„Винаги е сложно да напъхаш 50 години в три думи. Бях много нервен и припрян преди. Ние променяхме България всяка секунда, живеехме мечтата на рок революцията, на сексуалната революция и на младежките контрапротести по света. Всичко стана за едно лято. Сега обаче разбрах, че става по-бавно. С времето се научаваш, че някой неща са извън теб”, казва Кошлуков пред Нова телевизия.

„Най-яркият ми спомен от детството ми е, че спряха да ме бият нашите, докато започнах да бягам по-бързо от майка ми. Това стана към четвърти клас. Бях прекалено непослушен”, споделя той.

„Прекалената грижа днес за детството, фетишизирането на децата, стерилната и клинична среда, в която ги гледаме, не ги подготвя изобщо за живота”, смята Емил Кошлуков.

Как попада в затвора?
„Не се считам за репресиран, защото това бяха правилата на играта. Държавна сигурност ти казва, че ако ръкопляскаш на манифестациите, ще вървиш. Ако обаче си много отворен, ние ще те вкараме в затвора и не казвай, че не знаеш. В този смисъл аз не искам да се бия в гърдите, че съм бил в затвора и съм борел системата. Знаеш, че не можеш да я събориш. Това е личен жест на опълчение, защото не искаш да живееш в лъжа. Както казваше един стар затворник, навън е затвор с по-голям двор - разликата не беше голяма”, разказа още Кошлуков.

„Не съм си мислел някога, че ще занимавам с политика. Мислех, че ще лежа с прекъсвания в затворите дълго време. Не съм се готвил за нея, тя стана призвание заради промяната”, допълва той.