Оферта за философски разговори срещу 20 лв. на час, написана на бели листове, виси закачена на дънерите на няколко дървета по централната търговска улица в Благоевград, пише Struma.bg. Странната обява е написана с червено мастило в горната част на стандартен лист и отдалеч привлича погледите. Авторът е Кирил Милошов, 29-годишен прясно дипломиран ЮЗУ философ, който си изкарва хляба като сервитьор в заведение в Благоевград. Той е от Сапарева баня и преди 7 г. се преместил да живее и учи в Благоевград.

Идеята всъщност е на една моя преподавателка, научният ми ръководител на дипломната ми работа Вяра Николова. „Все още не можеш да практикуваш психоанализа, но можеш да изкараш пари“, каза ми тя и дори предложи цената, за да не е много скъпо“, разказва Кирил. „Мисля, че 20 лв. не е висока цена за разговор, който може да те направи по-добър, но важно е да отбележа, че давам и втори вариант на всички, които ми се обаждат – да не ми плащат, ако преценят, че не им хареса информацията, която им давам, или не съм им бил полезен. Важното е да накарам човека да мисли, да мислят за себе си и да са с чисто сърце. Защото днес да имаш духовност е по-скъпо от всичко на света. И така закачих 4 листа с обявата на места, които предварително бях набелязал, така че да ги видят тези, които се интересуват от това. Нарочно написах обявата така, че отдалеч да изглежда като празен бял лист, за да не ми се присмиват, но да, има и такива, дори мои състуденти. Направих си експеримент, постнах обявата и в една група в социалната мрежа, а резултатът е 49% подигравки и 24% лайкове. Смятам, че тези, които се подиграват, го правят, защото не са се сетили преди мен да го направят. Или завиждат, но то е същото. А аз подарявам мечти на хората, карам ги да разберат себе си, да се открият и така животът им да стане по-добър и щастлив. Да не лепят етикети на другите, защото така сами се превръщат в етикет“, разкрива идеите си Кирил Милошов.

И е доволен, че вече е получил четири обаждания на офертата си. „Още първия ден ми се обади момиче. Беше късно вечерта, бях заспал вече. Звънна да пита какво представляват тези философски разговори. Обясних й, че ще си говорим за философията на живота, такъв, какъвто го разбират различните хора. Няма да седим като в час по математика, просто ще говорим за важните неща. Около половин час бяхме на телефона и преди да затвори, ми каза, че според нея аз трябва да й платя, а не тя на мен“, признава философът-сервитьор, без да се притеснява.


За философията казва, че тя го избрала, не той нея. Завършил Механотехникума в Дупница, специалност „Хладилна техника“, с успех в дипломата едва 3,93. Кандидатствал в ЮЗУ и първо учил „Балканистика“, но се оказало доста тежка специалност. „Записах просто нещо да уча, за да не работя. Това е истината. Като видях какво е и че в горните курсове става по-тежко, прецених, че не е за мен тая специалност“, обяснява Кирил.

Едва избутал първата година, и се преместил във Философския факултет. Първо искал да учи психология, но не го приели. Тогава преподавател от Дупница го насочил към философията. „Първите три години обучение нищо не вдявах, няма какво да изкривявам нещата. Прекъснах и с брат ми отидохме да работим за година в Англия, и това беше доста сериозно ъбгрейдване за мен, защото там научих, че не всичко е мед и рози. Работех при много тежки условия, правех керемиди, после разнасях пратки и направо живеех като в затвор“, разказва младият мъж.

За българите в чужбина разбрал, че само искат да те използват и да те изстискат колкото могат. Върнал се, защото послушал баща си, който от години живее в Америка, да се прибере у дома и да довърши обучението си. „Мисля, че никога повече няма да се сетя за работа в чужбина. Да обикалям и пътувам да, но не и да работя“, честен е Кирил Милошов и признава, че чак в четвърти курс, като се прибрал от забежката в Англия, осъзнал философията като начин на мислене и преоткрил специалността си.

Горд е, че защитил дипломната си работа с отличен, документа за завършена бакалавърска степен още не е получил, но вече е записал магистратура по психоанализа и философия, защото смята, че това е призванието му. Основната му цел е да помага на хората да разберат себе си и да станат по-добри. Смята, че ще може да помага на пациентите си, като канализира подсъзнанието им в нормално възприети от обществото рамки.

Примерно, ако си склонен към убийство и насилие, да насочиш агресията в полезна за обществото дейност, като станеш да кажем месар“, разказва Милошов и допълва: „Това, което наблюдавам като много силно развито в днешното общество, е едиповият комплекс. Млади момичета търсят заместител на баща си и затова си падат по чичковци. В Благоевград това много силно се набива на очи, тъй като градът не е много голям. Психоанализата може да помогне на всеки, това, което аз искам да постигна, е да науча хората да бъдат по-добри към себе си. Да не бъдат алчни и така всички да станем по-добри към другите. Така ще подобрим обществото като цяло. За жалост наблюдавам, че в България управляващите тенденциозно карат хората да се изолират и да се затварят сякаш в черупки, но скоро, в близките 30 години, нещата коренно ще се променят“, прогнозира младият философ.

Пари от философски разговори така и още не е изкарал, но вярва, че и това ще стане. На въпрос дали е обмислял вариант, ако не му се получи с психоанализата, да се насочи към църквата като свещеник, Кирил е категоричен, че не би го направил. „Смятам всяка религия за сектантство, чиято цел е да подчинява човека, за да няма той свободен дух. Всеки човек е бог, божественото носим в себе си и единственото, което можем да направим, е да се обърнем към себе си и да говорим със сърцето си. Лъжата, користта и завистта ни правят по-слаби“, категоричен е Милошов.

И защото мечтите са безплатни, иска да стане милионер, за да помага на хората. Човек, който има цели, няма как да бъде спрян, убеден е сервитьорът-философ.