"Ако на 20 май Гърция не плати на „Газпромекспорт“, ни чака газова криза!", това мнение изрази икономистът д-р Любомир Денчев. По думите му няма да има стабилна европейска икономика без руски газ, а инфлацията ще ескалира.

"Доставките на втечнен газ не са устойчиво решение нито като регулярност, нито като цени. За разлика от тръбопроводния газ, разчитащите на втечнен газ потребители са изложени на редица рискове", уточни той.

Ето какво още каза д-р Любомир Денчев в интервю за Епицентър:

- Г-н Денчев, премиерът Петков бе на посещение във Вашингтон във връзка с енергийната криза и за да осигури независимост в доставките. Можем ли да предположим каква ще е цената на втечнен газ от САЩ, как ще дойде, кога?

- Да започнем с аритметика за възможностите с втечнен природен газ (LNG). Приемаме, че годишното потребление на България е 3 200 000 000 куб.м.

За доставка с един танкер плащаме 141 600 000 куб.м природен газ.

При втечняване има загуби от 25% т.е. 106 200 000 куб.м природен газ, които се превръщат в 177 000 куб.м втечнен природен газ. Толкова превозва един танкер от типа, с който работи Ревитуса.

По време на транспорта има загуби от 5%,  тоест, остават 100 890 000 куб.м природен газ.

При регазификация загубите са 15%, тоест стават 85 756 500 куб.м природен газ.

Дори да приемем, че с азерския газ ще се осигуряват 1 млрд.куб.м (което е доста съмнително, поради ред причини – например, противоречивите сигнали за момента на пускане в експлоатация на новата междусистемна връзка с Гърция) за една година ни трябват още 2 200 000 000, разделено на 85 756 500 е равно на 26 танкера. По 1 танкер на 14 дни. Как ще се осигурят непрекъснато и равномерно такива „спот“ доставки без дългосрочни договори е друга деликатна тема.

Допълнително трябва да се запълни хранилището в Чирен с около 400 000 000 куб.м, т.е. трябват още 5 танкера. Станаха 31.
По отношение на цената: добре е политици и експерти да престанат да цитират цени в различни мерни единици, като освен куб.м се употребяват и МВтч и MMBtu, защото това само обърква потребителите.

Реалността е следната: на „Хенри хъб“ (САЩ) цената в момента (това е важно да се подчертае, защото дори в рамките на един ден цената „играе“ с разлики от около 5%) e по-ниска от тази по договора с „Газпромекспорт“ - 814 USD за 1000 куб.м за април за България.

Странно изглежда защо цената за Гърция е 650 след като е по-далечна дестинация, на Унгария 390, а на Сърбия дори 275, поради факта, че „Булгаргаз“ е избрала микс от цената на „TTF“ хъба в Нидерландия 70% и 30% от петрола и деривати на европейския пазар.

От лятото на 2021 година цените на TTF и другите 4 големи хъба в Европа рязко се увеличиха (котировките за май 2022 г са за цени от 1 300 USD!) първо, поради бързото възстановяване на цялата икономика на континента (съответно увеличеното в пъти търсене) и второ, поради почти празните газохранилища, тъй като при слабото потребление за периода август 2020- 2022 г. фирмите нямаха интерес да „складират“ газ.

Без да имам достъп до договора с „Газпромекспорт“ мога да предположа, основавайки се на опита си като бивш изпълнителен директор на „Булгаргаз“, че и в актуалния договор има клауза, която предвижда преразглеждане на цената по искане на всяка от страните при рязка и трайна промяна на пазарните условия.

Цената на втечнения газ на американския хъб е 283 USD/5.05.2022 обаче далеч не включва всички разходи на доставчика за България. Към нея се прибавят гореспоменатите загуби, които я увеличават веднага с 65% (още тук става 467 USD). Допълнително се плащат: разходи за двата терминала в двата края на снабдителната верига, за застраховка на товара на танкера, а в нашия случай и за разходите за пренос на тръбопроводния газ от Русия за Гърция, допълнително резервиран за целите на суап-сделката.

Отделно от това търговецът-доставчик ще реализира и печалба за себе си. И докато „Булгаргаз“ работи с нормирана печалба от 2%, то за процента на печалбата на частния доставчик няма ограничения. Слабо утешение ще бъде „пост-фактум“ определената от Комисията за енергийно и водно регулиране политически „компресирана“ цена.
 
За разлика от тръбопроводния газ, при който съответните преносни оператори работят със съгласувани графици от годишен до часови период, разчитащите на втечнен газ потребители са изложени на редица рискове, най-големият от които е рязка промяна на цените в друг регион и съответно на пренасочването на танкерите, поради възможност за по-голяма печалба.

- Премиерът съобщи, че е договорил американски втечнен газ на цени, които са по-ниски от текущите на „Газпром“. Предстои обаче да се сключат договори с конкретни частни компании. Изтече информация за "Хенри хъб". Може ли това да бъде дългосрочно решение?

- Не, защото не е устойчиво нито като регулярност на доставките, нито като цени.

- Може ли Европейският съюз да запази своята икономика и своята стабилност без руски газ, г-н Денчев?

- Не! Икономиката вероятно ще оцелее, но част от фирмите ще фалират.

Друга част, дейности без които обществото не може да функционира, ще се подпомагат от държавите. Общата инфлация ще ескалира, въпреки обичайните мерки на Европейската Централна Банка - нивото на лихвения процент и интервенирането на фондовите пазари.

И в трите измерения губещи са данъкоплатците – по първото, защото ще има по-скъп внос, по второто, защото ще се вдигнат данъците или ще се орежат инвестициите (загуба на работни места и на обществена инфраструктура), по третото – доходите ще се обезценяват.

Както вече многократно и пределно ясно беше изяснено от колеги, та дори и политиците го разбраха, без руски газ на Европа и трябват допълнително 150 млрд. куб.м годишно. САЩ обещават 50, а останалите? Другите страни, добиващи природен газ, отдавна са обвързани с дългосрочни договори. Няма открити и разработвани нови находища освен отново в Русия. Катар очаква сериозен добив от нови находища към 2027 година. Кипър и Турция спорят за предполагаеми запаси. А съществуващите, естествено, се изчерпват.

- Правителството твърди, че е било подготвено за спирането на газовите доставки от Русия. Според Вас подготвено ли беше?  

- За около месец, да. Това не е сериозно. След като плащанията към „Газпромекспорт“ са на месечна база и Кирил Петков и Асен Василев са взели решение (защото няма официално правителствено такова) „Булгаргаз“ да плати следващата вноска по начин, който категорично не е приемлив за доставчика, то ясно е, че са имали месец време за реакция. Така може да се обясни и „случайното“ резервиране на капацитет на регазификационния терминал Ревитуса, Пирея в Гърция от страна на частен търговец-доставчик. Защо това не е направила държавната „Булгаргаз“ е тема от ниво национална енергийна сигурност.


Появилите се удобно два танкера с доставка за България и уредения суап с гръцката фирма „ДЕПА“ (може да стане само на политическо ниво) опровергават официалното твърдение на Петков и Василев за „внезапното“ спиране на газа.
Суапове и доставки ще има докато Гърция си плаща на „Газпромекспорт“, а ако спре?

- Можеше ли „Булгаргаз“ да приеме схемата за плащане, предложена от „Газпром“?

- Разбира се, с уточнения за детайлите с „Газпромекспорт“ и „Газпромбанк“. Твърденията, че това би противоречало на санкциите на ЕС срещу Русия са чисто политически.

Няма общоевропейско решение за доставките на природен газ от Русия.

- Газохранилището в Чирен се оказа пълно с 18%. Как си обяснявате, че очакваме газова криза по думите на управляващите, но не сме взели мерки, които да гарантират потреблението поне за определен срок?

- С объркване, инерция и некомпетентност.

Объркването е лесно обяснимо. Чирен изпълнява две функции – покриване на естествената неравномерност на налягането в тръбата, по която се внася газа през зимния период и възможност за намаление на цената за потребителите чрез добив на нагнетен през предходното лято газ, доставен тогава на по-ниска от актуалната зимна цена.

При стремежа да се минимизира увеличението на цената всеки месец от началото на отоплителния сезон 2021-2022 година, естествено, нагнетеният газ в Чирен намалява.

От друга страна, това рязко намалява и без това ограничените му технически възможности за компенсиране на недостиг при доставките. В „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ (държавната фирма-собственик на хранилището) добре знаят това, но началниците, управляващи енергетиката нареждат според политическата ситуация без да се интересуват как и с цената на какво ще се постигат краткосрочни политически цели.

- Кои отрасли ще бъдат най-силно засегнати от газовата криза и очаквано по-високите цени?

- Енергетика, химия, стъкларство, металургия, транспорт.

От обществена гледна точка най-опасно е в енергетиката и по-точно в топлофикациите. При по-нататъшно повишаване на цените например на „Топлофикация-София“ потребителите ще преминат на ток, въглища и дърва.

Ще забравим за екологичните критерии и цели. Още по-опасното е (за специалистите е безпощадно ясно), че електроенергийната система няма да издържи на увеличеното натоварване и в София авариите, и часовете без ток ще станат ежедневие.

- Защо българската позиция за ембарго върху руските доставки на петрол е далеч по-твърда, отколкото от тази за газа? Заплашихме дори с налагане на вето върху евентуално решение, което не отчита българското искане за двегодишна отсрочка. Без руски петрол не можем, без газ – можем, така ли?

- Заради страха от цените на бензиностанциите и много вероятните масови протести, които ще свалят правителството.

Асен Василев каза, че „Лукойл-Нефтохим-Бургас“ не могат по технически причини, на този етап, да работят без руски петрол.

Без бургаската рафинерия трябва да се реорганизират веригите за доставки на петролни продукти от съседните страни. Никой не може да каже отсега доколко ще бъде задоволено потреблението у нас по този начин, колко време ще отнеме и на какви цени за крайните потребители. Това е неприемливо!

Както и при газа, и тук става въпрос и за енергийна национална сигурност.

- Говори се за посредници/посредник при доставките на газ сега и се счита, че това е по-неизгодният вариант. Вие имате ли свои съмнения/версии защо си стигна до тази ситуация? Още повече, че газът отново изглежда е руски.

- Заради пари.

Идеята да се намали ролята на държавната фирма „Булгаргаз“  в името на „свободния пазар“ не е от вчера и се подкрепя от Брюксел. Частните икономически интереси са огромни. Защо е важно именно държавната фирма да бъде основен, ако не единствен доставчик?

Защото в многогодишната световна практика е доказано, че дългосрочните договори за тръбопроводен газ са най-изгодни и сигурни за потребителите. А такива договори, поради спецификата на тази суровина и като географско положение на находищата и като ограниченият им капацитет, се сключват и на политическо ниво или с политическа протекция. Тази практика си проправя път и в доставките на втечнен природен газ. И не става дума само за Русия и Газпром. Същото е и с Катар, Либия, Алжир, САЩ.

Коментарите, че е възможно да се доставя втечнен газ без дългосрочни договори безпроблемно, а капацитетите на посочените страни са вече ангажирани, са наивно и лишено от реализъм политическо говорене. Например, Катар официално заяви, че няма да има свободен капацитет преди 2027 година!

Договорът на Булгаргаз с Газпромекспорт, дори да не беше замразен, изтича до края на тази година. Единствено, относително сигурен изглежда договорът (до 2043 г.) за азерски газ.

- Първите искри между правителството и президента се появиха около рокадата на Николай Павлов като шеф на „Булгаргаз“. Обвиненията към Павлов са, че с анекс дружеството само се е отказало да получим пълния обем от по-евтин азерски газ. По кои трасета можеше да дойде този ресурс?

- Технически можеше да дойде през връзката Неа Месемврия-Сидирокастро-Кулата, но практически нямаше как.
Многократно беше изяснено, че неизправността на българската страна по договора по отношение на точката на доставка, поради незавършената междусистемна връзка с Гърция „Комотини-Стара Загора“ не позволяваше изобщо реализирането на такива доставки.

Все пак договаряне на известни количества беше реализирано. В този смисъл увеличената пропускателна възможност за „ривърс“ по старата връзка „Сидирокастро-Кулата“ (до 10 млн.куб.м/дн) няма никакво значение. Дългосрочното договорно разпределение на газа по газопровода „ТАП“ е 1 млр.куб.м за Гърция, 1 за България и 8 за Италия. Консорциумът, от който купуваме азерския газ, е доминиран от италианците и те просто се възползват от нашата неизправност за да реализират повече от тези 8 млрд.куб.м на по-добри цени в Италия.

- Българското правителство залага на общоевропейско решение, което в едри щрихи изглежда така: договаряме общи доставки на руски газ и поради по-голямото количество цената е по-ниска. Постижимо ли е това? И ако се случи, това няма ли да влее ресурс на Русия, която сега бива задушавана със санкции?

- На първия въпрос – не.

Поради разнопосочни интереси. Нашето е комбинация от некомпетентност и бягане от отговорност.

На втория – „Когато не знаеш за къде си тръгнал, стигаш, където не искаш.“

По-добре да си гледаме националния интерес, отколкото послушно и папагалски, съзнателно или не, да служим на чужди политически и икономически интереси.

- Ваш колега, енергийният експерт Иван Хиновски съобщи, че Северозападна България разполага с 480 млрд. куб. метра природен газ. Така ли е и какво пречеше или пречи и сега ресурсът да бъде използван?

- Ако беше жив Ангел Каралийчев можеше да напише по това детска приказка.

Малко факти: за първи път тази възможност се „появи“ през 2006 г. Тогава една американска фирма с разрешително за търсене на газ в този район направи запитване до „Булгаргаз“ за условията за присъединяване към преносната система. На наш въпрос как са успели да направят това откритие, след като специалистите знаят, че всичко в България е проучено от десетилетия, те отговориха, че имат технология, с която сондират на по-голяма дълбочина.

По-късно се оказа, че нейното „откритие“ е свързано с листване на фондовата борса в САЩ и е опит за увеличаване на цената на акциите при първичното им публично предлагане. Операцията очевидно не сполучи, защото фирмата беше продадена на други „ентусиасти“.

- В тази ситуация продължението на „Турски поток“ помага ли нещо на България, въпреки че страната ни финансира изграждането на тръбата през наша територия?

- Не. Тръбопроводната система Балкански/Турски поток няма техническа връзка с газопровода „ТАНАП“.

- Какви са Вашите сценарии за развитието на енергийната криза и нейното отражение в България?

- Песимистичен вариант: на 20 май Гърция трябва да заплати месечната вноска по договора с „Газпромекспорт“. Ако тя не го направи по предложената нова схема и газът спре, България остава на „милостта“ на азерския консорциум (дори при доставки в пълен обем по договора, това са 2,7 млн.куб.м/дн. при обичайно потребление на България през лятото около 7,5, а през зимата до 16-17!), защото няма как повече да се реализира суап-сделка с включване на втечнен газ през Ревитуса. Това означава газова криза!

По-малко песимистичен: нещата ще вървят, както досега и ще се надяваме на специално отношение от САЩ.

Слабо вероятен: ще се договорим с “Газпромекспорт“по схемата на плащане.

Невероятен визионерски и държавнически: ще променим договора с Газпром в наша полза с промяна на ценовата формула и намаляване на задължителните количества, за да можем да реагираме на ценовите промени на пазара, включително с втечнен газ.

- Какъв е Вашият прочит на новината, че Украйна спира притока на руски газ през входната точка „Сохрановка“? Как ще се отрази върху европейската икономика и доставките от други източници?

- Става въпрос за около 32 млн.кубм/дн. Газпром заяви, че компенсира част от това количество по другите два маршрута през Украйна. Евентуалните недостигащи количества могат да се доставят чрез газопровода „Северен поток 1“, /или с втечнен природен газ чрез руската фирма „Новатек“.

Агенция/телевизия „Блумбърг“ излъчи преди дни интервю с един, както те го нарекоха, ветеран-анализатор на енергийните пазари от Великобритания. На въпрос на водещата какви са очакванията му за световните цени на енергоносителите за следващата зима, той отговори така: Катастрофални!

Кой е той?

Любомир Денчев е доктор по икономика. Бивш изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД и главен изпълнителен директор на „Булгаргаз Холдинг“ ЕАД. Бивш съветник по енергетика на заместник-министър председателя по икономическото развитие (2013-2014).