Георги Кьосеиванов e роден в Пещера на 19 януари 1884 г., сред родствениците му откриваме дейци на Априлското въстание от 1876 г. и създатели на Демократическата партия в България. Той бил с блестящ ум и жаден за знания, завършва право в Париж през 1905 г. Знаел перфектно 4 езика. 

Дипломатическата кариера на Кьосеиванов започва в Рим през 1912 г. Работи последователно между 1913 до 1925 г. в посолствата ни в Цариград, Берн, Берлин, Париж и Букурещ. 

Той е български пълномощен министър в Атина през 1926 - 1931 г., в Букурещ 1931 - 1933 г. и в Белград през 1933 - 1934 г.

Става началник на канцеларията на цар Борис III от 5 декември 1934 г., а в правителството на Андрей Тошев - от 21 април до 23 ноември 1935 г., е вече външен министър. Министър-председател на България е от 23.11.1935 до 15 февруари 1940 г. и оглавява с реконструкции 4 кабинета.

Във външната си политика Кьосеиванов се придържа към реалностите, установени с Версайската система от мирни договори. Подкрепя икономическите санкции от 9 октомври 1935 г., наложени от Обществото на народите на Италия след агресията й срещу Абисиния, започнала на 4 октомври, въпреки че тази страна е сред водещите велики сили, недоволни от мирните договори от 1919 г.

Нашата дипломация обаче застава на принципите на държавния суверенитет, гаранция на който е Обществото на народите.

На 27 януари 1937 г. в качеството си и на външен министър подписва пакта за вечно приятелство с Югославия, като по този начин се разхлабва враждебният обръч от подозрителни съседи, заобикалящи нашата страна.

Важна заслуга на кабинета е сключването на Солунското споразумение от 31 юли 1938 г. с ген. Метаксас, с което се премахват военните ограничения за България. В същото време пактът задължава договарящите се страни да не се нападат, като по този начин съседите ни се стремят да отклонят държавата ни от сключване на опасни съюзи с надигащите глава фашистки държави.

Резултатът е налице още с царските военни маневри в Пловдивско, приключили на 2 октомври 1938 г. Населението вижда една добре подготвена армия, готова да защитава своята родина.

Кьосеиванов е известен и с политическата си прозорливост. 

Още през 1938 г. прогнозира, че Хитлер и Сталин ще се съюзят и това ще доведе до четвъртото деление на Полша 

За тази му блестяща находка научаваме от телеграма № 34 /16 декември 1938 г. на френския посланик у нас Ристелюбер до френския външен министър Жорж Боне, а разделянето на Полша става факт на 17 септември 1939 г., когато Червената армия, 16 дни след хитлеристката агресия, напада славянския си съсед в гръб. 

В края на управлението си, на 5 януари 1940 г., Георги Кьосеиванов подписва и съглашение за стокообмен и плащания със СССР, имащо важно значение за българското стопанство

В сложната и взривоопасна обстановка през 1938 - 1939 г. правителството умело лавира, като, от една страна, чрез царя съдейства за сключването на Мюнхенската спогодба от 30 септември 1938 г., с която Судетите се дават на Германия, а от друга - след германската инвазия в Полша на 1 септември 1939 г. на 15 септември обявява неутралитет. Този акт съответства на желанието на мнозинството българи за невключването на страната в разгарящата се Втора световна война.

Това не означава, че външният ни министър не е за МИРНА ревизия на жестокия Ньойски договор от 27 ноември 1919 г. 

Доказателството е изпратената на 19 април 1939 г. до българските дипломатически представителства секретна директива № 19, в която се степенуват българските искания - получаване на Южна Добруджа до границите, определени от Берлинския конгрес на 1 юли 1878 г., Беломорска Тракия - в границите от Букурещкия договор от 28 юли 1913 г. и евентуално предадените на Югославия с Ньойския диктат Западни покрайнини.

Във вътрешнополитически аспект Кьосеиванов оставя противоречиви впечатления. Той е смятан за опитен, обигран и способен политик, но същевременно спомага за оформянето на безпартийния режим в страната, чийто лидер е Борис III.

Макар и да е добър управленец, той получава властта от царя и това засилва съмненията, че така подпомага личния монархически режим. Ако и да се стреми да бъде негова алтернатива с идеята си, че трябва да управляват способните и можещите, не партийно обвързаните,

Кьосеиванов е добър и начетен управленец, а писаното от класика ни е закъсняла присъда на член на управляващата партия към един царски дипломат и невъзвращенец.

Георги Кьосеиванов се ползва с царското благоволение, но съсредоточава цялото си внимание за подобряване отношенията с Гърция и Югославия, вътре в страната се разпорежда родственикът му и ресорен министър Иван Красновски от юли 1936 до ноември 1938 г. Неговата основна задача се оказва унищожаването на партийно-парламентарната структура в България и създаването на система от казионни професионални организации като Общия съюз на земеделските производители, който е учреден през 1937 г.

Важните за правителството избори за Народно събрание му дават необходимото мнозинство - от избраните 160 депутати 93 са правителствени, а 67 опозиционно настроени.

По време на управлението на Георги Кьосеиванов България достига забележителен икономически подем и стопански просперитет

Към 1939 г. едрите индустриални предприятия у нас са 2164, заетата работна ръка е 92 961 души, средногодишният ръст на производството - 6,9% - един от най-високите в Европа, стойността на произведената продукция е 12 666 млн. лева, докато цените на селскостопанските стоки само за 1938 - 1939 г. нарастват с 40 на сто.

Освен това самият Кьосеиванов има врагове от старата политическа класа, изхвърлена от сцената след 19 май 1934 г., а и неговата предпазлива и благоразумна политика към края на 1939 г. става вече излишна за амбициозната и реваншистки настроена прогерманска върхушка около цар Борис.

Това налага оставката на Кьосеиванов на 19 октомври 1939 г. и разпускането на непокорния парламент. На 24 октомври 1939 г. Георги Кьосеиванов оглавява своя последен, четвърти кабинет.

Задачата му е да подготви изборите за 25-о ОНС, проведени между 24 декември 1939 (независимо че на 21 декември подава демонстративно оставка) и 15 януари 1940 г. в разгара на войната, което ги прави уникални за тогавашната европейска реалност, спечелени убедително от правителственото мнозинство. Само че този път министър-председателят от 15 февруари 1940 г. се казва Богдан Филов.

В разговор с тайния си съветник Лулчев цар Борис III пита ехидно: “Но с Кьосето как да процедираме?”, и получава подобаващия отговор: “Ще му кажете да си почине, защото той пак може да потрябва”.

Така и става - Кьосеиванов поема дипломатическата ни мисия в Берн, където е посланик до 13 септември 1944 г. и след отзоваването си от новия ОФ кабинет на Кимон Георгиев и външния министър Петко Стайнов отказва да се завърне в страната, оставайки емигрант в Швейцария.

Георги Кьосеиванов има определена заслуга за спасяването на българските евреи. 

В Швейцария той е не само български пълномощен министър, но и деец на международния Червен кръст

Като такъв поддържа контакти с американската разузнавателна мисия в Берн, ръководена от Алън Дълес. Основна причина за тези връзки е съдбата на пленените съюзнически летци, свалени над територията на България.

Кьосеиванов иска писмено мнение от добрия си приятел Рене Шарон, бивш комисар на ОН в България, построил еднотипните еднофамилни жилища в жк “Бъкстон” в София, по въпроса за военнопленниците и депортирането на евреите от различните европейски страни. Информацията, която получава, е ужасяваща.

Румъния и Русия изпращат в лагерите на смъртта 750 000 души, Унгария предава 402 000, Чехословакия 277 000, Югославия - 60 000...

Този документ е предаден лично от Кьосеиванов на царя при срещата им на 4 август 1943 г., който след два дни нарежда на Филов предохранително - “Кьосеиванов да си замине по-скоро”.

След запознаването си с меморандума Борис III пребледнява до смърт. Въпреки това, независимо че царят е повикан на разговори в главната квартира на Хитлер на 14 август 1943 г., докато е жив, не позволява депортирането на българските евреи от старите предели на царството в лагерите на смъртта.

Към 31 август 1943 г. германците окончателно се отказват да изискат българските евреи

Причината - промяната на обстановката в страната след смъртта на царя на 28 август в разгара на преговорите в Берн със западните съюзници за излизането на страната от съюза й с Германия, в които е замесен Таквор Такворян - богат тютюнотърговец, заселил се в Берн, работещ за съюзниците и препоръчан от Георги Кьосеиванов.

Името на Кьосеиванов влиза в обращение и при съставянето на регентския съвет, положил клетва пред парламента на 9 септември 1943 г.

Германците се противопоставят на кандидатурата му, тъй като според посланик Адолф Бекерле: “За нас той е неподходящ за регент. Той е демократ, който има англофилски тенденции”. Кьосеиванов остава в Швейцария.

Според Стефан Попов (“Безсъници”, 1992) с авторитета си той е бил безспорен център на емигрантската ни общност в Европа, но така и не проявява необходимата активност, за да актуализира каузата й пред меродавните политически фактори в чужбина.

Освен това, в противовес на прокараната версия, че пишел мемоари за нашите национални катастрофи - както заявява с апломб Андрей Чапразов, изиграл неговото алтер его проф. Механджийски в епизода “Тайната на шифъра” (1971) от легендарния хит “На всеки километър” на Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев, Кьосеиванов не оставя и един ред мемоари след смъртта си на 27 юли 1960 г.

Днес около името на Георги Кьосеиванов отново се шуми, а делото му ще бъде подлагано на различни интерпретационни оценки, включително че като агент Леон е бил вербуван от ДС през 1959 г.

Хубаво е при подобни амбициозни начинания да се защитава обективният тон, за да не го смятаме както за политическо нищожество, така и за наследник на Стамболов.

От това само ще спечели паметта на този изтъкнат наш държавник.

Борислав ГЪРДЕВ

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук