Към 1 януари 2018 г. у нас са пребивавали около 71 000 граждани на страни извън ЕС, което е около 1 процент от българското население, наброяващо 7 050 000 жители към въпросната дата. Това показват данни от анализ на Евростат за миграционните процеси в страните на общността към 1 януари 2018 г. 

В същото време в страната ни са пребивавали и около 13 хиляди граждани на страни от ЕС-28, което съставлява едва 0,2 процента от българското население. Регистрирани са и 1 870 чужденци, които са пребивавали без поданство у нас, показва европейската статистика.

Според анализа в Топ 5 на страните, които са имали най-много жители пребиваващи у нас - най-многочислена е била групата у нас с произход Русия - около 22 000 души. Следващите по численост групи са представители на Турция и Сирия - по около 12 800 души, на Украйна - около 6 000 души и на други страни. В същото време страната ни е била сред държавите в общността със сравнително нисък миграционен натиск през последните една-две години - през 2018 г. общо 2 536 лица са потърсили закрила у нас, като само на 317 е бил предоставен статут на бежанец, а отказ са получили 1 362 лица. За първия месец на тази година у нас са потърсили закрила само 147 души, като на 26 от тях е бил предоставен статут на бежанец.

Общо 4,4 милиона души са емигрирали в една от държавите-членки на ЕС-28 през 2017 г. показват данните на Евростат. Сред тези 4,4 милиона мигранти през 2017 г. е имало приблизително 2,1 милиона граждани на страни извън ЕС. Други 2,3 милиона души с гражданство от държава-членка на ЕС са предприели вътрешна миграция към някоя от страните на общността.

Германия отчита най-голям брой емигранти през 2017 г. - 560 хиляди, следвана от Испания - 369 хиляди, Великобритания - 359 хиляди и Франция - 312 хиляди.
В абсолютно изражение най-голям брой чужденци, живеещи в някоя от държавите-членки на ЕС на 1 януари 2018 г., са установени в Германия - 9,7 милиона души, Обединеното кралство - 6,3 милиона, Италия - 5,1 милиона, Франция - 4,7 милиона и Испания - 4,6 милиона.

Броят на лицата, придобили гражданство в държава-членка на ЕС през 2017 г., е бил приблизително 825 хиляди, което със 17 процента намаление спрямо 2016 г.
Италия е имала най-голям брой лица, придобили гражданство през 2017 г. - близо 147 хиляди или 18 процента от Общо за ЕС-28. Следващите най-високи нива на придобиване на гражданство са регистрирани в Обединеното кралство - 123 хиляди, Германия - 115 хиляди, Франция - 114 хиляди и Швеция - 69 хиляди.

В относително изражение, държавата-членка на ЕС с най-висок дял на чужди граждани е бил Люксембург, тъй като чужденците там представляват около 48 на сто от общото население.

На другия полюс са няколко страни, в които чужденците представляват около един или повече процента от населението в тях - Полша и Румъния - 0,6 на сто в двете страни, в Литва - 0,9 на сто, в България - около 1,2 процента.
Свободното движение на хора в ЕС потенциално увеличава социалните и културните взаимодействия в рамките на общността и по-тесните връзки между гражданите на ЕС.
Освен това се създават взаимни икономически ползи за предприятията и потребителите, а възможност на бежанците да достигнат до Европа чрез легални и безопасни пътища гарантира, че отговорността за преместването е справедливо споделена между държавите-членки, отчита Евростат.