На Илинден по стар стил морето започва да се „преобръща“, а по-студените течения правят къпането по-опасно. Как да разпознаем мъртвото течение и какви грешки не бива да правим, обясни главният експерт в дирекция „Водноспасителна служба“ на Българския червен кръст Йордан Иванов в предаването „България сутрин“.
Какво представлява мъртвото течение
„То е опасно, но не ни дърпа надолу, а ни дърпа навътре в морето. Трябва да се оставим да легнем върху повърхността на водата. То не е повече от 10-20 метра навътре и след това косо към брега може да излезем съвсем спокойно, без паника“, обясни Иванов в ефира на Bulgaria ON AIR.
Той предупреди, че най-честата грешка при попадане в такова течение е хората да започнат да се борят с него.
Още по темата: Как да разберем, че сме попаднали в мъртво вълнение и как да се измъкнем?
„Когато започнем да се паникьосваме, се опитваме да се борим с водата. Тя е доста по-силна от нас. Само ще си изхабим силите, без да постигнем какъвто и да е резултат“, подчерта експертът.
Защо трябва да се следват указанията на спасителите
Иванов апелира хората винаги да следят сигнализацията и предупрежденията на спасителите, които обозначават опасните участъци.
По думите му мъртвото течение възниква при специфичен релеф на морското дъно и може да бъде забелязано само от обучено око.
„По-добре да има един пострадал във водата, отколкото да станат двама или трима“.
Той посъветва първо да се подаде сигнал на телефон 112, а ако е възможно - на бедстващия да бъдат подадени плаващи предмети от безопасно място.
Повечето инциденти са на неохраняеми плажове и в реки
Според Иванов основната причина за тежките инциденти е неспазването на указанията на спасителите и посещаването на неохраняеми плажове, реки и язовири.
Още по темата: Спасители предупреждават: Мъртвото вълнение вече е непредвидимо, в Бургас е критично
Той посочи, че благодарение на превантивните програми на Българския червен кръст броят на удавените през последните години вече е под 100 души годишно.
„Всеки трябва да си гледа собственото дете“, заяви Иванов и добави, че спасителите непрекъснато разговарят с родителите и им напомнят да наблюдават децата си, вместо да разчитат единствено на дежурните екипи.
Реките крият още по-големи рискове
Според него реките често изглеждат по-безопасни, но всъщност крият сериозни опасности заради силните подводни течения, хлъзгавите камъни и различните препятствия под водата.
Той допълни, че над 80% от инцидентите продължават да стават именно на неохраняеми плажове и във водоеми без спасители.
„Слушайте съветите на спасителите. Те не са там, за да се карат с хората, а да предотвратяват инциденти“, призова в края на разговора експертът.
