„Стани богат” отбеляза наскоро 20 години от появата си на български екран.

Обожавана от милиони, тв играта се превърна в естествен антипод на редица други тв формати, в които не се искаше мислене, а просто перчене пред камерите като в „Биг Брадър“ например. Гледането на „Стани богат“ се превърна в естествен вододел между сериозното забавление и пошлите циркаджилъци от тв екрана, пише "Галерия".
 
Ако някой си бе направил труда да изследва зрителските аудитории на различните тв забавления, нямаше да е изненада да установи, че „Стани богат“ допада повече на хора с висше образование, които слушат класическа музика и джаз, докато „Биг Брадър“ е запазена територия за хора с чалга нагласи.
 
У нас популярният куиз стартира през 2001 година с водещ Ники Кънчев по Нова телевизия. Нещо обаче хвърля сянка върху първоначалното намерение и творение на изобретателите на играта Дейвид Бригс, Майк Уайтхол и Стивън Найт. Тримата официално регистрират играта във Великобритания през 1988 г.

В България отровният въпрос, който гложди като червей съзнанието ни, е: как така през всичките тези 20 години не се намери поне един човек, който да отговори на всичките 15 въпроса?! Та нали уж сме били втори по интелигентност в света след Израел? Къде са тези светли български умове, които да блеснат с енциклопедични познания и да грабнат заветната сума от 100 000 лв. (един от участниците успя да го стори, нo бе дисквалифициран. защото се оказа баща на тв водеща в същата телевизия).

До този момент в различните държави, в които се излъчва продаването, топ наградата е печелена 327 пъти от 1988 г. до днес. А у нас йок!
 
Друг е въпросът защо сумата е едва 100 000 лева, а не обичайните за формата 1 милион парични единици от местната валута на страната, в която се провежда състезанието? В цял свят наименованието e Who Wants tо Ве a Millionaire (Кой иска да стане милионер).

Не е ли това едно от условията на фирмата CELADOR, която държи правата по света? (Друго задължително условие е водещите да са облечени винаги в костюм на Armani, но нейсе, родните продуценти Old School Productions явно са спестили някой лее и от това.)
 
И накрая най-важното подозрение твърде вероятно е въпросите да се модулират в процеса на играта. Сценаристите следят отговорите и ако видят, че насреща има огромен ерудит с шанс да спечели, те му забиват „въпрос убиец“, на който никой не е в състояние да отговори.
 
Има ли изход от тази ситуация? Да, естествено!

За всяко предаване чрез томбола се определят 15-те въпроса за всеки участник в растяща градация по трудност. След това се завеждат нотариално и се запечатват в плик. В края на участието пликът се разпечатва и въпросите се показват на камерата. Само така ще се изчисти подозрението, че екипът, скрит удобно зад наименованието „Компютърът“, манипулира въпросите в хода на самото състезание. А може и да блесне в главите на продуцентите, че една спечелена топ награда ще е най-добрата възможна реклама за предаването.