Ноа Крафт е бил на двадесет и няколко години, когато основал компанията си Doppler Laps – бизнес, чиято цел е да разработи „компютър за ушите”. Това е комерсиална компания със социална цел – подобряване на живота на хората с увреден слух, пише profit.bg.

Dopple Labs набрали 50 млн. долара от фондове за рискови инвестиции за своя основен продукт – HereOne. Устройството представлява смарт слушалки, тип тапи за уши, наподобяващи продукти, като AirPods на Apple.

Крафт и други основатели на компании от поколението милениал, като Марк Закърбърг (Facebook), Евън Шпигел (Snap) и Алексис Оханиан (Reddit), могат да бъдат разглеждани като доказателство за предприемаческия дух на хората от това поколение.

Реалността обаче се оказва съвсем друга – гореизброените имена съвсем не са типичните представители на милениалите, пише FInancial Times.

Милениалите – хората, родени между 1981 и 1996 г., както Pew Research Center дефинира това поколение (или с други думи, хората в най-активна потребителска възраст, бел. ред.), в действителност не са особено предприемчиви.

Оказва се, че малък дял от това поколение стартира собствен бизнес спрямо представителите на предходната генерация, които са навлизали в пълнолетие през седемдесетте.

Проучване от 2014 г. на US Small Business Administration сочи, че под 4% от 30-годишните работят на пълно работно време за себе си. За сравнение, дялът при генерация X (предходното поколение) възлиза на 5.4%, а при поколението на бейби бумърите  (родени между 1944 и 1962 г.) този дял достига 6.7%.

От една страна, спадът на млади хора, стартиращи бизнес, може да се дължи и на засилена тенденция за отбягване на риска.

Ана Бакши, която оглавява проекта Oxford Foundry - програма към университета Oxford, подкрепена от основателя на LinkedIn Рийд Хофман, посочва, че „надделяващият страх от провал е най-честата причина” младежите, искащи да са предприемачи, да се обръщат за помощ към програмата.

„Милениалите страдат от липса на увереност”, казва тя. „Да стартираш и изградиш бизнес не е нещо лесно”, добавя Бакши.

Когато милениалите решат да започнат собствен бизнес, обикновено се случва така, че стартират и закриват по няколко компании.

Предприемачите на възраст между 20 и 35 години основават средно два пъти повече бизнеси спрямо тези над 50-годишна възраст, сочи доклад на BNP Paribas от 2015 г.

Това да имаш компания на свое име, преди да си навършил 35 години, обаче никак не означава, че бизнесът ти ще оцелее. 30-годишният Рори Бейт-Уилямс има три компании зад гърба си. Единствено първият бизнес – отдаване под наем на тенти в средновековен стил, функционира успешно, но под опеката на член от семейството му.

Втората компания – Boink – платформа за комуникация, вече не съществува. Третото начинание – Voodo Chiken – бърза храна, продавана на улицата – все още се намира в началото на развитието си.

Първоначалният успех на Ноа Крафт и неговата Dopple Labs също вече е в миналото. За това са били нужни едва 4 години. Продуктът HereOne драстично не оправдал очакванията и се оказал в ситуация, в която не може да намери средства, за да продължи работа.

Крафт и Бейт-Уилямс са примери, които потвърждават изводите от статистиката. По-младото поколение предприемачи има далеч по-ниски шансове да успее спрямо по-старите поколения.

Пиковата възраст на основателите на компании е 45 години, докато тези, намиращи се в двадесетте си години, е по-малко вероятно да създадат успешен бизнес, сочи проучване на база данните на US Census Bureau.

Много милениали повтарят, че искат сами да са си шефове, но доста по-малко предприемат действия в тази посока.

Настоящето предлага редица предимства за предприемачите под формата на обществено признание и стартъп инкубатори. „Все още има пропаст между амбициите на милениал поколението и тези, които в действителност стават и започват бизнес”, казва Робърт Осбърн от Centre for Entrepreneurs - организация, базирана в Лондон.

„Винаги ще има чувство за несигурност и безспокойство, което идва от липсата на реален световен опит”, казва той.

Освен това, преходното поколение не носи тежестта на огромните студентски заеми, както младежите в настоящето.

Поколението на милениалите не е задължително да представлява една хомогенна група по отношение на предприемачеството.

Има някои доказателства за млади хора - тези, завършили образованието си в края а кризата, които са по-склонни да поемат риск спрямо по-възрастните представители на генерацията.

Данни на университета Oxford показват, че близо 15% от новите студенти през 2016 г. имат интерес да станат предприемачи. Този дял скача до 19% година по-късно.

„Това е значително увеличение – значителна разлика между възрастовите групи”, казва Осбърн.

Промяната в тенденциите се забелязва и от Ема-Джейн Пак, управляващ директор на Super Club - мрежа за развитие на бизнеси.

„Преди хората можеха и да стартират компании в края на техните 20, но не постигаха растеж, докато не навлязат в късните 30. През последните 18 месеца имаме много млади милениали, които постигат растеж с техния бизнес доста по-бързо”, казва Пак.

Колкото по-близо се намира човек до горната възрастова граница, толкова по-малко желание има да се пробва. „Младите пък са доста по-склонни да започнат, да видят как са нещата и да се провалят”, добавя тя.