Финансистът Кольо Парамов: 700 човека в България държат близо 2 млрд. лева в банките

Добър или лош за България е изборът на новия български президент - ген. Радев? Добра или лоша за САЩ, за света и за българите е победата на Доналд Тръмп? - Според финансиста Кольо Парамов отговорът на първия въпрос е, че най-доброто, което ни се случи, е, че най-после на показ беше извадена симптоматиката за дългогодишното неразгадаемо заболяване на българското общество и държава. А отговорът на втория въпрос - че за САЩ и света се е случило нещо добро. Ето как отговори пред репортер на „ШОУ” самият Парамов.

- Г-н Парамов, какво виждате през лупата на експерта? 
- Нищо по-различно от това, което много хора виждат, но им трябва време, за да го осъзнаят. Вече, само седмица след избирането на Тръмп, самите американци започват да осъзнават, че старият, завоалиран тип американска политика от ерата „Обама” се нуждае от нова оценка на световните процеси. Убеден съм, че Доналд Тръмп ще внесе фундаментален класически прелом спрямо финансите на Америка. В последните осем години Обама не успя да пребалансира тези интереси по отношение на износ и някои други капиталови условия, докато бизнесменът Тръмп идва от реалния бизнес - с моженето и големите изводи, които е направил 

по време на двата си базови фалита като бизнесмен 

Бъдещата промяна на САЩ към нейните финанси, означава и промяна на финансите в света, очаквания за коренно различни отношения във финансовата сфера. Тръмп ще надстрои „рейгъномиката”, в стила на Рейгън. Разбира се, ще внесе някои огромни поправки и ще я препроектира, в посока защита интересите на Америка в съвременните условия. Най-вече, във външнополитическата си част ще реализира далеч по-умело за интереса на САЩ, един друг ресурсен порядък. Убеден съм, че нестандартните очаквания, които има в американското общество, на шестия месец от управлението му ще започнат да утихват, а след една година американците ще започнат да ги възприемат като нещо нормално, що се касае до интересите на САЩ в международен план. В друг порядък ще заработи и американската дипломация. При досегашното статукво в международен план, Америка се грижеше за интереса си повече или по-малко с налагане на политически идеи. Тръмп ще се постарае да промени този стил. 

- Да „преведем” всичко това на по-достъпен език...
 - Ще се опитам. Вижте, Тръмп е човек на реалното действие. Той всеки ден си знае плюса и минуса, и за разлика от всички онези политици, които нямат нищо общо с реалните икономически взаимоотношения, новият американски президент е човек, който може да си направи реално сметката – къде днес е загубил, колко е спечелил и как го е направил. В досега действащата реална американска политика тези икономически упражнения бяха на заден план. Сега последваха новите реалности в света и Тръмп ще направи всичко възможно да отправи 

нов поглед към тези реалности 

Този поглед ще бъде насочен преди всичко към преосмисляне на оценката за богатството на Америка. Досега тази оценка минаваше преди всичко през Нюйоркската борса и през другите световни борси. Когато обаче един бизнесмен работи със собствена, притежавана от него директна собственост, неговата нагласа като борсов играч е коренно различна. Той винаги търси реализирането на богатството си в директен план, за разлика от чисто спекулативните играчи. Това кара успешният Тръмп да преоцени подхода към развитието на САЩ. Това е вече коренно различен модел. Затова, докато преди седмица отношението към Тръмп беше неглижирано, т.е. определено неясно, колкото повече се отива към полагането на клетва на 21 януари следващата година, толкова повече ще започнат да се изясняват главните, сериозните му намерения, макар и облечени по време на кампанията в ексцентричен изказ. 



- А сериозните му намерения какви са според вас? 
- Докато при Обама имаше акцент върху чисто политическото влияние на  Америка върху световните процеси, Тръмп ще накара реалните икономически процеси чрез стопанството на САЩ, чрез функционалните връзки на базата на финансите на Америка,

тя да си промени политиката 

Това са два коренно различни подхода. На Тръмп – чисто прагматичен, характерен за големите бизнесмени, които играят в това лоби. На Обама – противоположен, политически, какъвто досега се изповядваше. Влиянието върху света сега ще се осъществява по коренно различен начин. Именно тук се крие страхът на политиците догматици от Тръмп. Те се тресат от ужас, че той може да наложи нов икономически ред, в който в схемата на възприемането на реалностите в света, 

за тях ще има все по-малко място
 
Но, това е - реалностите в живота на днешния свят са други, не както досега. Досега, чрез политиката се постигаше разперването на някакви икономически вектори за развитие. При Тръмп, чрез чистата икономика и активността на реалното стопанство, чрез производството, външната търговия, експорта на всички тези чисто икономически дадености, ще се достига до всички активно действащи световни решения. 

- Къде сме ние в този процес, който обещава да направи света друг?
- Ние сме на светлинни години от тези процеси. В момента България е тотално забатачена. Например, само един проблем, който сякаш не ни касае: Сега, колкото и да казваме, че трябва да активизираме базата – чрез строителство, саниране и възстановяване и прочее, и прочее, само след 15-20 години нашите панелки ще са 70-годишни! Те навлизат в краен амортизационен срок. Представете си колко панелни блока в колко града има, и направете сметка след този период, каква мащабна, бих казал - революционна промяна трябва да се извърши за събарянето на тези жилищни сгради и възстановяването им; какъв огромен материален ресурс ще е необходим за преформатиране стандарта на живот само след 15-20 години!?! Просто, абсолютно 

необходимо е тази работа да започне още сега 

Да можем да кажем, че на един 40-годишен панел можем да му удължим живота с 20 години с едно саниране. Обаче, ако приемем, че един квартал има 85-90 на сто такива жилища, представяте ли си какъв бум за промяна на това действително положение ни връхлита? - Искам да кажа, че тоталната ни изостаналост и начинът ни на оценка на действителността не кореспондират с перспективата, която е коренно по-тежка, коренно по-неочаквана и фрапантна...Така че хората, които се занимават с политика у нас, или планират процесите, трябва да имат един по-дълъг хоризонт на виждане, да преценят възможностите, защото всички тези хора, които днес са на 50, тогава ще бъдат на 70 години, и няма да бъдат в тази активна възраст, за да могат да реагират адекватно на бъдещата апокалиптична картина във връзка с проблема. 

- И какво излиза? - България навлиза в политическа криза, разбирайки и икономическа такава, а САЩ са на път да излязат от дългогодишните си заблуди и да поемат по нов път. Кога и ние ще си построим нашата бяла къщурка като Белия дом?
 - Ако говорите с метафори, към момента те звучат зловещо. Току-що излязохме от избори, около които никой не очакваше в обществото ни да зейне такъв голям разлом. Очакваше се противоречие, но не с такава дълбочина. Разбра се, че в последните 5-6 месеца е наслоена огромна омраза в българското общество.
 

Новият президент на САЩ Доналд Тръмп - милиардер, новият президент на България Румен Радев - генерал

- Няма ли ген. Радев да се окаже българският Доналд Тръмп, който ще очертае нашите нови хоризонти и ще ни поведе по нов път? 
- Като говоря за омразата, имам предвид, че е проникнала като проказа от долу до горе – от низшите, най-онеправданите слоеве, до висшия политически елит, включително и тези зад него. В годините на прехода народът ни се раздели, различните слоеве се раздалечиха прекалено широко, и в резултат продължаваме да градим 

една утопична демокрация 

която непрекъснато симулира прилагането на някакъв вид хуманни приоритети, и те непрекъснато не се случват. Няма как да се случат, защото ако направим едно точно и прецизирано разпределение на богатството, в буквалния смисъл на понятието, ще видим, че 700 човека в България държат 1 млрд. и 700 млн. лв. в банките. Това означава една немислима концентрация на това богатство за мащабите на България. Ако се продължи с детайлното проучване, ще се установи, че 83-85 процента от хората имат спестявания, колкото да извършат едно скромно погребение. Ако пък вземем на прицел утопията „средна класа”, ще видим, че изцяло задачата на демокрацията да създаде и активизира средна класа у нас, безвъзвратно е пропусната. Създаването й не е започвало, затова сега тя нито е оформена като такава, нито съществува. Има единични ентусиасти, които активизират определен вид бизнес. Но ако направим един разрез само на взаимната задлъжнялост на тези фирми, на тези, които формално се водят за средна класа, ще видим, че половината от техните фирми ще фалират. Два милиона българи отидоха навън. Налице е рязко застаряване и деформация в естествения прираст. В най-близко време ние имаме неотложната задача да ограмотим 850-900 хиляди цигани,
 
да лекуваме и нахраним 5,5 - 6 млн. души 

Ако не се отървем от политическите увлечения и от взаимната омраза на всички нива по вертикала и хоризонтала, нищо от това няма да се случи. Затова в България вече е налице огромна социална, икономическа, ценностна и морална деформация.

 - И ако вие бяхте българският месия, какво бихте направили?
 - Тъй като в България винаги правим всичко наопъки, сега ще се наложи да го направим по нормален, макар и необичаен начин. Необходимо, абсолютно необходимо е, още сега да започне да се работи по проект за създаване на управление, в което независимо от всички конституционни рамки, ако трябва дори да ги заобиколи, но ни е нужно едно правителство на националното единство, което да работи в синхрон, ако трябва 

два мандата без прекъсване 

Една от първите задачи на това правителство е час по-скоро да въведем еврото, за да можем да теглим два-три пъти по-евтини кредити. С тези пари могат да се съвземат и създадат нови икономически обекти и субекти. Час по-скоро трябва да се отървем от валутния борд, чиято роля да стабилизира и дисциплинира финансите ни отдавна се изчерпа. Сега този борд само ни тежи на врата като воденичен камък и спъва много възможности и инициативи за модернизиране на икономиката ни. Може да се наложи като барон Мюнхаузен да се опитаме да се измъкнем от водата, като си дърпаме косите, но поне, когато другите видят, че се опитваме да се измъкнем от блатото, няма как да не ни се притекат на помощ. Стига да се окажем достойни за такава помощ!..  

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ