Фирма на Диневи с 11 млн. дългове продадена на безработен

София, България 28 Окт. 2010, 08:39 12895 прочита 0 коментара

Бедняк с 20 ст. в джоба купил фирмата им, за да отърват борчове към НАП и банки

Перлата на братя Диневи – компанията за покупка и продажба на яхти &bdquo;Венид яхт”, се оказа еднолична собственост на... безработен, пише "Монитор". Скандалните бизнесмени Динко и Йордан Диневи и съдружникът им Георги Михов са прехвърлили дружеството в ръцете на 57-годишния бай Иван Иванов от с. Балван. Сделката е сключена през август и напомня до болка на познатата схема за ужилване на държавната хазна чрез &bdquo;продажба” на фирма с дългове към НАП на социалнослаб, от когото не може и копче да се вземе. По този начин вече бившите собственици се отървават от пасивите на фирмата и оставят всичките й задължения на попадналия в мрежите им бедняк. Така Иванов, който по собствени признания е трайно безработен и има само 20 стотинки в джоба, по документи е платил 15 000 лева за &bdquo;Венид яхт” Срещу това се е задължил да покрие всички задължения на бизнесмените към приходната агенция. Към дата 19 юли 2010 г., те са били в размер на 182 155 лева, но оттогава досега вероятно са нараснали още. Диневи и компания са затрили двойно пишман-купувача, защото според друго от условията в контракта бай Иван от с. Балван &bdquo;изрично се задължава да обслужва в срок” всички борчове на дружеството към една банка и три лизингови компании. Според независим одитен доклад на &bdquo;Венид яхт”, направен от &bdquo;Приморска одиторска компания”, към края на миналата година яхтеното дружество е имало дълготрайни задължения по търговски заеми и финансови лизинги в размер на 7,2 млн. лева. Общо пасивите му пък са били в размер на 11 678 000 лева. Задействането на схемата е започнало още в началото на 2010 г. Дотогава &bdquo;Венид яхт” е собственост на трима души – Динко и Йордан Диневи и съдружникът им Георги Михов, показва проверка в Търговския регистър. През февруари обаче братята продават на Михов дяловете си в компанията срещу цифром и словом 3350 лева. Така той става едноличен собственик. Няколко месеца по-късно – на 3 август, Михов сключва договор с бай Иван и му продава дружеството срещу 15 бона. Сума, която Иванов твърди, че не знае да е плащал. Сделката е направена чрез пълномощник на 57-годишния безработен адвокат Александър Кръстанов, става ясно от документа. Бай Иван обаче твърди, че не познава такова лице. За сметка на това в договора се твърди, че беднякът от с. Балван знае за всички пасиви на фирмата и се задължава да ги обслужва. В същия ден Михов прави още две ключови стъпки. Освобождава от отговорност досегашния управител на дружеството Марияна Димитрова. А самата фирма е преименувана от &bdquo;Венид яхт” на &bdquo;Вектор яхт”, като е сменено и седалището й. От &bdquo;Марина Диневи” в курорта Св. Влас регистрацията й вече е в село Балван. Любопитното е, че на сайта на &bdquo;Венид яхт” нито една от тези промени не е отразена. Докладът на &bdquo;Приморска одиторска компания” показва, че компанията е вървяла директно към дъното преди да бъде прехвърлена на Иванов. През 2009 г. кризата е ударила бизнеса с яхти и продажбите са спаднали със 70%. Така фирмата е калкулирала само 10 000 лв. чиста печалба при 390 000 лв за предната 2008 г. Одиторите са категорични също така, че са давани необезпечени заеми към други дружества. А закупените от Диневи и съдружника им яхти са се обезценили и пазарната им стойност е била под тази, на която са били закупени. За това свидетелства и оценка, направена от водещи застрахователи. ЖИВЕЕ В ПОРУТЕНА КЪЩУРКА Самият бай Иван живее в порутена къщурка, намираща се в края на Балван – по пътя за съседното село Емен. До нея се стига по тесен и разбит неасфалтиран път. Входната врата е без брава, не се затваря и всеки може свободно да влезе в нея. Мазилката на места е олющена, а рамките на прозорците – изкривени. Единственият &bdquo;лукс” е издигнатата насред двора чиния за цифрова телевизия. Съседите му споделят, че тъй като не се запасил с дърва за зимата, през по-голямата част от деня обикаля из селото. Жена му работи в частни фирма, но в последно време двамата май живеят в различни части на жилището”, споделя съседка. СЪДРУЖНИКЪТ ГЕОРГИ МИХОВ: ТОВА СИ Е МОЕ РЕШЕНИЕ &bdquo;На никого не дължа обяснение защо съм продал дружеството. Това си е мое решение”. С тези думи съдружникът на братя Диневи и бивш собственик на &bdquo;Венид яхт” Георги Михов отказа да коментира пред вестника защо и как фирмата се е оказала в ръцете на безработен. На въпрос дали това не е схема той и братята да се отърват от задълженията си към НАП и банките, бизнесменът заяви: &bdquo;Това са ваши интерпретации. Аз няма да влизам в подобна полемика”. А помолен за коментар на твърденията на бай Иван, че дори не е знаел какво подписва, отсече: &bdquo;И аз мога да кажа много неща”. КМЕТЪТ НА С. БАЛВАН: ЛЕСНО Е ДА ГО ИЗМАМИШ &bdquo;Бай Иван няма и два лева в джоба си. Незлоблив и добряк е, но малко простодушен и наивен. Идеалният човек, когото можеш да измамиш, като му бутнеш някой лев”. Така кметът на с. Балван Радослав Христов описва новоизпечения собственик на яхтената фирма на Диневи - Иван Иванов. В селото пък Иванов вече си е спечелил прякора Милионера. Жителите на Балван разказват също така, че през лятото се хвалел пред тях как завареният му син Тихомир го завел на почивка в курорта Св. Влас, където изкарал цяла седмица. &bdquo;Като се върна, каза, че всичко е било перфектно. Спял в хотел, обядвал и вечерял в ресторант. Подсигурили му всичко, не дал и една стотинка за каквото и да било. БАЙ ИВАН: НАТРЕСОХА МИ ФИРМАТА ЗА 200 ЛЕВА - Бай Иване, из селото се носят слухове, че си милионер и че си купил фирмата на братя Диневи. Вярно ли е това? - Какъв милионер? Пълен глупак съм аз! Заслужавам човек да ме хване и да ми дръпне един бой. Така, като ме гледаш с 20 ст. в джоба, приличам ли ти на човек с яхти и пристанища. - По документи ти си собственик на &bdquo;Венид яхт”. Как става това тогава? - Целия номер ми го скрои завареният ми син Тихомир. През лятото идва един ден при мен и ми вика: &bdquo;Абе, дай ми за няколко дена личната си карта, че ми трябва за една малка справка. После ще ти я върна“. Нали ми е близък, дадох му я. След месец и половина ми я върна и ми казва: &bdquo;Ще дойдеш с мен в Бургас. Трябва да помогнем на едни хора. Ще изкараш и ти някой лев”. Отидохме там при някакъв нотариус и ми дадоха да подпиша някакви книжа. Не съм ги чел и не знам какво пишеше в тях. Като ги подписах, Тихомир ми даде на два пъти по 100 лв. и чак тогава ми каза, че вече имам фирма на мое име. - А братя Диневи виждал ли си ги? Когато подписваше документите, те бяха ли там? - А, те с един прошляк като мен ще се занимават. Те си имат яхти, пристанища... - Знаеш ли, че фирмата, на която ставаш собственик, има милиони задължения? - Сакън, не думай, от тебе го чувам. Ако е вярно, хубаво ме накисна тоя мой доведен син. Аз след сделката няколко пъти го търсих по телефона, защото имах нещо лошо в главата си, че ще се случи. Ама той постоянно ми казваше: &bdquo;Не се притеснявай, как ще тръгна да те мамя, нали сме роднини.” - Данъчните и полицията не са ли те търсили? - Не са. Пък и за какво да ме търсят. Имам една стара едноетажна къща и дрехите, които са на гърба ми. Ако те им свършат работа, ще им ги дам. Ако не, ще ме пратят в затвора.