Емил Димитров-син е от хората, които рядко говорят за баща си. Не защото няма какво да кажат. А поради разочарование - от хората днес, от медиите и абсурдните писания в тях...
Баща му Емил Димитров е легенда. И както около всяка легенда, и около него витаят всякакви слухове. Единственият наследник на попкраля разкри душата пред "ШОУ" и разказа несподеляни до момента истории, след които можем само да притаим дъх...
- Изминаха цели 7 години, откакто баща ви Емил Димитров го няма физически сред нас, а като че ли бе вчера, когато изпълняваше с такава лекота всеки тон, всяка нота от песните си...
- Точно така - 7 години, откакто Емил не е с нас физически. По-важното е, че той беше може би един от първите български автори и изпълнители, чиито песни все още продължават да се пеят в Европа, и не само там - на различни езици. Той успя! Направи този мост между тогавашната социалистическа България и останалия свят. И всеки един днес, който се занимава с популярната музика, би трябвало да оцени какво е направил Емил. Музиката на Емил ще живее вечно!
- Кое е най-ценното, което взехте от баща си?
- Благодарен съм за моралните послания, които успя да ми остави. Това е най-важното нещо! Това са отговорността и обичта към родината, към обществото, към майката, към семейството... отношението между хората. В песните му се пееше все за истински неща, нямаше я тази пошлост... това залитане към пари, към комерсиално... Нещата в живота са много по-различни днес. А Емил никога не е бил комерсиален. Дори днес имах един разговор с човек, който е бил в кабинета на Тодор Живков. Та той ми каза:
"Баща ти никога не дойде и не поиска нищо
Всичко щяхме да му дадем!"... Просто той никога не е бил от тези, които реват и искат нещо за себе си. По същата причина не стана и народен артист - стана само заслужил артист. Всъщност единственият човек от гилдията, който стана такъв, е Лили Иванова... Полковник Лили Иванова (усмихва се)... Емил живееше за хората. Чувстваше се най-добре, когато бе на сцената, и когато твореше.
- Песента му "Ако си дал..." всъщност го представя най-добре...
- Да... песента говори невероятно добре колко превъзходен тандем са Емил Димитров и Иля Велчев. Защото този прекрасен стих го дължим на него. Самата история на песента е много истинска. Породена е от истинска случка от онова време. Но тук аз запазвам мълчание, защото правото да сподели или да не сподели случката е само на Иля Велчев. Факт е обаче, че тази песен няколко години е била забранена за изпълнение в България!
- С какви подбуди е била забранена точно тази песен?
- Смятало се е, че песента по някакъв начин е била насочена срещу Първия тогава (Тодор Живков - б.а.)...
- Тази песен, с този текст и тези послания??? Звучи, меко казано, абсурдно! Налудничаво даже...
- Да... но аз и затова казах, че личният пример в нея е много важен. Но за него може да разкаже един ден, ако реши, само авторът на текста. Но е факт, че Емил я пееше по концерти - въпреки че не е била пускана нито по радиата, нито по телевизията, и тя се превърна в любима на хората. И лека-полека той успя да я наложи и властта просто вдигна ръце от опита да я стопира. Много пъти е бил нападан по този начин - чрез опити да се забранят песни, с отменени концерти... А той беше бунтар, но не от традиционните бунтари. Носеше модата със себе си. Спирали са негови концерти заради това, че е изглеждал неподходящо облечен...
Цял живот са писали срещу него известни композитори
И до ден-днешен Емил не е член на Съюза на българските композитори, въпреки че е член на Съюза на френските! Но той винаги е бил над тези неща. Например бил е нападан заради това, че... нямал музикално образование?!
- Моля!? Значи Емил Димитров излиза, пее като змей, събира публиката, изправя я на крака и я разплаква... но проблемът е, че... нямал музикално образование?!? Какво общо има това, за Бога?
- Аз някъде вкъщи, ако не съм ги дал на постоянната изложба в негова памет в историческия музей в Плевен, имам сканирани статии от онова време за баща си. Говоря за статии от "Отечествен фронт", "Народна младеж", "Работническо дело" - за Емил, за начина му на пеене, за качеството на неговите песни. За "Моя страна, моя България" например пише, че... тази песен е била едва ли не за тогавашните невъзвръщенци. А всъщност тя е доказала, че това е една от най-силните песни за българите по цял свят. И която е наравно с химна на България. Имало е дори спорове преди и след 1989 г. кои от нейните куплети да паднат... А в тази песен се пее само и единствено за българската страна! Смятали са обаче, че има някакъв конспиративен замисъл... Но тандемът Емил Димитров - Васил Андреев е много важен, защото едни от най-силните песни се случват именно между тях двамата. Включително тази. "Моя страна, моя България" е написана през 1970 г. и между другото,
писана е по повод моето раждане
Тогава Емил е работил във Франция и песента в продължение на една година се пее на френски език. Чак през 1971 г. се прави първият запис в България. И тогава работното заглавие на песента е било "Песен за моята страна". Това е една от песните, която се изпълнява от най-различни изпълнители на над 36 езика! Знаят я по цял свят.
- Заговорихме за забрани и абсурди от онова време - чувала съм, че през 1977 г. - по време на "Златният Орфей", песента на Емил Димитров е грабнала най-много публиката, изпълнението е предизвикало фурор. Той обаче не взима голямата награда, защото... танцувал на сцената?!
- Вие дори не сте била родена тогава, а знаете тези неща!... Но е факт, че Емил беше над тези неща. А тези конкурси винаги са били с политически привкус. Емил е печелил конкурси в Германия, Италия, Чехия... навсякъде, където е ходил. Принципно той не беше конкурсен тип певец. И все пак е единственият наш изпълнител, събрал 80 000 на стадион "Динамо" в Русия! Рекордът му издържа около 10 години преди "Бони М" да го бият с около 1000 души отгоре... Имало е моменти, когато Емил е правил по 4 концерта на ден! Четири! И това всеки ден в продължение на месеци... Представяте ли си?! Това е ужасно напрежение. В днешно време вече няма такива концерти, няма го това нещо.
- Мислите ли, че баща ви си е отишъл обиден, разочарован от този свят?
- Емил беше човек-философ. Много спокоен и интелигентен. Никога не е бил завистлив. Няма начин да не е чувствал някаква... по-скоро тъга, а не обида. Лична тъга, може би от момента, в който получи инсулта... И в онези години на промени трудно намираше себе си, своята музика. Но се опитваше... И тъкмо беше започнал да намира своето звучене в новите условия, когато получи инсулта.
И нямаше начин вече да твори
Пет години след това ни напусна. Но след инсулта това не беше неговият живот. Емил беше първата и истинска звезда и все още е единствен в България. Живееше като звезда. Работеше като звезда. Беше звезда! Интересуваха го само публиката, само концертите. Не го интересуваше какво се случва навън.
- Аз ще обясня защо споменах думата "обида". Причините са много, но една от тях е, че когато той получава инсулт, държавата не е отреагирала адекватно към един такъв талант... Получавал е обидно ниска пенсия, а когато е трябвало да получи и добавка за инвалидност, реакцията е била, че... парите ще станат твърде много!
- Ситуацията беше нелека. Но сега ще обясня какво точно стана. Емил си имаше някаква пенсия от... 60-70 лв. А след инсулта му дадоха от ТЕЛК още около 50 лв. пенсия, защото е инвалид първа степен. След което Народното събрание му гласува извънредна пенсия - от порядъка на 100-150 лв. и стана така, че когато му дадоха извънредната пенсия, му взеха първата - от 70-80 лв. Да, абсурдно е, но така беше. И нека да не забравяме, че държавата всъщност това сме ние! Ние я правим държавата. Да, да... Но е факт и още нещо - че когато имаше поклонение за Емил - в т. нар. Партиен дом присъстваха над 6000 души. И опашката стигаше до жълтите павета. Не знам... аз лично стиснах много, хиляди ръце. Не си спомням много, защото беше голяма мъгла... Но си спомням, че дойдоха хора с рейсове от цялата страна - ама не организирани рейсове. Даже някъде вкъщи имам списък на венците - откъде, от кого са изпратени.
- Говорим си вече толкова време, а не спира да ми прави впечатление начинът, по който говорите за баща си. Не казвате "татко", наричате го с името му - Емил... Защо?
- Да, това прави впечатление. Аз не казвам "татко", защото, когато говоря за него, говоря като за изпълнителя, твореца. А когато го наричам "татко", значи говоря за него като за баща. Винаги съм разделял тези две неща. В нашето семейство винаги сме се обръщали един към друг на имена. И сега синът ми се обръща към мен с "Емка". Казва ми, разбира се и "тате" - вечер, когато го прегръщам за лека нощ. И с моите родители така е било.
- Самият вие сте баща на прекрасно момченце - Мартин. Знае ли той, има ли реална представа кой е бил дядо му?
- Ооо, да! Той много добре е осъзнал какво значи дядо му, въпреки че си го спомня бегло. Тогава беше едва на 2 годинки, когато Емил си отиде. Но има спомени... Пък и аз съм му разказвал много за него. Знае песните му. Той самият пее, и то професионално. Пее негови песни, но няма намерение засега да става певец. Но е много наясно с това какво е направил дядо му и какво значи да продължиш и да пазиш името му.
- Не ви познавам добре, но се доверявам на усещането си, а то е, че изглеждате като човек с доста силен, устойчив дух. Но как е в действителност - как преодоляхте, как съхранихте себе си психически всичките тези години без него? Ясно е, че за пред хората човек съумява да си слага някаква маска, но тя е до един момент...
- (въздъхва) Аз много тежко се разделих с Емил и повярвах, че го няма физически, защото той имаше тази магия да липсва на хората и да ги обсебва емоционално. Всички, които са имали контакт с него, знаят, че беше удоволствие да си около него. Аз поех така... някаква мисия - да правя всичко възможно да работя за предпазването и развитието на българската музика... Истината е, че за мен Емил сякаш е... излязъл за малко и ще се върне всеки момент. Освен това къщата ни, където съм се родил, където живееше моето семейство, тя продължава да си носи духа на Емил Димитров. Неговата стая още се нарича "Стаята на Емил"... Изобщо, той си е там. Той е сред нас. Музиката му е с нас. Ние сме с него. Неговата кръв е в мен и т.н.
- Преди време беше издигнат паметник в родния град на баща ви Плевен. За почуда обаче вие - неговият син - не бяхте поканен на откриването?! Защо? Как си обяснявате това? И всъщност, доколкото знам, сте подкрепили малко след това идеята паметникът да бъде премахнат...
- Този паметник естетически не е издържан. И аз подкрепих и може би дори инициирах неговото премахване. Да, не бях поканен на откриването... Сега искам да има ново място в Плевен, където да бъде издигнат такъв паметник. Защото старият не приличаше по нищо на Емил Димитров!
По нищо!
Искам да е нещо, което ще остане. Моя мечта е обаче един ден да има паметник на Емил и в София, както и да има улица, която да носи неговото име. Лошото е, че не се случва. Той не е единственият, който заслужава това... Защо в София няма улица Райна Кабаиванска примерно?... И защо всички улици, водещи към НДК, не носят имена на културни дейци? Примерно...
- В началото на разговора ни споменахме мимоходом за Лили Иванова, която, ако приемем, че Емил Димитров е бил истинска звезда, може би е достойна да застане до него в същия смисъл... Знам, че именно тя му е оказала подкрепа, когато е бил най-зле. А вие веднъж бяхте споделили, че вашето семейство ще й бъдете вечно благодарни. Защо?
- Когато Емил получи инсулт, Лили беше една от първите, които дойде в болницата, за да попита как е. Много пъти във времето са излизали всякакви глупости по медиите. Че двамата били скарани. Непрекъснато ги сравняват. А Емил и Лили не могат да се сравняват! Емил си е Емил, Лили си е Лили! Лили е една невероятна певица, която е доказала хиляди пъти себе си. Един ужасно дисциплиниран човек, огромен професионалист. Емил... освен певец той беше и композитор. И още тук сравнението става неуместно.
Като хора бяха твърде различни
Емил никога не е бил толкова дисциплиниран. Ако беше, нещата щяха да изглеждат съвсем различно. Но пък тогава нямаше да бъде Емил, нали така?!... Истината е, че двамата с Лили Иванова никога не са били скарани. Никога не са били в лоши отношения. Иначе той обичаше да се шегува с хората, но самият той не се взимаше насериозно.
- Споделихте, че навремето много от известните тогава композитори са подливали вода, образно казано, на баща ви. Пренасям ситуацията в сегашно време. Може би конфликтите между композитор и изпълнител са променени, но е факт, че не е преставало да ги има. Специално в случая на Лили Иванова, защото стана дума за нея - цяла България е запозната със сблъсъка в професионален план между нея и Митко Щерев...
- Да... На Емил не му пускаха песните по радиото, но пък той правеше концерти и пак си ги пееше. Колкото до Лили Иванова и Митко Щерев - това са си техни отношения. Отношенията между изпълнител и композитор са много лични и в повечето случаи въпрос на лична уговорка. Аз Митко Щерев го уважавам безкрайно. Дълги години е работил с Емил. И даже Митко винаги е казвал, че благодари на Емил за това, че става известен аранжор покрай него. Митко е един невероятен композитор и винаги ще го уважавам. Отношенията му с Лили са си техни... Всеки е прав в това да търси своята справедливост. Ситуацията е твърде деликатна... Това, което може мен да ме накара да се чувствам зле, е, че няма да имам възможност да слушам тези прекрасни песни по някакъв начин. Това е... А защо се е стигнало дотук, мога само да гадая. Аз знам версията на Лили лично от нея. Знам и тази на Митко - лично от него. Но ще ги запазя за себе си. Не мога да взимам никакво отношение.
- Знаете ли, като се замисля, във времето повече и предимно се е пишело за баща ви. Почти нищо не знаем за майка ви Мариета Гьошева. Освен... че е била изключително красива жена! Защо няма нищо за тази жена? Или ако има, е твърде оскъдно?!
- Бяха много близки приятелки с Богдана Карадочева. Ако я питаш нея, може да ти говори часове за майка ми. Майка ми наистина беше една невероятна личност. Действително много красива жена. Много добра майка!
- Тя ме научи да обичам баща ми! Много, много добра майка. Невероятна домакиня. Трепереше над Емил, беше като орлица. Всъщност... Емил нямаше да бъде този Емил, когото всички познават, ако не беше тя. Мариета винаги беше негова сянка. До всеки такъв велик артист винаги има по една такава жена, която е в сянка. И въпреки че двамата имат много бурен развод, продължил много дълги години, факт е, че се ожениха отново и си отидоха женени. И това беше още един урок как животът показва, че понякога сме способни да изгубим години в някакви дрязги и на финала, когато помъдреем, осъзнаваме колко сме загубили от времето си, че не сме се намерили по-рано...
- Грета Ганчева написа книга за баща ви, определя го като голямата си любов. В какви отношения сте с нея?
- В идеални отношения. Все пак тя е била женена три месеца за Емил. Точно три месеца. Тя по някакъв начин свърза и обвърза живота си с Емил и това е нейно право. Не мога нищо да кажа...
- Имате ли вкъщи книгата й? Чели ли сте я?
- Имам я, разбира се. Чел съм, когато излезе, но не си спомням много подробности от нея... Емоционална е. И няма как да е по друг начин. Веднъж той ме попита дали ще го помнят и аз му казах: "Помнят те! И така ще бъде".
- Малко хора знаят, че баща ви е имал още една специална дарба освен музиката - умението му да предусеща, дори да пророкува събития...
- По принцип чувствителните хора имат шесто чувство. Понякога се случва, понякога не. Факт е, че в този момент той е решил да не пътува...
- ...говорите за случая, при който той е трябвало да пътува със самолет за Русия. Но преди да тръгне за летището, казва: "Не, няма да пътувам с този самолет! Ще пътувам утре". И самолетът... се разбива на летище "Шереметиево"!!!
- Да, точно за него. Всъщност не знам дали знаеш, че на следващия ден в София се появиха некролози?.. Мислеха, че Емил е бил в самолета. Имало е некролози на майка ми, на баща ми. А той се е качил на друг самолет, два часа по-късно. А са решили, че е паднал в първия.
- Вашият дядо е известният факир Мити...
- Да, заедно с баба ми се занимаваха с разни индийски методи за гадаене. Познаваха числа, имена... Примерно сега си написваш тук нещо, криеш го и баба ми от другия край на заведението ти казва какво си написала, какви числа си си намислила, какъв ти е номерът на паспорта, такива работи... Развива се тази дарба. Дядо ми имаше един номер, който изпълни само веднъж в живота си, защото баба ми го е помолила да не го прави повече. Били са във Варна, в Морската градина, и дядо ми казал да изкопаят една дупка - два метра. Сложили са ковчег и са го заровили. И са го изровили след три часа. Жив и здрав!
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
