Ген. Стоян Тонев: Болница, която лекува всичко, винаги губи

<strong>- Ген Тонев, какво е положението във ВМА, ще спрете ли приема на цивилни пациенти?</strong><br /> - Това е решение на военния министър, аз съм му го предложил като вариант. Той е оптимист, че ще се намери финансиране и засега ми казва да не спирам приема. Но проблемът у нас е, че всеки изпада в едно състояние, което описва Тончо Жечев в &quot;Българския Великден&quot; чрез портрета на княз Богориди: той се чувства българин, но българин от Котел. Богориди винаги помагал на българите от Котел, но щом са от други градове - не толкова. Често разсъждаваме на парче - дай да решим проблема във Варна, в Русе или Стара Загора, а не като цяло. Има организации и системи, които са създадени да извършват дейност за цялата страна. Състоянието на ВМА е пряко свързано със състоянието на здравеопазването. От началото на 2013 г. рязко са спаднали поръчките на болниците в страната за ампулни форми и на животоспасяващи течности, а се е увеличил броят на таблетките. Това показва, че рязко е спаднало нивото на лечение на тежко болните - ако в една болница поне 30% от лечението не се прави с венозни апликации, или болните не се лекуват както трябва, или са изчезнали изведнъж. Това е единият показател, вторият е, че са се увеличили с 15% пациентите в болниците, които си купуват лекарствата от аптеките. Това означава, че те не могат да поемат лечението със скъпоструващи и животоспасяващи медикаменти. Аз не говоря за онкоболните, лечението на деца с редки заболявания, лечението на възрастните болни над 75 години, които са още по-тежки проблеми. Ако едно общество не се грижи за децата и родителите си, то не изпълнява функциите си на солидарно общество. Сега дойде и проблемът с плащанията на здравната каса. Ние сме в прекрасни отношения, колеги сме с д-р Тодорова, но тя е поставена в невъзможна ситуация. Всички признават, че клиничните пътеки са недофинансирани, а сега заради дефицита на касата плащанията за болниците ще бъдат намалени още.<br /> <strong><br /> - Защо е по-лошо финансирането на болниците през тази година, касата плащаше досега всичко и навреме?</strong><br /> - Най-трагично беше през 2010 г., когато НЗОК два месеца не плащаше нищо. През миналата година държавните болници, но не и нашата, получаваха допълнителни средства за дейност и от МЗ. Най-вече пари за инвестиции, но и за издръжка. Нещо повече - общините поддържаха в една по-голяма степен общинските болници. Липсата на ресурс от общините и от МЗ през тази налага ограниченията. Шефовете на болници са принудени да свият разходите и тук въпросът не опира до средствата за висши технологии, а до обикновената издръжка за ток, вода, парно. Разбирате ли, става дума за оцеляване, а не за развитие.<br /> <br /> <br /> <strong>- Вие карате ли пациентите да си купуват лекарства и храна?</strong><br /> - Не, при нас такъв случай няма, никога пациентите не са си носили чаршафи, храна или лекарства. Нещо повече - всеки Божи ден аз разрешавам безплатни и високоспециализирани изследвания, които струват на болницата около 5 хил. лв. Считам, че не можем да лишим един спешен болен от тези изследвания, защото иначе няма да имаме диагнозата, от която да го излекуваме. Всеки ден отделно се преглеждат над 600 болни от шефове на клиники. Това са хора, които не е довел някой депутат или министър, а които човек е срещнал в живота си. Аз познавам баща ти, аз - дядо ти, това е един безплатен труд и е традиция у нас. В Европа това не може да стане, но у нас е следствие на народопсихологията ни. Погрешно е да се счита, че всичко е пари, понякога отношението е по-важно.<br /> <br /> <br /> <strong>- Каква част от лечението на пациентите касата не финансира?</strong><br /> - Има наредба - скъпите консумативи не се плащат. При единичните случаи като аневризма на мозъка сме принудени да правим кампании. Това малко ме кара да се срамувам, защото, ако не се купи този консуматив, пациентът умира. Казано по друг начин - всеки ден системата осъжда на смърт хора.<br /> <br /> <strong><br /> - Успяхте ли да запазите екипа на ВМА, изобщо в българските болници останаха ли специалисти, които да работят?</strong><br /> - Да, не само запазихме екипа си, но и взимаме топспециалисти. Това струва отношение и компромиси. От началото на годината при нас са напуснали шестима специалисти от високо ниво, които отидоха да станат шефове на клиники в други болници - &quot;Софиямед&quot;, &quot;Токуда&quot;, &quot;Пирогов&quot;. Но това е част от мисията - да учим другите. И тук не става дума за заплата, а за условия, за апаратура, за поток пациенти. Миналата седмица например провеждахме телемедицинска връзка с Пловдив на един гастроентерологичен симпозиум. Трябваше да направим връзката с частна болница, защото държавните нямат нито апаратурата, нито възможностите за това. С частните болници обаче има друг проблем - те нямат нужните пациенти и кадри и ние взимахме наши, за да покажем манипулация и специализирано изследване.<br /> <br /> <br /> <strong>- Колко са болниците, които у нас имат всичко - апаратура, специалисти, пациенти?</strong><br /> - Все още университетските болници имат предимство пред останалите, но не всички са равностойни. Има звена с чудесна апаратура и без кадри, има звена с много добри кадри, но с недостатъчно апаратура. Затова трябва да стане както в армията - да се направи една концентрация на високоспециализираните дейности и апаратура. Ето най-елементарното - в София има пет неврохирургии, а в Париж те са три. Частните болници отиват само в една печеливша ниша, не стават многопрофилни. Те си правят бижутерски магазини, а каменоломните и пътищата оставят на държавните.<br /> <br /> <br /> <strong>- Възможно ли е при тези условия в здравната система у нас да има болница, която да работи добре и да не трупа дълг?</strong><br /> - Само ако е строго специализирана, ако се занимава с инвазивна кардиология, сърдечни операции, с раждания или ендоскопска травматология, а не с общата хирургия. В света няма болница, която да е с над 120 легла, да е многопрофилна и да е печеливша.<br /> <strong><br /> <br /> - Колко са дълговете на ВМА и за колко време са се натрупали?</strong><br /> - Те са почти постоянни. През 2010 г. имахме 140 млн. лв. дълг, сега той е три пъти по-малък. Дълговете на болниците са показател, че системата е неправилно финансирана. В момента тя е претоварена от излишни прегледи, изследвания, защото не е ясен пътят на пациента. Това е основният проблем на &quot;източването&quot; на системата. Например пациентът идва с главоболие, вземат му кръв, но нямат скенер, не могат да му сложат диагноза и го пращат в по-висок клас болница. Там обаче се започва от начало с рутинните изследвания и така се разхищават средствата на касата.<br /> <br /> <br /> <strong>- Премиерът Орешарски поиска погасителен план, имате ли такъв?</strong><br /> - Предадохме поредния план, в него има пет сценария. При най-радикалния вариант ние още тази година можем да бъдем на печалба с 240 млн. лв. Това може да стане, ако продадем две болници. Но това е най-лошият сценарий. При нормалния вариант можем в рамките на година и половина да погасим този дълг, без да нарушаваме нивото на работа.<br /> <br /> <br /> <strong>- Как?</strong><br /> - Малките дружества на ВМА ще станат търговски дружества с право на печалба и определяне на това къде да отиват собствените им приходи, както и колко персонал да имат. В момента приходите на ВМА от немедицински дейности отиват директно в държавния бюджет и последните три години нищо от тях не постъпва в болницата. Това са 12 млн. лв. на година.<br /> <br /> <br /> <strong>- Мислите ли, че за някого са тайна всички тези недостатъци на системата, механизмът, по който болниците затъват?</strong><br /> - Не, още повече, че шефовете на 12-те най-големи болници се събираме веднъж месечно и тези проблеми се обсъждат.<br /> <br /> <strong>- Тогава защо изобщо се дебатира дали трябва да се финансира една голяма и добре работеща болница?</strong><br /> - Причините са няколко - понякога популизмът е повече, отколкото трябва. Освен това се прехвърля от болната на здравата глава в смисъл, че някой не събира здравните вноски, но това не е проблем на МЗ, а на НАП. Затова виновен е министърът на финансите, как всяка болница успява да събере своите приходи. Другата страна на въпроса е, че децентрализирането на здравеопазването трябва да стане факт. Областните болници не трябва да са на подчинение на министъра, защото министър става някой човек от даден град и болниците там започват да се развиват добре, например Варна, Русе.<br /> <br /> <br /> <strong>- Няма ли нужда от по-генерални промени в системата, за да се изчистят проблемите в нея?</strong><br /> - Пламен Орешарски каза, че скоро ще видим нова концепция за промени в здравеопазването. Има управленска програма, която е публикувана, в нея се казва какво ще стане след 10 години, но не и следващата седмица. Тоест програмата за реформа в здравеопазването трябва да е като график на спортист за днес, утре, вдругиден. И не олимпиадата да е показател, а резултатът, който ще седи зад ежедневните му усилия. Например днес аз скачам 2 метра, а след 3 месеца усилия - 2.001 метра.<br /> <br /> <br /> <strong>Мария Чипилева, &quot;Стандарт&quot;</strong><br />