Те са във всеки град, но в столицата, където не би трябвало така да бият на очи, те са всъщност първото, което човек вижда по главните  улици и централните паркове на града. Защото те са там, където има голям поток от хора и откъдето могат да съберат повече пари. От тях човек не може да поседне на пейка в парка, без да бъде обезпокояван, или да си изпие кафето на спокойствие в някое открито кафене. Особено трагично е положението по затворената част на „Витошка”, която уж трябваше да стане европейското лице на столицата на България.

Откакто една част от най-главната улица на София се превърна в красиво ларго, просяците постоянно „дежурят” около кафенетата. Собствениците на заведенията вече са се отказали да водят неравната битка с прогонването им. „Неизтребими са като хлебарки и изобщо не събуждат съчувствието ми, защото повечето от тях не са нито гладни, нито жадни, а само нагли и нахални!”, казва собственикът на заведение на метри от Съдебната палата. Разказва ни, че просяците издебвали кой от клиентите на заведението става от масата си и често си похапвали от чинията му крадешком, докато човекът е в тоалетната. „Сервитьорите ни се превърнаха в ченгета, защото униформени по улицата няма!”, казва собственикът на пицария. Споделя, че имало и немалко случаи на откраднати чанти и джиесеми.



Никой вече не обръща внимание на завития с одеяло, който си е „заплюл” това място за легло

Под самата витрина на магазин, по диагонал на Съдебната палата, от близо месец си „почива”, завит с одеяло, млад мъж. Вече никой и не му обръща внимание, превърнал се е в част от екстериора на улицата. От „постоянното присъствие” по „Витошка” от поне вече 3-4 години е Ана, или Мустакатата, както я наричат.


Ана се озърта за „жертви”



Друго, 13-годишно момиче, буквално порасна на „Витошка”. Обикаля кафенетата от поне едно 5 години, когато е била на 7-8. Питам я кой рисува картичките, които продава? - „Мама  и татко”, отговаря ми тя. Други нейни събратя по съдба, на нейната и под нейната възраст, просто се шляят напред-назад по улицата. Децата са от ромски произход, шляпат по ларгото боси, а видът им е такъв, като че ли не спят на легло, а някъде по градинките, защото панталонките на момченцето са винаги кални отзад.


„Ти си роза, ти си май – обичам те безкрай!”, пише на картичките на 13-годишната Х.


Според някои двете деца са начинаещи просяци, според други – малолетни крадци... 

Беловлас около 60-годишен мъж се е ”профилирал” в просенето на цигари. Инвалид пък, да му се чудиш,  постоянно е прав, инсталиран като статуя по средата на ларгото. Човек се чуди на якето, с което е облечен в 35-градусовите горещини, и на стойката му, на която не би издържал да стърчи прав дори здрав човек?!?


Доволен е и от една цигара, но видът му е толкова потискащ, че ти се отщява да се черпиш, докато е наблизо


Застанал е така, че да хване минувачите и в двете посоки

Най-неприятна от всички е наконтена дама, наричана от обитателите на улицата Кълнящата. Говори се, че е „изперкала бивша учителка”. Ако я предизвикате, кълне... на арабски?!? От гнева й пострадват група чужденци, седнали да обядват в близка пицария. Събират монети и й ги подават, но на Кълнящата не й харесва сумата. Самочувствено хвърля обратно монетите върху... пиците на хората. Втрещени чужденците се развикват за полиция, но такава няма. Снимахме Кълнящата в гръб, за да не рискуваме да ни изпочупи „инвентара”. Гневът й е съкрушителен. Но, забележете, тя се разхожда по „Витошка”, облечена в бял сатенен костюм и обувки на токчета. С черни очила и с цигара в ръка. Изглежда делово. Същинска преродена Клеопатра сред плебеите от ларгото.


Кълнящата – в бял сатенен костюм... 

Има и още двама постоянни – те уж продават чорапи. Е, поне предлагат някаква стока, за да оправдаят просията си. Тези и други като тях буквално натрапват присъствието си и то се превръща в тежко бреме за всички нас. Станали са толкова агресивни в „окупацията” на града, че почти не са отавили спокойни места за отдих. Една друга просяшка „гилдия” наобикаля градинките около църковните храмове. Със здравец и иконки в ръка те пресрещат жени, които ако им откажеш пари, „набожно” те кълнат до девето коляно. Въпросът е докъде стига прагът на търпимостта и трябва ли да бъдем зависими от набезите на тези хора?!? 

Текст и снимки: Еми МАРИЯНСКА