Колко струва човешкият живот според българския съд? Точно 3000 лв. – парична гаранция за поредното убийство на пътя. Поне на толкова Окръжният съд във Враца е оценил смъртта на 18-годишен младеж от Козлодуй, премазан на пешеходна пътека от 24-годишен шофьор, който след като го убива бяга от местопроизшествието.
Скандално нисък в случая е не само размерът на гаранцията, определен от съда, но и мотивите на съдебния състав от Враца, в които буквално се твърди, че след като е прегазил 18-годишното момче шофьорът е напуснал местопроизшествието не за да се укрие, а защото не бил разбрал, че е ударил човек.
„Въпреки, че настоящото досъдебно производство е на изключително ранен етап, по него са събрани достатъчно по обем и тежест доказателства, свързващи обвиняемото лице с инкриминираното транспортно деяние - причинена смърт по непредпазливост при управление на МПС, в резултат на допуснато нарушение на правилата за движение. Относно квалифициращия признак „бягство от местопроизшествието“ съдът приема, че в случая липсват убедителни доказателства, от които да се направи обоснован извод обвиняемият да е имал съзнанието, че е прегазил човек на пътя и е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие“, казва се в мотивите на Врачанския съд.
Още по-скандален се явява и изводът на съда, че липсва опасност извършителят да се укрие и да извърши ново престъпление, въпреки данните по делото, че шофьорът нито е намалил скоростта преди пешеходна пътека, нито е спрял след като е ударил младежа, а просто е продължил движението си спокойно, едва ли не смятайки, че е прегазил животно, а не човек.
Решението на съда във Враца е от петък и звучи крайно арогантно, особено на фона на вълната от престъпления по транспорта и смърт на пътя, която заливат страната ни от няколко години, както и на нестихващите протести на близки и родители на загинали във войната по пътищата деца и млади хора.
Съдебният акт предизвика и политическа реакция, като председателят на ДПС Делян Пеевски обяви, че ще сезира Инспектората на ВСС за проверка на интегритета на съдебния състав, посочвайки, че „скандалното решение на Врачанския окръжен съд, да пусне на свобода срещу парична гаранция шофьор, убил пешеходец на пътя и избягал от местопроизшествието, е поредната демонстрация за пренебрежение към очакванията на хората за справедливост“.
Неочакваната снизходителност на съда към въпросния шофьор наистина е необяснима за обществото, предвид факта, че буквално ежедневно ставаме свидетели на все по-тежки и брутални нови и нови катастрофи, при които губят животите си стотици хора.
Още по-необяснимо обаче е мълчанието по върховете на съдебната система по казуси като този в Козлодуй, което все по-често става удобен избор за магистратите, които твърдят, че съдът не дължи обяснение на обществото за актовете си. Все по-силни и по-справедливи обаче стават възмущението и нетърпимостта на обществото към подобни съдебни решения. В неделя, макар и не малобройни, отново бяхме свидетели на протести на почернените майки и бащи, близки и приятели на деца, загинали по пътищата ни.
Заради тази непримиримост на опечалените все по-често започваме да чуваме въпроса - дължат ли отговори съдиите, които с лека ръка оценяват погубения човешки живот на едва 3000 лв. или гражданите безкритично дължат уважение на магистратите, които „говорят само чрез актовете си“? Разбира се, че дължат – е нормалният отговор. Както всеки друг властимащ и представител на която и да е от трите власти, който с решенията си предрешава и определя човешки съдби.
Отговори от съда обаче не чуваме. Нито от Врачанския, нито от който и да било друг състав на съда, който напоследък все по-често шокира обществото с решенията си, без да може да бъде потърсена никаква отговорност за последиците от тях.
Оглушителна тишина цари и от кабинета на председателката на ВКС Галина Захарова, която освен, че е на върха на съдебната система, е ръководи заседанията на Съдийската колегия на ВСС и съответно определя дневния ред. Съдия Захарова продължава да си затваря очите за поредицата от призиви и отворени писма на близките на загинали на пътя деца и младежи, които буквално всяка седмица търсят среща с нея и с представители на Съдийската колегия.
Председателят на ВКС обаче не само не ги приема, за да ги изслуша, но и се държи като че ли тези хора и исканията им изобщо не съществуват. Нито ред отговор на десетките им писма, и нито минута време не отделя съдия Захарова, за да чуе критиките към българския съд, който управлява, и в крайна сметка да поеме отговорността си. Захарова за поредна седмица отказва да включи в дневния ред на Съдийска колегия искането на „Ангели на пътя“, на бащата на Сияна, на много други общественици, за нейната оставка.
Бездушието, демонстрирано от съдия №1, рефлектира върху ежедневно върху съдбите на обикновените хора. В неделя вечерта, в центъра на София, пореден пиян шофьор, смаза поне шест автомобила. Цяло чудо е, че джигитът не уби невинен. Какъв контрол, каква превенция може и следва да има, когато за смърт на пътя – съдия от Враца пуска шофьор срещу 3000 лв., а съдия №1 демонстрира пълна незаинтересуваност.
По съвсем друг начин Галина Захарова действа, ако олигарси, техните политически проксита, лобисти и адвокати, поискат от нея действия, било то на Съдийска колегия или от ВКС. Тогава Захарова скоростно ги обслужва, с което доказва, че правосъдието у нас, често е до поискване…
