В последната си книга "Либерализмът и неговите недоволства" (2021) професорът от Станфордския университет Франсис Фукуяма продължава неуморната си защита на класическия либерализъм, противопоставен на "неолибералната" мечта за умерената държава, популисткия консерватизъм и лявата идентичност.

В интервю за френското издание L'Express той коментира международната ситуация и текущото състояние на либерализма.

- Какво ни казва войната в Украйна за западния съюз?

- Всички бяха изненадани от силата на западната подкрепа за Украйна след 24 февруари. Окуражително развитие настъпи и в Германия, която се опитва да преобърне четиридесет години Ostpolitik [бел.ред: политика, която се състоеше по-специално в нормализиране на отношенията със Съветския съюз и страните от Източна Европа]. Истинският въпрос сега е дали тази солидарност ще се запази през зимата, въпреки спирането на руския газ.

Украинският успех на бойното поле е много важен в краткосрочен план. Защото, ако европейците смятат, че тази война ще продължи осем години, те трудно ще я поддържат; но ако изглежда, че Русия може да бъде победена, издържането на зима на енергийни лишения може да бъде политически жизнеспособно. Освен това смятам, че украинците ще спечелят тази война.

- Така ли мислехте, когато започна инвазията?

- Бях голям оптимист от самото начало. Написах статия през март, в която предположих, че руснаците може да бъдат победени. Бил съм много пъти в Украйна през последните осем години и познавам страната добре. Има известна степен на патриотизъм, който напълно липсва в Русия и това играе важна роля за техния успех в битката.

- Наскоро почина Михаил Горбачов, последният лидер на СССР. Какво Ви е мнението за него?

- Горбачов не искаше старият Съветски съюз да се разпадне, но той отприщи сили, които вече не можеше да контролира. Той до последно си остана комунист и не се интересуваше от демокрация. Но той искаше по-либерална Русия, където хората могат свободно да изразяват мнението си и където има по-голяма отвореност към света. За съжаление, точно от това Путин отстъпи през последното десетилетие.

- Вие отдавна критикувате американските институции и системата на "ветокрацията", тази парализа на вземането на политически решения, подсилена от тежестта на лобитата. Мислите ли, че има вероятност от гражданска война в Съединените щати?

- Не. Винаги е възможно тази страна да преживее повече политическо насилие, бунтове и дори убийства, но не и гражданска война. От друга страна, възможно е американският демократичен ред да се срине, защото Републиканската партия почти изцяло се е примирила с лъжата на Тръмп за предполагаемите му "откраднати" избори. Затова той се опитва да постави служителите си в позиция да могат да манипулират резултатите от изборите през 2024 г. Ако наистина се окажат манипулирани, това ще бъде много лошо за американската демокрация. Много се притеснявам за това.

- Ще успее ли Джо Байдън? Сега той изглежда близък до умерените републиканци.

- През първата година от президентството си Байдън се оказа твърде близък до прогресивното крило на Демократическата партия. Той трябваше да се откаже по-рано от много от позициите си, особено относно полицията и имиграцията, като ясно изрази своята опозиция. Ако рейтингът му на популярност е бил толкова нисък по онова време, това е отчасти защото не го е направил.

Напоследък той работи, за да коригира това лошо начало и има много повече успехи. Той също така успя да прокара няколко важни законодателни акта относно контрола върху оръжията, подкрепата за полупроводниковата индустрия и чистата енергия. Може да се похвали с конкретни постижения. Ще видим дали това е достатъчно, за да помогне на демократите да се справят по-добре.

- Смятате ли, че американските републиканци ще успеят да се доближат до центъра в бъдеще?

- Надявам се да загубят няколко поредни избори и така да разберат, че Тръмп ги е завел в задънена улица, от която никога не могат да си върнат властта. Мисля, че това е единственият начин партията да се промени. За да направят това, демократите също трябва да коригират своята стратегия.

- Говорихме за войната в Украйна и САЩ. Ами Китай? Привлекателен ли е китайският модел за други региони по света? Пандемията показа, че не е толкова ефективен, колкото смятаха някои.

- Не мисля, че някой е особено привлечен от китайското общество. Не виждаме милиони бедни хора, които се борят да влязат в Китай, както е в Европа или Северна Америка. Възхищението, което някои изпитват към Китай, е просто свързано с неговия икономически успех и относителна стабилност. Като културен модел обаче той не е особено привлекателен. И тъй като авторитарният характер на тази страна се засилва, това привличане ще намалява.

От друга страна е невъзможно други страни да повторят китайския модел. Китай има зад гърба си две хиляди години меритократична бюрокрация и държавна традиция, която нито една развиваща се страна не може да възпроизведе. Така че не мисля, че е истински модел. Освен това, ако идеята за смесица от авторитарно управление и отвореност към пазарите е копирана, това не е същността на китайския модел.

- Вярвате ли във възможността за война между Китай и САЩ?

- Да. И ще трябва да се замислим много сериозно. Ще бъде пълна катастрофа, ако това се случи. Ако това се случи, ще започне с Тайван - Китай даде да се разбере доста ясно, че иска да реинкорпорира Тайван и ще го направи със сила, ако е необходимо.

- В последната си книга "Либерализмът и неговите недоволства" Вие анализирате заплахите за либералната демокрация, включително ефектите от неолиберализма и появата на лявата идентичност. Бихте ли казали, че това са крайни версии на класическата либерална идея?

- Тези идеи произтичат от класическите либерални идеи, но ги изкривяват. Либералното общество защитава правата на собственост и свободната търговия, но неолибералната икономическа мисъл възприема много по-радикално мнение, че държавата е враг на икономическия растеж и ролята й трябва да бъде намалена.

Оттук и дерегулацията, настъпила във всички области през 80-те години, включително във финансовия сектор, където доведе до дестабилизиране на световните финансови пазари и в крайна сметка до големи неравенства.

По същия начин политиката на идентичност възприема либералната идея, според която всеки индивид трябва да има сфера на автономия, но като я разширява до автономията на групите. В този контекст всеки има право да установява свои собствени морални правила, което прави едно цялостно общество невъзможно.

- Толкова ли е силен неолиберализмът днес?

-  Много западни държави имат високи нива на публични разходи. Нестабилността и неравенствата, създадени от неолибералните политики през 90-те и началото на 2000-те години, са отговорни за възхода на популизма, десен и ляв.

Имаше политическа реакция на това и много от тези политики бяха намалени. Може да излизаме от неолибералната фаза, но обратната реакция все още съществува. Основната заплаха за настоящия политически либерализъм не е неолиберализмът, а реакцията срещу него.

-  Как определяте либерализма? Дали е преди всичко средство за съвместяване на различни начини на живот или по-скоро една определена визия за добър живот?

- В Америка "либерал" означава да си вляво от центъра: да подкрепяш повече равенство и преразпределение и по-голяма държава. В Европа има обратното значение: обединява онези, които, подобно на германската FDP, искат пазарна икономика и намаляване на ролята на държавата.

Тези две значения не отговарят на моето определение: за мен това всъщност е режим, който вярва в универсалното равенство на достойнството на всички човешки същества, което предполага защита на върховенството на закона.

Икономическият аспект не е съществен за моето разбиране за либерализма. Ако сте за режим, който защитава основните индивидуални права, тогава сте либерал. Освен това либерализмът изключва определени форми на национализъм.

Либералното общество няма обща визия за добрия живот, както е дефиниран от религия или дълбока културна традиция, защото тези видове утвърждение изключват другите. Либерализмът е предназначен да съгласува различните визии за крайните цели на живота, тъй като индивидите не могат да се споразумеят за това, и да намали ролята на политиката до обикновена защита на самия живот.

- Може ли консерваторът да бъде либерал?

- Определението за консерватор зависи от държавата, в която се намирате. В Америка да си консерватор често означава да си класически либерал: те са хора, които се интересуват от конституционния ред, частната собственост и защитата на индивидуалните права. В Европа малко класически либерали са всъщност консерватори. Първоначално консерваторите са за съюза между трона и олтара, за традиционната власт.

И на двете места този тип консерватизъм е заменен от популистки и национален консерватизъм, който вече не е либерален. Тези консерватори искат да свържат националната идентичност с определен начин на живот и етническа принадлежност. Например Виктор Орбан каза, че унгарската национална идентичност се основава на унгарската етническа принадлежност.

Същото е и в Индия. Премиерът Моди иска да промени националната идентичност на Индия от класическа либерална към основана на индуизма. Това са очевидно антилиберални визии.

 - Единна ли е все още нелибералната демокрация? Някои, като Ян Вернер Мюлер, твърдят, че за да има демокрация са нужни върховенство на закона и равни условия.

- Когато хората използват термина "демокрация", те имат предвид "либерална демокрация", която е комбинация от либерални институции и демократични избори. Като цяло тези два принципа се подкрепят взаимно, но могат да съществуват отделно един от друг. Понякога говорим за Сингапур като за либерална държава, но това не е демократична държава.

Върховенството на закона е относително силно, но изборният процес е много несъвършен. В Унгария Орбан изрично заяви, че се опитва да изгради нелиберална демокрация, в която се провеждат народни избори, но зачитането на върховенството на закона е от относително значение. Следователно е възможно да се разделят двете.

- Как оценявате устойчивостта на национализма днес? Не е ли неговата мускулеста версия най-голямата заплаха за либералната демокрация?

- Историята не е линейна и сме свидетели на много неуспехи в развитието на либералната демокрация, например през 30-те или 70-те години на миналия век с военните преврати на много места. Следователно не можем да разглеждаме събитията от последното десетилетие като постоянна промяна в начина, по който обществата се организират. Либерализмът, напротив, има трайни добродетели, включително способността да създава мир в различни общества.

Тъй като обществата се диверсифицират с течение на времето, либерализмът става в известен смисъл по-необходим. В момента Русия и Китай твърдят, че те са бъдещето, защото либералните демокрации, твърдят те, не могат да вземат решения, че са неефективни. Но положението на тези две страни показва преди всичко, че авторитарните държави могат да се окажат в големи затруднения.

Ако беше демокрация, Русия нямаше да нападне Украйна. Ако Путин трябваше да получи съгласието на руските граждани, за да действа, те нямаше да се съгласят. Строго погледнато, ако в Русия имаше система за вземане на решения, която изискваше той да се консултира с повече хора, това също нямаше да се случи. В крайна сметка Путин извърши една от най-големите грешки в новата история, защото Русия е авторитарна държава.

Виждаме подобно явление в Китай в момента с тази безумна политика на "нулев ковид", която не би могла да съществува никъде другаде, освен в държава, ръководена от един човек.

- Къде прокарвате границата между негативния национализъм и позитивния национализъм? А има ли либерален национализъм?

- Разбира се, има нещо като либерален национализъм. Това е, което виждаме в Канада, Австралия, Съединените щати и дори във Франция, чрез концепцията за гражданство. Този патриотизъм се основава на общ език и обща политическа традиция.

Основната разлика между добрия и лошия национализъм е, че първият се основава на либерални принципи, които трябва да бъдат еднакво достъпни за всички хора, които живеят в обществото, над което държавата упражнява своята власт. Ако национализмът се основава на общностна характеристика като етническа принадлежност или религия, тогава той изключва определени части от населението и се превръща в нелиберална форма на национализъм.

- Кои политически лидери смятате за близки до Вашата визия за класически либерализъм?

- Почти всички лидери в Европа са ангажирани с някаква версия на класическия либерализъм - некласическите либерали като Орбан са изключение. Въпросът не е дали вярват в тях, а как популяризират тези ценности. И, разбира се, Зеленски, особено екзалтиращ лидер, в момента се отличава от останалите.

- А в САЩ?

- ляво, които се отклоняват от този консенсус. Това явление е подчертано в Републиканската партия, но в определени сектори на левицата се срещат и много нелиберални хора, които не искат да толерират мнения, противоречащи на техните собствени.

- Европейският съюз се представя от неговите привърженици като опит за преодоляване на негативния национализъм. Смятате ли това за успех?

- Същността на държавата е в нейната способност да упражнява легитимна сила за прилагане на закона. За момента ЕС няма такава. Няма нито собствена полиция, нито собствена армия. Той разчита на държавите-членки да прилагат законите, включително основните права на гражданите на страните от ЕС.

- Утре той може да има армия.

- Когато видя тази армия с очите си, ще повярвам в реалността на този процес. И дори тогава това няма да е армия с едно командване, а съюз между Германия и Франция. Все още има твърде голямо разнообразие във вижданията и нагласите на членовете на ЕС, за да съществува такава армия. Ето защо е важно ЕС да премине към по-мащабни колективни действия.

Освен това по отношение на външната политика ЕС е затруднен от факта, че е необходим консенсус между държавите за вземане на решения. Всяка от страните членки може да наложи вето на определена външна политика. Например, не можете да критикувате Китай, защото Унгария и Гърция имат инфраструктурни проекти с него.

Не можете да получите определени видове санкционни политики, защото Унгария ще им наложи вето. Докато Европа не премине към гласуване с квалифицирано мнозинство по външната си политика, тя ще остане слаб международен играч. Не е нужно тя да се превръща в "супердържава", за да придобие тежест на международната сцена, а само да приеме този компромис.

- Вие основахте The American Purpose, издание, насочено към "защита и насърчаване на либералната демокрация в Съединените щати" и "по-добро разбиране и справяне с предизвикателствата на либералната демокрация в чужбина". Могат ли този вид проекти все още да влияят на играчите в днешния свят?

- Идеите продължават да имат значение. За да оцелее една политическа идея в дългосрочен план, трябва да има съгласуван набор от основни идеи. Неолибералната революция, която се случи с Рейгън и Тачър през 80-те години, беше подкрепена и от икономисти като Милтън Фридман. Между другото, една от слабостите на сегашната популистка десница е, че тя няма последователни идеи, които да подкрепят светогледа й.

За разлика от други консервативни движения, тя няма видни мислители, които биха могли да й помогнат да се определи какво означава. Един от проблемите с либерализма е, че той е станал толкова част от нашия интелектуален пейзаж през последните три поколения, че вече не знаем какво означава и какви са предимствата му.

Ако попитате младите западняци днес какво е либерализмът или защо нашите общества са за предпочитане пред това на Русия на Путин или Китай на Си, ще им бъде трудно да ви кажат. Ето защо е важно да продължите да работите върху идеите. Другата причина, довела до създаването на тази медия, е необходимата борба за интернационализъм.

Много млади американци, поради Ирак и Афганистан, са уморени от американската външна политика и са критични към ролята на Съединените щати в организацията на световната демокрация. Мисля обаче, че напротив, трябва да пледираме в нейна полза и да съживим чувството за американска отговорност в световната политика.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук