Евелина Павлова е родена през 1976 г. в София, в квартал Слатина. В семейство, в което танцът и фолклорът винаги са били естествена част от ежедневието. Идва от стар слатински род - Миховски. Прадядо й, Иван Христов Миховски, е сред основателите и дългогодишен председател на Народно читалище “Светлина-1921” - място, което и до днес е духовен дом на семейството. Там са преподавали родителите на Ева, а вече 17 години и тя продължава тази традиция.
Братът на прадядо й - Димитър Миховски, бил поет, който още от ранното й детство я учи на стиховете си и й пее народни песни. Едни от любимите му били кралимарковските - първите песни, които събуждат у Ева усещането за силата на нашия фолклор.
Образованието й също естествено следва този път. Завършва през 1994 г. Държавното хореографско училище в последния випуск на Любов Стоянова, специалност “Български народни танци”, като хореограф-педагог. По-късно добавя и бакалавърска степен по “Мениджмънт в туризма и хотелиерството” към International University - Sofia по програма на Portsmouth University, Великобритания. Но се връща към корените си и завършва бакалавър по “Българска народна хореография” и магистратура “Артмениджмънт” в АМТИИ - Пловдив.
Преди танците, от 4-годишна тренира художествена гимнастика. Но в началото на втори клас, гледайки родителите си как преподават в детския състав на ансамбъл “Средец”, нещо в нея се преобръща. Спомня си ясно как на откриването на “новото крило” на НДК - зали 11 и 12, с огромно вълнение танцува соловия танц “Черноморка”.
Това бил моментът, в който разбира, че фолклорът няма просто да бъде част от живота й - той ще бъде нейният живот
- Ева, тази година навършвате 20 години от създаването на школа за народни танци “Фолклорика”. Имате и други годишнини - как ще отпразнувате тези юбилейни събития? Какво ще съдържа концертът ви на 31 май в НДК?
- Тази година за мен е истински празнична - съдбата ме дари с цели 3 юбилея. Първия вече отпразнувах на 26 януари, когато навърших 50. Вторият - може би най-емоционалният, беше на 25 март - 20 години от създаването на моето “второ семейство”, школата за народни танци “Фолклорика”. А третият предстои през септември и е свързан с другата ми сбъдната мечта - 10 години от създаването на Образователен център “Линго Лендс”.
Личния си юбилей отбелязах тихо и сърдечно - в тесен кръг от най-близките ми хора. Празникът на “Линго Лендс” ще бъде в края на годината, с концерт на настоящи и бивши ученици. Но юбилеят на “Фолклорика” заслужава нещо по-мащабно. Все пак през нашите зали са преминали над 15 000 души - хора, които са ни поверили първите си стъпки в танца или са се върнали към корените си чрез него.
Затова на 31 май ще съберем всички в зала 1 на НДК
Поканили сме “ветераните” - онези, които бяха с нас в началото, настоящите ни танцьори, представителния ансамбъл “Фолклорика”, детската танцова школа... И, разбира се, специални гости, които ще направят празника още по-светъл: ангелогласните дами от “Ева квартет”, музикантите от група “Траки”, както и нашите приятели от танцова група “Сребърница”, танцов клуб “Рипни-ка” и танцов състав “Вакарелче”. Подготвили сме програма, която ще премине през всички етнографски области на България - като пътуване през времето, през ритмите, през душата на народа ни.
Евелина с родителите си и брат си
- Досега колко човека приблизително са минали през школата?
- За 20 години през школа “Фолклорика” са преминали повече от 10 хиляди души. Някои са дошли само за да научат 1-2 хора за сватба или специален повод, а други са извървели целия ни път - всичките 7 нива на обучение, в които усвояват над 120 народни хора. Част от тях днес продължават да развиват уменията си в Представителния ни ансамбъл и вече са неразделна част от голямото ни танцово семейство. И, да - имаме приемственост, и тя е едно от най-големите ми удовлетворения. Ученици, които някога започнаха при нас в детската школа, днес вече са завършили хореографско образование и преподават на свой ред. А най-вълнуващото е, че някои от тях вече учат... моето собствено дете. Това е истинският кръговрат на традицията - жив, естествен и много красив.
- Как дойде идеята да създадеш “Фолклорика”?
- Работех рамо до рамо с майка ми в детския състав на ансамбъл “Средец”, но в един момент почувствах, че е време да поема по свой собствен път - да създам пространство, което да носи моята енергия и моята визия за това, как фолклорът може да се преподава и преживява. Така се роди и името “Фолклорика”.
Идеята да започна работа и с “пораснали деца” дойде от моя колежка, която вече имаше подобен опит. Тя ме окуражи, че има нужда от такова място, където възрастните да могат да се докоснат до танца не като задължение, а като радост, бягство от натовареното ежедневие и връщане към корените
И така, на 25 март 2006 г., в деня на Благовещение - денят на новото начало, се роди и “Фолклорика”. Първата ни репетиция се проведе в малката зала 215 на Дома на културата “Средец”. Бяхме две преподавателки - майка ми Антоанета Павлова и аз. А на първата репетиция дойде само един човек - Светослав. Но понякога един човек е напълно достатъчен, за да се запали искрата. От тази искра днес гори голям огън.
- Кое е най-голямото ви постижение във “Фолклорика”?
- В професионален план най-големите ни успехи са тези, които постигнахме рамо до рамо с танцьорите през годините - на фестивали, надигравания и международни сцени. “Фолклорика” е носител на множество първи места от престижни форуми, като “Хоро се вие, извива” - София (2008, 2010, 2011, 2015), “Тъпан бие, хоро се вие” - Казанлък (2008, 2011), “Шопски наниз” - Костинброд (2010, 2011), “Капанска китка” - Разград (2010-2013), “Русчуклийска среща” - Русе (2012), както и отличия за носии и костюми от конкурса “Съхрани българското” през 2013 г.
Гордея се и с Представителния ни ансамбъл, който имаше възможността да представя българските танци и песни на световни сцени - в Колумбия, Япония, Италия, Индия, Турция, Чехия, Словения, Индонезия, Катар, както и на фестивали под егидата на CIOFF.
За всички, свързани с “Фолклорика”, школата се превърна в дом - място, където поколения се срещат, където танцът е празник, а хорото е свързаност
Този дом се поддържа и от преподавателите, които днес предават традицията с професионализъм, топлина и отдаденост: Румяна Ташева, Снежана Ангелова, Мариана Живанкина, Нели Маринова, Надя Каймакчийска, Петя Коцева, Карина Маринова и Даниел Николов. Това са хора, които не просто преподават стъпки - те вдъхновяват, подкрепят, изграждат увереност. Те са продължението на онази първа искра от 2006 г., превърнала се в голямо пламтящо огнище.
Но ако трябва да посоча най-личното и най-емоционалното си постижение - то е, че именно във “Фолклорика” срещнах своята половинка. От тази среща се роди и най-голямото ми богатство - нашият прекрасен син. Понякога животът подрежда най-важните си подаръци там, където танцът и любовта се преплитат.
- Вероятно сте научили на народни танци стотици хора, но кое ти е най-интересното в работния процес?
- Най-интересното в работата ми е възможността да общувам с толкова много и различни хора - по професия, по възраст, по житейски път. Тази пъстрота ме мотивира и вдъхновява всеки ден. В залата се раждат приятелства, които понякога се оказват по-здрави и от дългогодишни познанства. Хорото има силата да събира хората в общ кръг, в който всеки се чувства част от нещо по-голямо. В групата човек намира подкрепа, разбиране, възможност да бъде изслушан. Намира сродни души. И това е магията - танцът не е само движение, а пространство, в което хората се разкриват, свързват се и изграждат отношения, които в годините се оказват стабилни, истински и много ценни.
Радвам се на възможността да творя, да пресъздавам наученото, да предавам нататък онова, което съм получила от моите учители. И най-вече - да оставям следа. Може би най-дълбоко ме трогва, когато тази работа - която за мен е мисия - бива разпозната и оценена приживе. Признанието от хората в район Слатина, които ме нарекоха “съвременен будител”, ме докосна по особен начин. То ми напомни, че всичко, което правя, има смисъл - че светлината, която се опитвам да предам на децата и общността, наистина достига до тях.
- Какво пожелаваш на себе си и на “Фолклорика”?
- За себе си си пожелавам здраве, сили, увереност и вдъхновение, защото именно те ме водят напред, поддържат ме в залата и ми дават енергия да творя, да уча и да продължавам да се развивам. А на “Фолклорика” пожелавам едно-единствено нещо, но голямо и истинско: На многая лета! Да продължи да расте, да събира хора, да пази традицията жива и да бъде дом за всички, които търсят българските ритми, приятелства и принадлежност. Да пребъде - с любов, с танц и със светлина.
Дора НИКОЛОВА
