Кой би повярвал, че емблематичната актриса приближава 90-те. Тя създаде най-запомнящите се екранни и сценични образи на майка в българското изкуство. Помним я като Султана в “Иконостасът” (по романа “Железният светилник” на Д. Талев), Юрталанката в “Снаха” от Георги Караславов, Зюлкяр от “Ребро Адамово”, Мариола в “Татул”, Екатерина Каравелова в “ Дело 205/1913 П. К. Яворов”, Албена Алданова в “Дом за нашите деца”... Тя е Емилия Радева - “ледената кралица на българския театър и кино”!
Само преди няколко години, въпреки че е известна и обичана от поколения българи, Емилия Радева озаглавява автобиографичната си книга с недвусмислен въпрос: “Коя съм...?”. И дава отговор на този въпрос по болезнено откровен начин с всяка дума, изписана върху малко повече от двестате страници на книгата, която се чете на един дъх.

Голямата българска актриса разказва за личните и професионалните си успехи и разочарования, за голямата си любов, за различните си лица на сцената и в живота - влюбена, майка, героиня, звезда. Това е пропит от болка и философска дълбочина разказ, който неизбежно ще развълнува всеки читател. Отваряйки книгата напосоки, попадаме на следния откъс:

“Вече омъжена, бях поела ангажимент да се снимам в един филм. Оказа се, че съм бременна. Терзаеше ме мисълта дали да направя аборт, или да продължа да снимам. Беше първата ми бременност и съзнавах риска, ако се реша на аборт. А бях млада, снимаше ми се, ролята си заслужаваше. Дете можех да имам и по-късно, но тази роля - не!

Реших да се отърва от бременността. Една жена, знаеща как се постига това, ми каза какво да направя. Няколко пъти пих на гладно греяно червено вино, смесено със счукан черен пипер, държах върху корема си нагорещена ютия - никакъв резултат. Достраша ме и прибегнах до лекарска намеса. С неописуема болка се отървах от плода.

Известно време лежах, докато се съвзема, след това започнах снимки. Дъщеря ми, която родих по-късно, двегодишна се попари с вряла вода, едва оживя. 

Филмът, заради който убих първата си рожба, не излезе на екран по политически причини. Показаха го, когато моята дъщеря Катерина беше 20-годишна
Неземна красавица в "Легенда за любовта" с Апостол Карамитев

Бях сторила грях и Бог ми прати наказание. Споменът за моето престъпление ме тровеше, докато снимах “Иконостасът”. Особено беше тежък за мен епизодът, когато Султана дава отварата на Катерина. Съвпадението на името на героинята с това на дъщеря ми допълнително ме караше да изпитвам изключително силни емоции...”

Голямата българска актриса разказва за личните и професионалните си успехи и разочарования, за голямата си любов, за различните си лица на сцената и в живота - влюбена, майка, героиня, звезда! От споделените й мисли се разбира, че е живяла с чувството на човек второ качество. Емилия била едва 5-годишна, когато останала без майка. А това, според нея, вече я правело различна от другите деца. Малкото момиченце страдало от определението “дете без майка, жив сирак”.

 Като пето дете, малката Еми износвала дрехите на двете си по-големи сестри. Купували й обувки, когато предишните й умалявали така, че петите й изскачали. Красивата актриса завършва гимназия в родния Радомир. Девойката рисува добре от малка, но й се отдават и литературата, съчиненията и преразказите. Пред нея е дилемата къде да продължи: в Художествената академия или в Театралното училище.

Съученичката й Елка Константинова (бъдещият министър на културата) я съветва да избере Театралното училище и дори урежда среща с Николай Лилиев, брат на баба й по майчина линия. Големият поет и преводач посреща Емилия в кабинета си в Народния театър. Нейното вълнение е толкова голямо, че не си спомня почти нищо от срещата.

Когато дойдох на себе си - разказа ми тя, - го чух да говори по телефона. Така след литературния колос Лилиев кандидат-актрисата отива при театралния колос Масалитинов. Той приема стеснителното момиче от Радомир в дома си. Одобрява избора му на стихотворението “Гладиатор” на Смирненски и откъса от романа “Майка” на Горки. Обаче басня момичето няма. И той веднага предлага басня от... кого, мислите? Крилов, разбира се. За лисицата, която решила посред зима да лови с опашката си риба от реката.

Емилия започва актьорското си обучение при Кръстьо Мирски, но във втори курс класа поема проф. Боян Дановски. Мирски е млад, красив и ерудиран, специализирал във Франция. Почти всички студентки са влюбени в него. 
Снимка с щерката и внука

Проф. Дановски е известен с това, че е придружавал баба Парашкева до Лайпциг, където през 1934 г. съдят сина й Георги Димитров по обвинение в подпалване на Райхстага. Той има навика да дава по 10 стотинки като премия на всеки студент, изиграл добре етюда си. Когато Емилия и Гинка Станчева са “млади, непорочни момиченца” в първи курс, ги свалят красавците второкурсници Любомир Димитров и Пейчо Пейчев.

Стават приятели, после гаджета и накрая съпрузи и даже кумове. “Любо беше страхотен. Погледите ни се срещнаха. Неговият беше тъмен, жарък, топлината му облъхна сърцето ми. Коленете ми омекнаха, светът се завъртя като празнична въртележка и аз се понесох в небесата на любовта”. Двете двойки решават да се оженят, преди мъжете да заминат по разпределение в Пловдив.

На 8 септември 1954 г. трябва да сключат граждански брак Емилия и Любо. Времето минава, него го няма никакъв. Емилия и кумовете Гинка и Пейчо изпадат в ужас, вече си мислят, че той се е отказал. Слава Богу, накрая подписите в брачната книга са поставени, кумовете им подаряват електрическа ютия (уточнявам, защото преди това ютиите бяха на въглени - б.а.) и четиримата отиват на обяд в ресторант “Червено знаме”.

Взаимоотношенията им претърпели различни метаморфози. Станали родители, дъщеря им Катето внесла в ежедневието им не само радост, но и грижи. Не ги отминали и нещастните случки. Взаимната ревност ги съпътствала. На два пъти подавали молба за развод, после пак се събирали и продължавали... 

Радева се оказала много емоционална жена. Трудно приемала мъжките му страсти: бохемски компании, увлечение по алкохола, неутолимата страст за изява не само на сцената, но и в живота.

 Ревнувала го от всичко това. А и ревността от негова страна била непоносимо бурна. Преследвал я по време на снимки, “вардел” я от колеги и партньори, от почитатели и ухажори. От накърнено самолюбие, слабост, малко инат и лудост изживях няколко увлечения, но не допуснах да се превърнат в изневяра. 
“С Любо бяхме луди един за друг”.

Емилия Радева признава, че най-добрите роли е изиграла със своя съпруг. На сцената двамата били влюбени, любовници, съпрузи, врагове Освен със съпруга си красивата Емилия Радева се е целувала само още три пъти на екрана: с Любомир Кабакчиев в “Ребро Адамово”, с Апостол Карамитев в “Легенда за любовта” и с Георги Георгиев-Гец в “А бяхме млади”. Продължава да ме крепи театърът. За да има стимул за живот, човек трябва да има ангажименти.

Преди пет години по инициатива на Съюза на артистите се създаде клуб “Посребрени коси” и колеги направихме един сборен спектакъл, който играхме 5-6 пъти на сцената на Народния театър. Режисьорът Никола Петков покани поименно към 15 актьори. Самият спектакъл се казва “А помните ли”, изграден е от монолози на всеки един от участниците и накрая имаме общо едно действие от “Женитба” на Гогол. Играем го в “Студио 5” на НДК. Участват Гинка Станчева, Жоржета Чакърова, Иван Несторов и др.

Създадохме си и традицията всеки месец на 22-ро число да се събираме в сградата на съюза и да си правим срещи с писатели, с драматурзи, изобщо - да се виждаме и да общуваме. Тези неща поддържат един живец в актьора. А и във всеки човек...