Мнозинството от българите заявяват устойчиво доверие към демократичните модели, към Европейския съюз и в по-общ план към демократичния свят.

Това показва проучване на "Галъп", цитирано от БГНЕС.

Водещи по доверие сред българското общество са европейски демокрации като Германия (50%), Франция (39%), Великобритания (37%). Сред тях Германия е с положителен рейтинг (разликата между „доверие" и „недоверие"), който възлиза на +13.

От друга страна, се наблюдава задълбочаване на недоверието на българите към Русия, което започна да нараства след началото на руската агресия срещу Украйна.

Настоящото изследване регистрира 30% доверие, а съпоставката с аналогичните данни от 2021 г., 2022 г. и 2023 г. показва намаляване на доверието към тази страна.

Така например, ако през септември 2021 г., т.е. преди нападението срещу Украйна, рейтингът на Русия е бил положителен (+2), то през септември 2022 г., т.е. след началото на агресията, вече е отрицателен, -15. През 2023 г. това отрицателно ниво се запазва (-14), а през настоящата година бележи нов спад до -22: „доверие" заявяват 30%, а „недоверие - 52%.

Що се отнася до доверието към САЩ, настоящото изследване регистрира 27% доверие. Изследователската практика показва, че независимо от влиянието, което оказва текущата американска политика върху нагласите на българите, при две различни администрации, на Доналд Тръмп и на Джо Байдън, за периода от 2016 г. досега, доверието към САЩ е устойчиво и се движи в рамките на 26-31%.

Доверието в Европейския съюз остава традиционно високо - за периода от септември 2023 до септември 2024 г., се наблюдава повишение от 54,2% на 59,5%. За същия период се е увеличило и доверието в НАТО - от 32% на 40,1%. Отчетливи са поколенческите и политически разделения по оста Запад-Изток, Демокрация-Автокрация.

Това са част от изводите от редовния мониторинг на „Галъп интернешънъл болкан" по значимите ориентири на масовото съзнание. Поредният сондаж беше в началото на септември в национална извадка с интервюта „лице в лице" с таблети.

Ако българите бяха изправени пред хипотетичен избор, 49,9% биха избрали България да е част от демократичния свят, т.е. от Европейския съюз, НАТО и пр., 25,5% не могат да определят коя алтернатива предпочитат, а едва 17,1% биха избрали друг тип интеграционни общности около Русия и Китай. Останалите се затрудняват да отговорят.

Дори и част от отговорите да съдържат социална желателност, те са ясно свидетелство за преобладаващите обществени нагласи у нас.

При най-младите, например, убеждението, че мястото на България е в ЕС и НАТО достига до над 70%, докато при най-възрастните картината е разнородна, но и там натрупванията в полза на европейския път на развитие са най-осезателни.

Последните наблюдения се потвърждават и от директен отговор на въпроса за личните възгледи. 48,8% са в „западна" посока, а в „източна" са 20,6%. И тук обаче сериозен е делът на онези, които не могат да определят – 30,6%.

Вероятно в отговорите се съдържа и т.нар. социална желателност, но цялостната структура на регистрираните нагласи е видна.

Доверието в Европейския съюз остава традиционно високо. За периода от септември 2023 до септември 2024 г., например, дори има известно повишение от 54,2% на 59,5%. В същото време недоверието към ЕС спада за периода от 37,1% на 28,3%.

Следва да се отбележи, че в предходни периоди данните са били и още по-положителни. Въпреки колебанията, ясно е, че общественият избор е насочен категорично към ЕС и на фона на българските национални институции образът на европейските институции и ЕС като цяло изглежда безспорен.

Данните сочат, че само за година доверието в НАТО се е увеличило от 32% на 40,1%, докато недоверието е намаляло от 53,5% на 45,4%.

Наблюдаваният ръст в доверието на българите към ЕС и НАТО е многофакторно обусловен, но във всички случаи сред причините за него следва да се открои ролята на двата съюза като генератор на сигурност, защита, икономическо развитие и стабилност за България на фона на геополитическите турбуленции и заплахи.

„Галъп интернешънъл болкан" направи експериментална проверка на отношението към различни страни, които са примери за глобални и европейски фактори. Най-високо одобрение получава Германия - 49,9% доверие, макар да се наблюдава известна ерозия в последните месеци.

Следваща е Унгария с 41% доверие, но и с немалки дялове на колебание, следвана от Франция – 38,9% и Великобритания – 37,3%. Наблюдава се нов спад в доверието на българите към Русия след началото на руската агресия срещу Украйна.

Настоящото изследване регистрира 30% доверие. Съпоставката с аналогичните данни от изследванията на „Галъп интернешънъл болкан" през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. показва устойчиво нарастване на недоверието към тази страна. Така например, ако през септември 2021 г., т.е. преди нападението срещу Украйна, рейтингът на Русия е бил положителен (+2), то през септември 2022 г., т.е. след началото на агресията, вече е отрицателен, -15.

През 2023 г. това отрицателно ниво се запазва (-14), а през настоящата година бележи нов спад до -22: „доверие" заявяват 30%, а „недоверие – 52%. Доверието към САЩ е в рамките на традиционните стойности, които в периода на двете последни администрации (на Доналд Тръмп и Джо Байдън) от 2016 до 2024 г., флуктуират между 26-31%.

Настоящото изследване регистрира доверие към САЩ от 27,2%.

Данните, натрупани от мониторинга през годините показват, че текущият политически стил на управление в дадена страна оказва влияние върху цялостния неин образ у нас.

В настоящото изследване пример в това отношение е Унгария – регистрира се доверие от 41%, което може да се обясни със симпатиите на българите към по-категоричното отстояване на национални позиции в рамите на ЕС, което демонстрира унгарският политически елит.

Що се отнася до Китай, страната се приема с доверие от едва 23,6% от българите и значително недоверие от 52,4%. Това може да се обясни както с недостатъчното познаване и културните различия, така и със заявеното предпочитание на мнозинството от българите към демократичните модели в Европа.

Както може да се очаква, с възрастта и политическите пристрастия структурата на мненията се променя. Носталгични, провокирани от пропаганда или пък от дейността на вътрешни актьори, настроения се обостриха особено в хода на руската агресия срещу Украйна.

Въпреки това обаче водещото предпочитание в масовото съзнание на българите към демократичните държави е устойчиво.

Изследването е проведено между 28 август и 5 септември 2024 г. сред 802 души по метода „лице в лице" с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.