Разговарям с фризьорката Вени от столичния квартал Орландовци. Там тя подстригва млади и стари от 22 години. Шегува се, че вече е “дорасла” за нашия вестник, но не разкрива годините си. Чувства се все още с млад дух, но то и как иначе би издържала по цял ден на крак?

Нейният салон не е нищо особено, но пък цената за пенсионери е само 6 лв. Казва, че си е направила сметката. Като повечето от този бранш, Вени е бъбрива, но без да те товари с излишни приказки и винаги с усмивка. Много си харесва хората в квартала, независимо дали са пенсионери или не, смята, че са много приятни.

Изумявам се как издържа по цял ден на крак, и то с дископатия, а работи дори и в събота. А тя ми отговаря, че са й много готини клиентите и не се усеща, че работи, а годините са само една статистика. Най-важно е работата да ти е хоби. Затова, когато се върне от почивка, бърза да отиде на работа. 

Ами като ме чакат хората, аз как да не бързам да се върна в салона, заради тях още малко и ще започна да работя и в неделя, споделя тя.

Най-често ходи на почивка в Гърция. Била е и в Турция, както и на нашето Черноморие, но не е останала доволна. В Гърция най-много харесва отношението на хората. Винаги са готови да ти помогнат, правят ти дори подаръци, когато пазаруваш. 

Един декември отишла на фестивал в Драма, но завалял дъжд. Всички хора влезли в един ресторант да се скрият от дъжда, но за нейна изненада, вместо да ги изгонят, те им предложили вода, оставили ги да се топлят край камината, която била в центъра на заведението.

Останала изумена от това топло посрещане. Казва, че ти става неудобно и все нещо ще си поръчаш. Но това са семейни хотели и ресторанти, знаят как да обслужват, как да те предразположат да се чувстваш добре и с удоволствие да си оставиш парите. А при нас, вероятно защото работят хора, които са просто на заплата, когато не консумираш нищо, просто те гонят и никой не го интересува. Затова най-редовно посещава южната ни съседка.

Подготвила се е и за зимата, купила си е въглища. Има една печка чудо, която казва, че пали за 3 мин. сутрин и цял ден я поддържа, та вътре е топло и уютно. 

Винаги са добре дошли да се стоплят при нея. Както казва, защо да мръзнат по спирките, като могат да влязат на топло

Според нея, когато нагласата е позитивна, всичко е по-хубаво. Разказва ми за един клиент, който дошъл за първи път. Пита го как да го подстриже, а той отговаря, че не го интересува как, казали му, че хубаво подстригва, и затова идва. Тя го пита по-късо, по-дълго, как да е, но той мълчи, не казва нищо. Опитва се да проведе някакъв разговор, но човекът мълчи и дума не обелва.

Подстригала го както преценила, и си тръгнал. След месец той се върнал, но този път не млъкнал, успял дори да я надговори. Оттогава всеки път когато идва, е много приказлив. Но Вени разбира новите си клиенти - те не я познават и първия път са мълчаливи. 

Така друг мъж през цялото време я гледал странно. След известно време й разказал, че преди това ходел при друга фризьорка, която през цялото време мълчала, и той си помислил, че в квартала всички са така мълчаливи. И като отишъл при Вени, тя започнала от вратата още да му говори и останал много учуден. За нея, ако не говори, си е живо наказание, така в приказки и денят минава бързо. 

Чуди се как я понасят толкова години такава бъбрива. А чакащият реда си дядо добавя: “Щом идват, значи те понасят”. Питам я кои са по-капризни, но казва, че то си зависи от човека. Няма значение дали са капризни или не, най-важно е човекът да е доволен, все пак това й е работата, а тя иска да си я свърши по най-добрия начин.