Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.

От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.

Медината е шок за сетивата и чувството за съвремие. В криволичещите улички живеят хора, чиито родове от 1000 години насам не са излизали от там.

Животът във всеки от историческите градове на Мароко се върти около Медината - оградена с крепостна стена твърдина. В нея преди векове са били административният център, пазарът, съдът, дворецът, а при вражески набег се е сбутвало и цялото население. Разбира се, където и да отидете, локалните патриоти ви показват Медината си като единствена и неповторима в света. Същото е и във Фес - религиозната столица на Мароко.

Името идва от... мотика на арабски - “фес”. Дъщерята на пророка Мохамед - Фатима (и майка на светеца Мулай Идрис I ибн Абдаллах), използвала златна мотика, за да очертае границите на крепостта, която да стане столицата на Идрисите -първата арабска династия на Мароко, проснала се от Сенегал до Испания. Въпреки мотиката никой не може да убеди жителите на Фес, че техният град няма нищо общо с прословутите турски шапки.

Фес е шок за сетивата и чувството за съвремие. Човек трудно може да си представи, че в криволичещите улички на поредната Медина живеят хора, чиито родове от 1000 години насам не са излизали от нея. Коли вътре не влизат. Не само защото крепостта е под защитата на ЮНЕСКО. Просто по стръмните сокаци едва се разминават по двама души на верев. Единственото превозно средство в лабиринта от 9400 улички е магарето. Плюс някой друг натоварен с денкове велосипед.

В кадаифа от пресечки се гушат всякакви дюкянчета на занаятчии, над 20 сука (пазари) и 300 джамии с хамами (“турска баня” - б.а.). Фес ел Бали е един от малкото живи средновековни градове в света. Най-живописната гледка е боядисването на кожи в каменни кръгли корита с естествени багрила по технология, непроменяна от векове. Шафран за жълто, къна за червено, хума за бяло... Във всяко каменно корито щъкат полуголи мъже, нагазили до колене като в приказката за черната, сребърната и златната вода.


Туристите са в “ложата”

Стратегическо място за снимки и шопинг. Древни тераси опасват бивша богаташка къща, превърната в нещо като мол за сувенири. Влизаш от стая в стая, изкачваш скърцащи вековни стълби... Ако не си завързал връвчица на входа, просто можеш цял живот да се луташ из старинния лабиринт. Разбира се, цените там са повече от смели. Но пък когато проснеш берберския си килим у дома или поседнеш на кожения пуф (топчеста кожена възглавница с функциите на табуретка), ще се сещаш, че си ги купил от невъобразимата за описване бояджийница.

Съвременната химия няма нищо общо с обработването на мароканската кожа. За щавенето й използват, както преди векове, негасена вар, за омекването й - кучешки изпражнения - със сол или гълъбови курешки. Дъбилните разтвори се добиват от минерали и растения. А вълната и кожата може да бъдат само от животни, които Коранът разрешава да се ядат. Т.е. без прасета.

За да живеят от столетия в мир и любов на такова тясно място като Медината на Фес, тук са издигнали в култ скромността. Понеже във всяко общество завистта човешка няма почивен ден, галабиите (традиционните мъжки дрехи) са широки и с вътрешни джобове. Та ако ти си имал достатъчно пари да купиш повече неща от пазара за семейството си, да ги скриеш под диплите, за да не се засегне по-безимотният ти съсед.

По тази причина и къщите отвън са повече от скромни. Просто гладка стена с врата. Входът е с чупка, така че отвориш ли портата отвън, се вижда отново... стена. Нещо като тухлен параван срещу чужди очи. А за описването на вътрешността наистина е нужно перото на Шехеразада: обширно патио (двор под открито небе), водоскоци, килим от цветя, птици в кафези, сенчести и дъхави смокини, заобиколени от стаите на цялото семейство. Благодат и покой! Ако снахите и свекървата не се хванат за косите...

На улицата обаче гмежта е невъобразима

Повечето занимания са кирливи и отблъскващи за европейския нос. Направо на отсъстващия тротоар чираци изстискват боядисаните прежди и ги навиват на примитивни чекръци. И не пропускат да намигнат на туристките. Носи се адска смрад на екарисаж - наблизо стържат до премала волски рогове, от които правят гребени. Тъкат възглавници за миндер, коват сервизи за чай от метал, който се е патинирал още на витрината. 

Да не говорим за металния вкус на напитката като от облизани 5 стотинки. В замяна на това всяко поднасяне на черен чай със стрък пресен джоджен вътре е цял ритуал. Сервитьорът точи струята в чашата от поне метър височина и успява да го прави бавно и артистично. Което веднага ни подсеща, че успехът в туризма се гради върху дребните врътки.

Във Фес се е скрил Мохамед, когато го заплашвала опасност. А джамията “Мулай Идрис” (IX век) е една от най-строго пазените светини. Немюсюлмани и животни дори не могат да се доближават до нея. В града също така се намира един от първите минерални балнеоцентрове в Кралство Мароко, един от най-старите университети в света и около 800 джамии.

Магдалена ГИГОВА