Фентанилът агресивно се разпространява в България, примесвайки се тайно в хероин и кокаин. Съвсем малки количества от синтетичния наркотик могат да причинят смъртоносна свръхдоза, което прави употребата му подобна на руска рулетка. Историята на млад мъж, който преодолява зависимостта след години на борба с наркотиците, показва как е възможно да се намери път към излекуване, пише БНТ.
„Аз съм Мартин. Мартин е добре и се чувства добре.“ Мартин е едва 23-годишен, но вече е преживял предозиране, два опита за самоубийство, смърт на близки хора, разпадане на семейните връзки и дълги години борба със зависимостта. От осем месеца не употребява наркотици и е трезвен. Завършва лечебна програма в специализиран център и за първи път вярва, че има перспектива в живота си.
Мартин Попов: „Бях се отказал от всичко, бях спрял да ходя на работа, бях спрял контакт с приятели, бях загубил всякаква надежда.“
Зависимостта му започва в 16-годишна възраст с алкохол, марихуана и успокоителни лекарства. Той обяснява, че е бил дете със силна тревожност и наркотиците са му служили като начин да се отдалечи от страховете си.
Мартин Попов: „В моменти, в които се стигаше, че нямам материал в себе си, идваше абстиненцията, което беше най-големия ужас. Зверски болки във всяка една част от тялото, гадене, повръщане, стомашно неразположение, топли вълни, студени вълни, обилно изпотяване. Истински ад се получава.“
На 20 години опитва фентанил за първи път, след което преминава към ежедневна употреба.
Мартин Попов: „Цялостно притъпяване на съзнанието, много силна еуфория. Когато предозирам, аз просто заспивам и по късмет се събуждам. Всичките ми проблеми изчезват. Много пъти ми се е случвало просто да заспя и да се събудя в някаква неадекватна позиция като зомби. Или просто нямам спомен какво се е случило. През целия ден употребявах, така че на два три часа взимах отново и отново.
- Какво търсят хората в този наркотик, според теб?
Търсят бягство.“
Пламен Йотински, основател на Център за лечение и рехабилитация на зависими, посочва нарастващия проблем с младите потребители: „Вече се говори за 10-годишни деца, които употребяват. Вече се говори за 12-13-годишни тежко зависими, които не се знаят какво трябва да се случи с тях и къде да отидат и какво да се прави. Няма областен голям град, а и малко населено място, в което зависимостите от всякакъв род и хазартна, и наркотична, и алкохолна, защото тук включваме вече и хазартната, да не са пандемично състояние.“
По улиците се виждат хора, които едва държат равновесие. Телата им са превърнати в сенки. Такива картини, които преди се срещаха главно в американските градове, сега се появяват и в България. На наркотичния пазар синтетичният убиец вече замества традиционния хероин. Веществото, което превръща потребителите в „живи зомбита“, е евтино, лесно за контрабанда и крайно смъртоносно. Един от центровете на новата криза е софийският квартал "Факултета", където фентанилът се разпространява в голямо количество.
Дилърите често го смесват с други наркотици, без купувачите да имат представа. Цената остава ниска, а броят на младите жертви расте.
Един местен жител описва ситуацията: „Нагоре навсякъде продават. По колко ги продават? Не знам батко, аз не правим такива работи. Не знам. Много време го има това. В тоя квартал „Факултета“ жива наркомания е това."
Акцията, при която МВР използва багер, за да разбие укрепена с бодлива тел ограда на къща, продължава да предизвиква голям отзвук. Металното съоръжение дава време на търговците да изхвърлят дрогата в канализацията. Въпреки съпротивата, полицията конфискува десетки дози фентанил. По думите на местните обаче дилърите почти винаги успяват да избегнат наказание.
Местните жители отказват да се появят пред камерата. Извън записа те споделят, че се боят за своята безопасност поради притеснения от местни разпространители.
„Хиляди, все млади момчета. Как се казва фентанил ли. Хващат ги и ги пускат. Много хора, брат ми.“
„Ела привечер да видиш какво става. Тук идват отсреща и се друсат. Като зомбита са. Ходят ей така и не знаят къде са намират. Гониме ги. Като по филмите в Америка правят.“
Фентанилът пристига в София главно като чист прах. В скрити складове в различни столични районе веществото се смесва с хероин, метамфетамини или се преработва в таблетки, които имитират болкоуспокояващи лекарства. Разпространението се осъществява чрез криптирани приложения.
Мартин Попов: „За София аз лично се взимах от Люлин, от „Факултета“. В Пловдив, като живях, от района на „Тракия“ към „Изгрев“. Масово се продава абсолютно навсякъде в тези квартали. То се употребява, защото самия фентанил е изключително евтин. Идват на едни малки топчета, които са горе до около сантиметър в диаметър. Струват в Пловдив не повече от 10-15 лева тогава бяха. Сега са около 5-6 евро, предполагам, някъде. Не повече. Зависи от грамажа вътре, но аз за половин грам някъде си взимах за около 10 лева. Имах шанса да наблюдавам там как се струпваха дори на опашки хората. Опашки от 5-6 човека, които чакаха в окаяно състояние да си купят веществото. Виждал съм от 16-17-годишния до 35-40-годишни, с които съм бил в една компания."
Практиката на прокуратурата показва, че сред задържаните по дела за фентанил все по-често се намират млади хора. Наблюдава се растеж на досъдебните производства.
Александра Стефанова, говорител на Софийска районна прокуратура, посочва: „При новообразуваните досъдебни производства констатираме не само чист фентанил, но и примеси между фентанил и други синтетични вещества или растения, смесени с фентанил. Например марихуана, която е впръскана, или вещество, представено като кокаин, което в действителност е фентанил.“
Особено тревожна е ситуацията със зависимите лица, които се явяват пред съда. Александра Стефанова, говорител на Софийска районна прокуратура, отбелязва: „Тъй като тези лица са в крайно уязвимо състояние, те могат да бъдат преведени в добро състояние от арестните помещения, където изтърпяват мярката за неотклонение, но в рамките на няколко минути, докато стигнат в съдебната зала, да се влошат толкова значително, че да се наложи да прилагаме съответните мерки за неотклонение в присъствието на екипи от Спешна помощ.“
Статистиката на ЕС за периода 2024–2025 г. регистрира над 100 смъртни случая в България, пряко свързани с употребата на фентанил. Географското разпространение на наркотика бързо се разширява от София към други големи градове и погранични региони. Първоначално веществото беше открито по Черноморието, след което трафикът от Варна и Добрич се концентрира към централната част на страната.
Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията заявява: „Толкова много смъртни случаи не е имало от времето на хероиновата епидемия в края на 90-те и началото на новия век.“
Пламен Йотински, основател на Център за лечение и рехабилитация на зависими, посочва: „Това, което виждаме, е че фентанилът е доста по-разрушителен от хероина. И тук проблемът е, че от доза до предозиране, до количество за смърт, разликата е микрони.“ По его мнению, поради тази причина все по-често се регистрират случаи на колабиране или смърт. „За мен са много занижени цифрите на умрели от свърхдоза фентанил. Защото има много случаи на починали хора, които не е установено от какво са починали,“ добавя той.
Експанзията на фентанила и превръщането му в значителна опасност за Европейския съюз датира от преди три години. Решаващ фактор е кризата в световните доставки на хероин, последвала забраната на талибаните в Афганистан за отглеждане на мак. За разлика от хероина, който налага обширни земеделски площи, дълъг период на отглеждане и сложна транспортна мрежа, фентанилът се синтезира напълно в лаборатории, като се използват евтини химични прекурсори.
Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията обяснява: „С един килограм фентанил вие правите 50 хиляди дози. На практика ви трябва около 10-12 зрънца от сол, за да имате дозата фентанил, която отговаря на доза хероин. С много малко активно вещество вие успявате да направите доза.“
Пламен Йотински, основател на Център за лечение и рехабилитация на зависими, заявява: „Може да се сложи навсякъде. Изключително бързо и силно пристрастяващо вещество. Може от няколко употреби да станеш зависим. Тук проблемът е, че може да бъде сложено в чаша на някой като вас, който не употребява психоактивни вещества. И може да се стигне до свръхдоза, може да се стигне до припадъци, може да се стигне до смърт. Дилърите много отдавна са се сетили, че могат да го слагат малки количества на друг тип друга, дори на хора, които не желаят да използват фентанил, за да станат по-зависими и да купуват повече от други вещества.“
Пътят, по който веществото попада в България, остава неясен до момента. Според експертите засега няма регистрирани случаи на задържан фентанил на българските граници, но са засичани прекурсори. На вътрешния пазар разпределението и физическото смесване са под контрола на затворени, фамилни престъпни групи, действащи в крайните квартали.
Разширяването на наркотичния пазар принуди органите на реда да проведат необичайно голям брой спецоперации. През първата половина на годината Столичната полиция разби голямо депо в квартал „Орландовци“, където конфискува над 10 килограма чист фентанил. Разреждането на наркотика с примеси затруднява работата на следователите.
Александра Стефанова, говорител на Софийска районна прокуратура, заяви: „Намираме, че държавата не е подсигурила достатъчен брой експерти и достатъчен брой лаборатории, които да наваксат броя на досъдебните производства, които се образуват от правоохранителните органи. Следва да бъде обсъдена една мащабна ревизия, защото в България съществува такава законодателна рамка, която няма аналог в Европа и тук не говорим за позитивен пример от страна на българската държава.“
От началото на годината в България са задържани над 15 килограма фентанил. Реалният брой на хората със зависимост остава неизвестен.
Пламен Йотински, основател на Център за лечение и рехабилитация на зависими, коментира: „Това е игра със смъртта. Няма неплатена сметка, няма неплатена цена, на който и да се е заигравал с това. Ние най-накрая трябва да си отворим очите и да гледаме реалния ефект от това, което се случва. Статистиките не са ни верни. Трябва да си изкарат истинските данни, или поне близки до тях, за да може хората да видят за какво става въпрос. Вече имаме друг синдром. Знаем, но се правиме, че не знаем.“
След месеци на денонощна борба, тежки кризи и изолация, Мартин прекрачва прага на комуната като победител. В тази обща прегръдка няма място за разделение, защото успехът на един е победа за цялата общност.
Пламен Йотински, основател на Център за лечение и рехабилитация на зависими, споделя: „Много наши братя и сестри вече не са сред живите, други са с установена невменяемост и няма връщане назад. Трети са инвалиди, четвърти са с тежки заболявания. Никога няма да имат тази привилегия да изпитат тази радост от живота, която ние можем да изпитаме. Всеки ден си е отделна борба. Каквото и да сме направили във вчерашния ден ние като зависими нашия брояч е нулиран и трябва да започнем отново.“
Мартин Попов отговаря на въпроса какви са неговите мечти напред: „Обещавам се един чист и трезвен живот, доживотна ремисия.“
