никой не ни е предупредил да чакаме хора от чуждо посолство, та да ги настаним в отредените за тях &ldquo;специални&rdquo; стаи. Давам им ключовете, но виждам дипломатическите им паспорти. Тези клиенти се оказаха от албанското посолство. А точно тогава отношенията между България и Албания бяха доста напрегнати. Веднага им казвах, че се налага промяна. За оправдание се обърнах към камериерката уж да я питам дали са освободени и почистени стаите, които в началото им дадохме. Тя веднага се включи в постановката и започна да се оправдава, че предишните гости все още не са напуснали хотела. И също им препоръчва друга стая. &ldquo;А, не. Не искаме горе&rdquo;, казва единият. А другият се намесва и заявява: &ldquo;Дай да я вземем. А срещата си ще я направим тук &ndash; в ъгъла.&rdquo; Нашите ченгета като разбраха, веднага започнаха да мърморят: &ldquo;Катя, как може да не се обадиш? Как можа да не ги настаниш, където трябва?&rdquo; А аз им казах: &ldquo;Добре. И да бях ги настанила горе, те нямаше да отидат. Казаха: &rdquo;Хей тук ще си правим срещата!&rdquo;<br /> <br /> <strong>-Държавна сигурност ползваше и проститутките като информатори, нали? <br /> </strong><br /> -О,о,о, как да не ги ползваше? Аз всяка сутрин трябваше да си &ldquo;сверявам часовника&rdquo; с тях.<br /> <br /> <strong>-В хотел &bdquo;Приморец&rdquo; сигурно са се случвали и пикантни куриози?<br /> </strong><br /> -Веднъж на инспекция в Бургас беше пристигнал ген. Папазов - от командването на Трета армия в Сливен. Настани се в хотела. А при нас наскоро беше започнала да работи като администраторка една рускиня. Тя знаеше френски, руски, но с българския не се справяше. За зла врага, точно на нейното дежурство се обаждат от МВР-Бургас. Заявяват, че трябва да настаним една командирована следователка. Рускинята-администраторка я настанява, но аз не знам. Трябваше да пристигнат една група грузинци, но закъсняха. Аз останах в хотела да ги изчакам. Към полунощ ми се обажда рускинята и ми казва: &ldquo;Катя, ела! Ошибка&rdquo;(грешка). Отивам и какво да гледам? Пристигнал генералът и администраторката го настанила в апартамента. Но като военен човек, който е свикнал на ред, той си прибрал дрехите в гардероба &ndash;изобщо не личи, че има човек. И легнал да спи. След него пристига следователката. Администраторката обаче не може да разбере кои от българските имена са мъжки, кои -женски и също я настанява в апартамента при генерала. Следователката се съблича и разпръсква дрехите си: насам захвърля бикини, натам &ndash;сутиен, на трета страна пола, блузка&hellip; И също ляга на спалнята. Но генералът се събужда. Отваря едното око, после и другото- какво да гледа: женски дрехи се въргалят из стаята. И докато рускинята ми обяснява, че допуснала ошибка, генерал Папазов пристига. Нахлузил ботушите на бос крак, по бели гащи и потник, наметнал шинела отгоре, мустакът му трепери, сякаш е болен от Паркинсон. Рускинята като го видя, съвсем се обърка и му каза: &ldquo;Вот тебя товарищ генерал, ошибка&rdquo;. Той тропна пред нея и изръмжа: &ldquo;Ошибка? С гола жена? Слушай, аз, че съм ебач &ndash;си го признавам, но не съм курварин да ми слагате, когото искате&rdquo; През това време администраторката му се извинява и се оправдава, че се объркала от руските окончания, които завършват на а. Докато двамата разговарят, мустакът на генерала не спира да трепери, а в това време отгоре се задава и следователката. Оказва се много красива жена. Облечена с полупрозрачна нощница, като я погледнеш как слиза по стълбите &ndash; истинска фея. И тя тропва пред нас и ни заявява: &ldquo;От утре сте уволнени! Ще настоявам пред началника на МВР за вашето уволнение. Как може да допуснете такава гавра с моето достойнство?&rdquo; Тя не спира да ни заплашва, а генералът започна да я оглежда от горе до долу, от долу до горе и пак обратно&hellip;Усетих, че напрежението му сякаш поспада. Преместихме го в друга стая. А с администраторката цяла вечер треперим и обсъждаме утрото какво ще ни донесе. Сутринта генералът започва да прави уговорки случаят да не се разчуе сред военните, за да не стане за резил&hellip;След време генерал Папазов пак пристигна в хотела. Дойде при мен и ме попита има ли камериерки, чиито съпрузи са военни. Веднага свързах въпроса му със злополучната нощувка и му казах, че на доста от камериерките мъжете им са с пагони. Помислих, че случаят се е разчул. А той се заинтересува в какви условия живеят и като разбра, че семействата им се свират в една стая, до една седмица им раздаде жилища. Вероятно, за да им благодари за дискретността!?<br /> <br /> <strong>-Сигурно си ставала неволен свидетел и на други пикантерии?<br /> </strong><br /> -На един от първите секретари на окръжните комитети на партията, ако не ме лъже паметта - на Благоевград, 16-годишната дъщеричката се скарала с баща си. И избягала от къщи. Отишла в манастир, станала монахиня. Но аскетичният монашески живот не е за младо момиче. Избягала и от светата обител. Къде-къде, решила крайната спирка да й бъде в Бургас. Пристига монахинята в хотела и иска стая. В същото време имахме един клиент &ndash;той пък беше поп. Много симпатичен и интелигентен човек. Служеше в близките села и с магаренцето си често пристигаше в града: ще посети новата постановка в театъра, ще изгледа и някои от новите филми и вечерта ще остане да нощува в хотела. Настаняваме и божията невеста в хотела. След половин час слиза едно красиво създание, с поличка едва четири пръста дълга, тялото й сякаш на струг изваяно, погледнеш ли го- да не можеш да му устоиш. Едва като си остави ключа, администраторката разбира, че е от стаята на монахинята! И ахва: &ldquo;Ама това е монахинята!&rdquo; Момичето отиде в барчето, поръча си кафе. Но такава хубост няма начин да остане незабелязана. Заобиколиха я разни младежи, започнаха да я закачат&hellip;Вижда я попът. Идва при мен и ми казва: &ldquo;Виж какво, чадо, голям грях става!&rdquo; &ldquo;Какво бе, дядо попе?&rdquo;, чудя се аз. &ldquo;Иди я извикай, не може божиите невести да се държат така. Кажи й да се прибере в стаята си!&rdquo;, нарежда ми свещеникът. &ldquo;А, дядо попе, аз не мога да я съветвам. Мога само да я извикам, а Вие да й говорите.&rdquo; Съгласи се той. Доведох му монахинята. Започна да й говори нещо. По едно време тя тръгва към асансьора. След нея и попът престъпва. Тя започва да го гали по брадичката, той пък се почесва, където не го сърби&hellip;Излизаха, влизаха, ходиха на ресторант, на театър, но какво са правили горе - не знам. Как са прекарали вечерта - също не знам. Към 5 часа монахинята си взе чантичката и уж тръгна към влака. След малко слиза и попът &ndash;по бяла риза, без расо! Идва при мен и ме моли: &ldquo;Чадо, затваряйте хотела, кражба стана!&rdquo; Каква кражба, дядо попе?&rdquo;, го питам аз. &ldquo;Расото ми откраднаха&rdquo;, ми се оплаква свещеникът. &ldquo;Не можем да затворим хотела, ама да извикам милиция?&rdquo;, го питам аз. Той не се съгласи &ndash;да не става за резил. Но се сеща, че администраторките работят с черни престилки. И ме моли да му дам една от техните манти. Нахлузи престилката връз бялата риза. Аз пък се чудя как ще се оправдае пред попадията като го види с женска престилка. Щял да й каже, че са го нападнали и ограбили. След няколко часа вратата на хотела се отваря. На входа стои монахинята, навила на руло попското расо. Хвърля го към мен и ми вика: &ldquo;На-а-а, дай му го на попа&hellip;И му кажи, като не знае да ебе, да не се захваща!&rdquo; Прибрах расото. На другия ден попът пристига да върне черната манта. Обръщам се към него и му казвам: &ldquo;Дядо попе, аз ще ти дам расото, но ти ми кажи какво стана горе?&rdquo; &ldquo;Да му еба майката! Който ми каза, че от пургатив кура ми ще стане, сам да си ебе майката! Да, ама той ми каза да взема един. Аз обаче взех два. И застанах на тоалетната. Пък момичето взе, че избяга&hellip; <br /> <br /> <strong>-Ти си била красива жена. А повечето от властимеющите бяха прочути с подвизите си и на дамския &ldquo;фронт&rdquo;. Как &ldquo;оцеля&rdquo;?<br /> </strong><br /> -Добре, че брат ми беше полковник от МВР, че имах зад гърба си стожер. Иначе да бях &ldquo;изгоряла&rdquo;. Още повече жена без мъж, а аз овдовях на 33-годишна възраст. Всеки си мислеше, че може нещо да &ldquo;намаже&rdquo;. Когато решиш да се държиш по-студено, започват да ти търсят кусурите. Но като разберат кой е брат ми, се отдръпваха. И намеците спираха. Но от тях имаше много мераклии...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Марина ШИВАРОВА/БЛИЦ <br /> </strong><br /> <em>&nbsp;<br type="_moz" /> <br /> </em><br />