Туристи от Румъния и Полша напълниха родните курорти.

Очаквано продължаващата пандемия попречи много българи да пътуват в чужбина и избират алтернативата на почивката в България. Заради ограниченията в родината им или пък от страна на България много чужденци не могат да дойдат на ваканция тук. Последното не важи за румънците, които са най-голямата група чужди туристи, почти двойно спрямо миналата година и достигнаха 580 хил. души.

Със 100% са се увеличиха поляците до 122 527. По данни на бранша ръст има и при германските туристи, статистиката на туристическото министерство ги измерва с 60 на сто повече спрямо миналата година. Немците са дошли в края на сезона, разказва Веселин Налбантов Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация пред „Монитор“.

„Около една трета от хотелите не отвориха това лято, причините са много, като липсва на готовност за ковид пандемията, но и неадекватност на държавата“, казва хотелиерът.

Според анализ на туристичекото ведомство малкото болни, подготовката на бизнеса, ефектът на изолацията и възстановеното доверие са довели да увеличение на посещенията. Бизнес и управляващи обаче не крият, че големите намаления на някои хотелите имат сериозен принос.

„Компромиси“ в Слънчев бряг е имало в началото на сезона, после цените са се увеличили.

Румънските туристи, а вече и други гости от Европа, в пъти идват все по-често с автомобили. Почивките с автобус остават в миналото заради COVID, чартърите бяха несигурни и не дадоха силен тласък, казва Павлин Косев, председател на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите.

Но липсата на паркинги се оказват сериозен проблем и държавата трябва да се намеси, смята браншът. „За инфраструктура няма пари, курортите нямат статут, а средствата“, обяснява Налбантов. За разлика от предишни години, когато румънските туристи почиваха предимно по Северното Черноморие, през настоящият летен сезон водеща дестинация за румънски туристи е Слънчев бряг.

За периода от май почти до края на август 2021 г. полските туристи са над 120 хил. и ръст над 90%. Въпреки това резултатите са значително по-ниски спрямо периода май – август 2019 г., когато само в местата за настаняване с 10 и повече легла са били над 246 хил. полски туристи.

Основната част от полските туристи избират почивка в област Бургас, а сравнително малко по Северното Черноморие. Водещи дестинации за полските туристи за периода от май почти до края на август 2021 г. са община Несебър – над 62 хил. полски туристи и ръст над 71%, община Варна – над 33 хил. полски туристи и ръст над 2,5 пъти, община Приморско – над 4 хил. полски туристи и ръст близо 2 пъти и др.

Пандемията влияе по необичаен начин върху туристопотока от Чехия.

През зимния сезон отбелязахме ръст на чешките туристи, а през летния сезон организираният туризъм с чартъри от Чехия се възстанови в приемливи рамки. За периода май почти до края на август 2021 г. броят на чешките туристи е над 79 хил., като ръстът спрямо същия период на 2020 г. е над 2 пъти. За сравнение през периода май – август 2019 г. чешките туристи са били 106 хил., но са се отчитали само места за настаняване с 10 и повече легла.

Една от характерните особености за чешкия пазар е, че почти всички чешки туристи почиват в област Бургас. Интересът на чешките туристи към Северното Черноморие е доста скромен.

Немските туристи са над 105 хил. за периода от 1 май – почти до края на август 2021 г., като ръстът по най-скромни оценки е над 50%., но резултатите са много по-ниски спрямо същия период на 2019 г., когато в местата за настаняване с 10 и повече легла са пренощували 331 хил. немски туристи.

Причината за трудното възстановяване на туристопотока от Германия до равнищата от летен сезон 2019 г. е, че пазар Германия е силно зависим от организирания туризъм. Туроператорите не можаха да функционират в нормален режим през есента на 2020 г. и зимата 2020/2021 г. когато се извършват ранните записвания за летен сезон 2021 г. Късните записвания не са достатъчни за да компенсират това изоставане.

Факторите, които влияят върху избора на дестинация за ваканция, са много и от различно естество. Сред най-важните са цените, условията за настаняване и обслужването, климатът, природата и чистотата или поне представата за тях, сигурността, възможността за разглеждане на забележителности.

Продължителността на летните почивки на чужденците в летните курорти е около 6-7 нощувки, а за страната като цяло – между 5 и 6. През останалите сезони продължителността на престоя е 2-3 нощувки, с изключение на януари, когато се увеличава до 4-5. Чуждестранните туристи са активни – комбинират преживяванията и извличат максимума от всяка почивка (делът на съчеталите два и повече вида туризъм варира от 45-48% през есента и пролетта, 55-58% през лятото, до 66% през зимата).

През активните сезони е налице съчетание от типа „масов – специализиран туризъм”, а през неактивните – комбинация от два специализирани вида туризъм. Най-често срещаното съчетание (което е и съчетанието с най-голям потенциал) е това между културен и друг вид туризъм.

Чужденците използват повече на брой и по-разнообразни информационни източници за вземане на решение за туристически пътувания. През лятото делът на „допиталите се” до два и повече източника е около 1/3, а през останалите сезони – достига до над 50%.

Българите са една трета от всички туристи по морето, показват сметки на браншът.

Хотелиери и ресторантьори отричат нашенците да са стиснати или бедни. Българинът плаща по-добре от чужденците, обича да седне на маса тежко. А когато дава много пари си търси и качеството, обяснява Косев профила на родния турист.

В най-общ план за периода май – август 2021 г. малко под 60% от българските туристи са избрали почивка в област с излаз на море, а останалите малко над 40% са избрали друг вид туризъм. В началото на летния сезон значителен дял от българите са избрали СПА туризъм, но с напредването му този дял рязко спада за сметка на морския туризъм.

Водещи дестинации за лятна почивка на българските туристи за периода от май почти до края на август 2021 г. /без да се включва столицата/ са община Несебър – над 285 хил. български туристи, община Варна – над 176 хил. български туристи, община Приморско – над 135 хил. български туристи, община Созопол – над 114 хил. български туристи, община Велинград – над 106 хил. български туристи и др.

Например, община Несебър постигна ръст на българските туристи над 45%, а община Варна – над 40%, община Банско – над 2 пъти, но спрямо по-слабия за тях период май – август 2020 г. В противовес, ръстът в общините Царево и Созопол е доста по-скромен, но спрямо силния за тези общини период май – август 2020 г. Много висок ръст на българските туристи – над 65% за периода май – август 2021 г. се очертава във водещите СПА дестинации – Велинград, Хисаря и Разлог.

НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ТУРИЗМА: Търсят изход на ковид кризата на конференция във Варна

Родният туристически бранш се събира във в края на месеца във Варна. От 27 до 29 септември, заедно с лектори от чужбина ще търсят чужд опит как да се справим с ковид кризата в туризма. На откриването ще присъстват ресорният министър Стела Балтова и кметът на морската ни столица Иван Портних. Организаторите обещават богата програма и през три дни на международната конференция, която ще бъде открита точно на деня на туризма.

ПРОГНОЗА: След 4 години се връщаме на нивата от 2019-та

Не се очаква равнищата от 2019 г. да бъдат достигнати преди 2024 г. особено при организирания туризъм от чужбина, показва прогнозата на Министерство на туризма за следващия летен сезон. Към момента броя на планираните чартъри за летен сезон 2022 г. е малък, но това е нормално с оглед ставащите над 8 месеца до началото за започване на следващия летен сезон.

Очакванията за летен сезон 2022 са водещите пазари да се запазят без съществена промяна България, Румъния, Полша, Чехия, Украйна и др. Основното предизвикателство е да се възстанови туристопотока от Великобритания и Русия, Израел и др. Има очаквания с напредването на процеса на ваксинация да се отрази положително на туризма през 2022 г., смятат експертите на ведомството.