Според последния годишен евродоклад за качеството на водите за къпане малко над 85% от наблюдаваните през миналата година места на Стария континент са отговаряли на най-високите и най-строгите стандарти на Европейския съюз за „отлично“ качество по отношение на чистотата на водата. По този показател България се нарежда на предпоследно място, след нас е само Полша.

Замърсяването на водите с фекални бактерии продължава да представлява риск за човешкото здраве, особено когато такова замърсяване се среща в местата за къпане, пише още в доклада. Основните източници на замърсяване са отпадните води и водите, оттичащи се от стопанства и земеделски земи.

Това замърсяване се увеличава по време на проливни дъждове и наводнения поради препълване на канализационната мрежа и отмиване на замърсените отпадни води в реките и моретата.

Всички държави членки на Евросъюза осъществяват наблюдение на местата си за къпане в съответствие с разпоредбите на Директивата на Съюза относно водите за къпане, сочи още докладът.

Често се говори за презастрояване, за нарушаване на целостта на дюните, за нерегламентирано къмпиране, но не така често се засяга темата за вредата, която човекът нанася на черноморската вода.

„Антропогенният ефект, който създаваме ние, хората, е проблемът. Отпадъците в морето са 80% с наземен произход", това обясни Мирослава Робинсън, началник на отдел „Опазване на морските води и акватории" в Басейновата дирекция „Черноморския район", предава БНР.

По думите ѝ морските води най-често се замърсяват от дейности по брега – хората изхвърлят свободно отпадъците си, особено пластмаса, заведенията също не пазят чистота, хотелите и атракционите също оставят своята следа.

„Отпадъците влизат по различен начин в морската среда, включително от атракционите, от туристите по плажовете. Големият процент са пластмасовите отпадъци.

Националният мониторинг за морски отпадъци по плажните ивици показва – намаляваща тенденция на количествата отпадъци – за 2017 година почти 73 000 броя отпадъци са събрани по десетте плажни ивици от Дуранкулак до устието на Велека, а за 2018 година – 50 000 броя…

Качеството на водата по крайбрежието се подобрява заради извеждането на заустяванията на канализационните системи извън зоните за къпане и реконструкцията и модернизацията на пречиствателните станции“, поясни още Робинсън.

Първата от общо шест експедиции, планирани за тази година в рамките на мониторинга за чистотата на Черно море, е приключила. Тази година фокусът е върху състоянието и концентрацията на специфични замърсители и приоритетни вещества, задължителни елементи от рамковата директива. Според проф. д-р Снежана Мончева, директор на Института по океанология, и според резултатите от пробите параметрите се подобряват:

„Определено има подобрение в състоянието на Черно море. Това е благодарение на европейските директиви основно по отношение на река Дунав и на мерките, взети по осъвременяване и построяване на нови пречиствателни станции. Нещата не са идеални, има още проблеми. Концентрацията на биогенните елементи е значително по-ниска, но проблемът с морските отпадъци свети в червено - пластмасата“, посочи Робинсън.

Любчо Панайотов е старши помощник капитан на изследователския кораб „Академик" на Института по океанология. Корабът се върна от първата за сезона експедиция, посветена на чистотата на водата в Черно море. Днес, 3 август, заминава на втора експедиция за вземане на проби от водата.

„По-мръсно става морето. Плават хладилници… в моята практика виждам за втори път такова чудо. Корабите са най-големите замърсители, така се води, не че и бреговите не са… На кораба има различни съдове за разделно събиране на отпадъците… Смятам, че има промяна в дисциплината и в съзнанието – дали да хвърля в морето“, каза Робинсън.