След падането на Търново под османско иго всички боляри са избягали от града, за да се спасят от клането на поробителя. Боляринът Кършо, а по-късно войвода с чета против завоевателя се заселва в местност близо до Елена и образува това поселище, което днес носи името махала Кършовска. 

Кършо войвода дава началото на един от най-знатните 
и известни родове не само в Елена, но и в Търновско и Сливенско.

Кършо войвода загива с част от четата си в битка с поробителите в Сливенския балкан, но по чудо в семейството с майка си оцелява синът му Стойно.

Синът на Стойно - Иван Кършов, наследил от баща и дядо болярската си кръв и свободолюбивия български дух, продължава борбата за свобода. Иван Кършов е учител и заедно с тогавашния свещеник поп Дойно Граматик правят препис на Паисиевата “История славянобългарска” през 1784 г. и я предоставят за изучаване на по-младите в църквата и килийното училище. През 1800 г. той и още двама видни представители на Елена се вдигат и отиват в Цариград и с прошение издействат да построят крепост (кале) за града за защита от набезите и злодеянията на кърджалиите. Иван Кършов е участвал в двете завери (опити за въстания) през 1821 г. и 1835 г. Първата се казва още Гръцката, като опит за общи усилия на гърци и българи против турците, а втората е известна като Велчовата завера в Търново. Само няколко думи за втората. В нейната подготовка се включват заможни търговци, учители и монаси от Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово, Силистра. Начело е Велчо Атанасов, по прякор Джамджията, богат строител (дюлгер) от Търново, завърнал се наскоро от чужбина. В списъците бунтовниците се записват като дюлгери, шият се униформи и знаме, купуват оръжие, а военен водач е капитан Георги Мамарчев, служил в руската армия. Поради предателство Велчовата завера е разкрита, повечето от въстаниците са обкръжени и избити в Плаковския манастир до с. Плаково между Търново и Елена. Главните бунтовници са измъчвани жестоко, но никого не издават, като успяват да изгорят списъците с имената им. В Търново в памет на загиналите бунтовници има издигнат паметник. Главният неуспех на това въстание е неподходящият момент на период на сближаване на отношенията на Турция с Русия. Васил Левски често посещавал Елена и по-точно дома на рода Кършовски през 1867 - 1870 г. 

Синът на Иван Кършов Христо (1810 - 1858 г.) е ръкоположен за свещеник

в Елена през 1842 г. и е женен за Йорданка, дъщеря на килийния учител Кънчо Славов и Донка Михайлова, най-голямата сестра на Иларион Макариополски. 

По време на Кримската война (1853-1856 г.) Георги С. Раковски също няколко пъти посещава дома на поп Христо Кършовски в Елена. В кръвта на целия род е силно вкоренено чувството за обич към род, родина и свобода. Иван П. Кършовски е български националреволюционер, книжовник, общественик и журналист. 

В това семейство се раждат и възпитават петимата братя революционери - Иван, Йордан, Сава, Кръстю и Антон и сестра им Андоничка. 

Трудно и невъзможно е да се опишат за потомците всички техни революционни дела и книжовни заслуги, но разгледани и доста лаконично, те дават представа за тези достойни българи, станали пословични за борческия Еленски и Търновски край. 

Първородният син на Христо Кършовски Иван, роден на 12 август 1839 г., учи в прочутата Еленска даскалоливница, 

която наричат “съсредоточие на науката”, а главният учител Никола Михайловски е първият учен българин. След завършване на класното училище Иван Попхристов Кършовски постъпва като учител в родния си град. Иван Кършовски е виден книжовник, учител и революционер. Участва във въстанието на Капитан дядо Никола Филиповски от 1856 г. във Великотърновско, Габровско, Лясковец, Трявна. Зарадвано от избухването на Кримската война, населението организира чета от 140 души с план да превземат търновския конак и да се въоръжат с оръжието в него, но след неуспеха му четата тръгва към Габрово и там е разбита от османската войска. Четниците се отправят към Шипка, а войводата е убит на 3 август. 

През 1862 г. Иван се записва в Първата българска легия на Раковски, където е ранен при бомбардирането на Белград и остава там до 1864 г. След това учителства в Добруджа и се занимава с революционна дейност. Познава се с Г. Раковски от 1853 г., когато основоположникът на националноосвободителната идеология преминава през родния му град и отива при Стоян Калбура в с. Йовковци, а с В. Левски се сближава по време на Първата българска легия. След това емигрира в Румъния и се включва в организирането на чети за България. През 1867 г. Иван Кършовски е главен писар и води дневника на четата на Панайот Хитов, където Левски е знаменосец. 


Иван П. Кършовски в униформата на Втората българска легия в Белград, син на Стойно и внук на болярина и войводата Кършо 

Тримата са запечатали този момент с обща снимка в Букурещ преди тръгването на тяхната чета. Включва се и във Втората българска легия в Белград 1868 г., пак заедно с Дякона, били убедени, че след като помогнат на Сърбия да се освободи, и тя ще ни отвърне с помощта си. От историята знаем, че това не се случва. Иван Кършовски пише в дневника си за двете легии. “Раковски без да губи време (в)турна се на работа и почна да действа мъжки! На неговия позив се отзоваха отвсякъде българи - родолюбци и богаташи. Дойдоха отвред български младежи - разпалени момци, с които образуваха “Българска чета”. Нищо не се жалеше за общото народно дело, за да може да се подготви потребното за едно сериозно въстание”.

След кратък престой в Одеса се установява в Румъния, учителства, възприема новите идеи на Левски за създаване на обща тайна организация, а не за четническата борба и става учредител на Първия български революционен централен комитет (БРЦК) от 1869 г., основан в Букурещ от Л. Каравелов и В. Левски. Той е близък съратник на Левски и работи под псевдонима Узун Моратооглу. Запознат с маршрута на Левски в обиколките му из страната и пише за това на П. Хитов в Букурещ. Точно на него (на И. Кършовски) В. Левски през 1871 г. е написал знаменитите думи:

За отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и все едно (заедно) да вървим, ако ще бъдем хора!

Автори на документа “Закон за Българското народно въстание, по който ще се управлява Българската народна войска” в 1867 г., обсъждан на 28 май на връх Българка с тясна група доверени хора - съзаклятници, са войводата Панайот Хитов, Левски и Иван Кършовски! Той е редактирал и издавал в Румъния вестниците “Вултурул” (“Орел”) и “Индепенденца национала” (“Национална независимост”) - 1876-1877 г. Учителският и книжовен път на Иван Кършовски преминава през Гюргево, Плоещ, Елхово, Добрич, с. Черна, Хърсово. В Добрич възрожденският учител открива взаимно училище и организира честване деня на светите братя Кирил и Методий на 11 май и произнася тържествено слово. Подобно на И. Макариополски, той провъзгласява независимостта на българската църква, като не взема благословията на гръцкия владика. Обиден, владиката напуска църквата. За тази постъпка Кършовски е обвинен за владикопъдец и лежи 9 месеца в затвора. По-късно основава читалище “Съединение” в Гюргево и неделно българско училище към него. 

Иван Кършовски редовно си кореспондирал с Христо Ботев и пращал стихотворения за публикуване в Ботевите вестници. Той е трети поред еленчанин, който след И. Момчилов и С. Робовски написва химн за Кирило-Методиевото дело. Той е един от първите, които в края на по-миналия век поставят въпроса пред НС за изграждане на паметник на загиналите руски воини и български опълченци на Шипка! 

След Освобождението е доброволец в Сръбско-българската война. Член е на Либералната партия, народен представител в 1-вото и 2-рото Народно събрание. Скоро обаче, както много други поборници, е разочарован от произвола и нарушенията в държавата на новите управници и последствията за него са съд и затвор, въпреки големите му заслуги в революционната борба и към Българското книжовно дружество!

Търсейки отговор на причините, той пише в дневника си: “За да не им мътиш водата, да не им пречиш в плановете, да не им придирваш сметките, за да не им уловиш кражбите. Нечистата им съвест не им позволява да търпят край себе си ония, които не искат нищо за себе си. От такива се боят като от чума”. Иван Кършовски остава верен на заветите на Левски и полага грижи за издигането на паметник на Апостола. В архива му е намерен чертеж на квартал Подуяне с обозначеното място за паметника. В деня на откриването му е редом със Стоян Ст. Заимов - апостол от Априлското въстание и виден общественик - на 22 октомври 1885 г. изпълнява своя ода в чест на откриването и освещаването на паметника! От 1881 г. Иван Кършовски е със семейството си в София, където е адвокат и се занимава и с журналистическа дейност. Още по време на емиграцията си във Влашко се жени за румънката Мандика Димитреску, от която има шест деца - Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Той е изключително ерудиран и истински полиглот, владеел 7 чужди езика -немски, френски, сръбски, руски, гръцки и турски, благодарение на които чете и ползва разностранна чужда литература и прави преводи. Редактор е на в. “Струма” - 1889 г., “Вардар”, “Юнак” заедно с Ив. Бобевски, сътрудничи на българския и румънския периодичен печат. Оставя ценно богатство от спомени, биографии и записки. Умира на 1 март 1914 г. в София. 

Йордан Попхристов Кършовски е вторият син на семейството

Той е роден в Елена през 1846 г. Ботев четник, заловен от турците при Лютиброд и освободен от затвора след даването на амнистия. Написал е най-ранната история на Ботйовата дружина (чета) “Пътуването през Дунава с парахода “Радецки” под предводителството на Хр.Бот/й/ов на 16 май 1876 г., както и нейното организиране”.


Христо Иванов-Големия (Ловчанлията), книговезецът Сава Попхристов Кършовски (вдясно) 

Спомените са написани само няколко месеца след разбиването на четата във Врачанския балкан и са най-автентични! Публикувани са във вестник “Вардар”, издаван от брат му Иван. Тези спомени са изключително ценни за изучаване на бойния път, сраженията и настроенията на четниците в дружината. Той е публикувал разкази на много от Ботевите четници. 

Йордан Кършовски бил осъден в София, но освободен под поръчителство и застъпничеството на богати и патриотични българи. Като поборник получил земеделска земя в с. Българево, Добричко, където се заселил и починал сравнително млад през 1888 г. вследствие на раните си от боевете в Сръбско-българската война. 

Сава Попхристов Кършовски е третият син на бележитото възрожденско семейство 

Роден е на 14.02.1847 г., починал на 68 г. Получава първоначалното си образование в Елена, но убийството на поп Христо, неговият баща, през 1858 г. от поробителя променя плановете му за образованието му, както и на неговите по-малки братя и сестра им. През 1860 г. майка му го изпраща в Плаковския манастир “Св. Илия”, за да учи и да се подготви за духовен сан. Но това не му допада и той отива в Търново, където завършва образованието си и после отива във Варна, а по-късно заминава при брат си Иван, който учителства тези години в Браила и Гюргево. След това заминава за Цариград, но поради липса на средства отново се връща в Търново и се свързва със Стефан Стамболов, Христо Иванов - Големия и Джорджо Момчев - всички дейци и активни участници в тайните революционни комитети.

Макар и все още юноша, е забелязан от турските власти, попада под тяхно наблюдение, защото считат, “че и неговият косъм не е чист”. За тях е било ясно, че и той ще поеме пътя на борбата и за да се спаси, Сава е принуден да напусне Елена и да избяга във Влашко. Естествено, тук са неговите по-големи братя и той попада в средата на революционната емиграция, без колебание се включва в борбата против турското владичество. Особено силно влияние за оформянето на неговите възгледи за борбата оказал Васил Левски, с когото го запознават през септември 1869 г. в Гюргево, благодарение близостта на своите по-големи братя с Апостола. Левски ги срещнал на Калугерене, спирка на трена за Букурещ, качен на червен ат (кон). След завръщането си в Елена Сава Кършовски не спира да работи за святото дело и при второто посещение на Левски и Ангел Кънчев е избран за председател на местния революционен комитет, основан през 1871 г., другите участници в опасното дело идват като търговци, яхнали хубави коне, и нощуват в хана на Лазар Стойчев. На следващия ден в дома на Кършовци Апостола се среща с познатия му от Румъния Сава Кършовски, а следобед свикват събрание, на което основават Еленския революционен комитет. В запазената в архива бележка от Стоян Робовски са написани имената на членовете на комитета, дали първите средства за народното дело. Най-голяма вноска от 100 турски лири дал чорбаджията хаджи Михал, брат на основателя на Еленската даскалоливница Иван Момчилов, за когото лично Левски имал сведение, че е давал пари и за дейността на БРЦК. Събраната сума е изпратена “немедлено” в Румъния. 

След Освободителната Руско-турска война Сава Кършовски учителства в Черна и в Хърсово. Приятел на Стефан Стамболов и негов последовател. До края на живота си ръководи градското и околийско бюро на Национално-либералната партия. Занимава се също с журналистическа и публицистична дейност във възрожденските вестници и списания “Зорница”, “Право”, “Свобода”, “Славянин”, участва в писането на Търновската конституция. Автор е на първата книга за “Васил Левски и А. Кънчев в Елена” през1880 г. Но поради малкия тираж тя се преиздава отново от акад. Ал. Тодоров - Балан под ново заглавие - “Апостолите на свободата в Елена”, като Любомир Дойчев е издателят на книгата. След Освобождението работи и като адвокат до 26 март 1913 г., когато завършва жизненият му път. 

Другият брат - Кръстьо Попхристов Кършовски, роден през 1841 г., е участник в четата на Панайот Хитов 

заедно с брат си Иван. Също е деен революционер и с намерение да се включи в четата на Ботев, но закъснява поради трудности в снабдяването с оръжие, каквото било изискването на Войводата. Имал голямо желание да не бъде “по-назад в борбата от братята си!”. 

Най-малкият брат - Антон Попхристов Кършовски, поради младата си възраст не е участвал в революционното движение, но се записва във военното училище в Румъния, за да бъде по-полезен за свободата на България, като участва в битките за нейното утвърждаване като държава. 

Сестрата Андоничка Кършовска по баща, е женена за Васил Иванов Узунов от с. Беброво, книгопродавец, самоличността на когото В. Левски използва за преминаването си през Русе на 27 август 1869 г. Нейният съпруг има голяма физическа прилика с Апостола, поради което бил арестуван вместо Левски през 1870 г. и го разкарвали по затворите на Видин и Русчук няколко месеца, докато се уверят, че той не е опасният организатор на тайните комитети дякон Левски!

Всичко това е описано в книгата на Сава Кършовски. Явно турската полиция е попаднала на писмата до П. Хитов и е разбрала, че Левски пътува с документи под името Васил Иванов. През 1871 г. Левски и А. Кънчев посещават Елена, където се срещат със Сава Кършовски и сестра му, за да благодарят за тескерето на съпруга й и да се извинят на мъжа й за причинените му неприятности и ареста му от турските власти. Изпратен във Видин, а след това в Русе, той бил освободен лично от Митхад паша, след като получил уверения от Търново и Елена от Стоил Попов и Иван Чорапчиев (видни богати българи), които дали гаранция, че Васил Иванов Узунов не е комита!

Така завършва бележитата сага за рода Кършовски, който заслужава повече известност заради пословичната си преданост към борбата за свобода на отечеството. Изводът - че това поведение и обич към род и народ се възпитава и формира както от родителите, така и от силните личности, заклели се пред олтара на родината да му служат с всичко, дори и с живота си! 
 

Наследниците на славния род са многобройни

Доц. д-р Емил ПАПАЗОВ, София
/вестник "Над 55"/