Генерал Милушев, последният шеф на УБО: Горбачов организира свалянето на Живков

&rdquo;Организаторът на смяната на режима у нас е Москва, в лицето на Михаил Горбачов, сподели генерал Георги Милушев пред Нова телевизия. - В цялата работа за мен има два момента. Връщаме се към месец август, 28, 1989 година. Живков тогава бе в Евксиновград 20 дни. Трябваше да летим за София, но времето бе лошо. Решихме да почакаме във вила 3. Тогава Добри Джуров поиска кола и аз му изпратих. <br /> <br /> По-късно се видяхме на летището. Джуров тогава летеше с Ту 134, а Живков с Ту 154. В това време Ту 134 не можеше да лети. Той бе с още двама и помолиха Живков да пътуват с него, а той ги прие. Тогава с Велко Палин седнахме в друго сепаре. Сподели с мен, че някакъв активен борец отишъл в Партийния дом и казал, че се подготвя атентат срещу Живков. После Палин е казал на Джуров, че е споделил с мен. Когато кацнахме в София, Джуров ме дръпна и ми каза: &ldquo;Задръж го това в себе си. Не казвай на Живков, за да не го тормозим&rdquo;. <br /> <br /> Казах му, че аз съм началник на УБО и отговарям за охраната на този човек. Джуров ми каза още - &ldquo;ще изясня нещата и ще ти се обяда&rdquo;. Джуров имаше доверието на Живков. Няколко пъти после говорихме, като Джуров все казваше, че няма нищо сериозно и всичко е &ldquo;ок&rdquo;.<br /> <br /> Генералът акцентира и върху още еда случка в Румъния. Става въпрос за 7-8 юли 1989 годна по време на Политическия консултативен кабинет (ПКК) на Варшавския договор. &ldquo;Ние сме в отделна вила. Петър Младенов, Добри Джуров, Георги Атанасов и Димитър Станишев са в хотел до Държавния съвет, където е заседанието. В края на втория ден един румънски колега ми каза на френски, че Горбачов се е видял насаме с Джуров и Младенов. Никой не знаел за тази среща. <br /> <br /> Помислих си, че може да е нещо случайно, въпреки че програмата на Горбачов изключваше такива срещи. Ако е трябвало да има някаква среща, то Георги Атанасов, който е министър-председател, е трябвало да знае. Обядвахме и излитаме. Очаквах да се каже, за срещата, но нищо. Мълчание, спомня си генерал Милушев. - Аз дълго време до 10 ноември водех борба със себе си. Затаявах информация. От една страна усещах, че става нещо, но от друга страна си давах сметка, че ако му кажа, а той знае, нямах представа как ще реагира. Усещах, че нещата вървят към промяна. Особено след втория случай. Времето искаше промяна, смяна. България бе в международна изолация. Реших да не преча на нещата. На 6,7 и 8 ноември Живков се срещаше с руския посланик Шарапов. После нещата станаха ясни.&rdquo; <br /> <br />