Заповедта: Огън! - разцепи тишината край гара Белово. Останалото е работа на отряда жандармеристи. И тогава наблюдаващите офицери с удивление видяха как една жена се хвърли и закри с тялото си изправения до нея мъж. Куршумите пронизват и двамата. Погребват ги прегърнати. Датата е 26 май - точно един век назад.
Седем години преди това същата тази жена е ученичка. На шестнадесет животът е прекрасен. Една вечер любопитството я отвежда в градските гробища, където сбор имат анархистите.
Тогава за пръв път вижда мъжа, с когото по-късно й е писано да умре
Пламенното слово и чарът му за миг преобръщат живота й. Това е любов от пръв, но до последен поглед. Момичето напуска училище, скъсва със семейството си и тръгва с него.
Мариола Сиракова, родом от Килифарево, става една от най-добре подготвените теоретици анархисти, активен революционер, верен приятел и съветник на мъжа, в чиято прегръдка застива завинаги.
Той пък ще остане в историята като бащата на българския анархизъм. Много години по-късно улицата с къщата, където е роден в ямболския квартал “Каргона”, ще носи неговото име, а под мраморния му лик изкусен скулптор ще издълбае: Георги Шейтанов 14 февруари 1896 - 26 май 1925
(Има и друга версия за гибелта на Шейтанов. Според нея тя се е случила в околностите на днешния Благоевград. Присъдата е издадена от ВМРО, а екзекуторът е бащата на Никола Вапцаров - Йонко, по заповед на Ванче Михайлов. Там Мариола Сиракова липсва и това поражда съмнение в истинността.)
Зеленчуковата градина е всичко, което има семейството, но да бъде градинар едва ли е мечтата на бъдещия революционер
Той тръгва в училището към черквата “Свети Георги”. Но още не е завършил трети клас, и свещеникът моли родителите да го преместят другаде. Момчето имало буен нрав и пречело на останалите ученици.
Светското училище, в което попада после, завършва с не лош успех и през 1908 г. е приет в Ямболската мъжка гимназия. И тук никой не може да обуздае неизчерпаемата му енергия. Въображението му се развихря. Той е в центъра на всеки проблем, който възникне.
Това го прави герой сред съучениците му и ужасява учителите
Литературният кръжец ЛУЧ, който създава, не може да се похвали с никакви поетични постижения, но се прочува с хулиганските си акции. Резултатът е изключване от гимназията, връщане след много обещания и уговорки и ново изключване. Този път завинаги. Никое училище в града не го иска, въпреки молбите на родителите му.
По това време от изключения от Юнкерското училище Николай Петрини Шейтанов чува името на Пиер Жозеф Прудон, първият в света официално признал се за анархист. Идеята за борба срещу държавата докрай и с всички средства е това, за което и той е мислил. Георги вече има отряд съмишленици, готов да покаже какво е тероризъм в действие. И така пламва Ямболският окръжен съд и с него делата на осъдените за противодържавна дейност. Водачът на акцията е арестуван.
А сега малко отклонение.
За символ на анархистите е избрана настръхнала черна котка
Внушението е, че тя има девет живота и трудно може да бъде унищожена. Занапред Георги Шейтанов ще бъде арестуван и ще успее да избяга от най-различни затвори седем пъти.
След първия си арест, още докато го водят към следствието, Шейтанов бяга и минава в нелегалност за дванадесет години. С фалшив паспорт пътува до Варна, Истанбул, Яфа, Кайро, Александрия, Марсилия, докато стигне крайната си цел - Париж. Там се свързва с дейците на френската левица и яростно критикува милитаризма.
Връща се в България с намерението да се включи в Първата световна война,
но е открит от полицията, арестуван и изпратен в затвора в Пловдив. После е преместен в софийския зандан, за да излежи десетгодишната си присъда. На втората година обаче бяга.
В началото на 1923 г. в Ямбол се провежда конгрес на анархистите в България. Готви се създаване на федерация, това вече съвсем не се харесва на властта. На техен митинг на 26 март 1923 г. полицията и войската стрелят и убиват двадесет души, двеста са арестувани.
Днес често се чува: “Обичам родината си, мразя държавата”. Точно в това се състои философията и на анархистите. Те имат крайно негативно отношение към авторитета на властта в неговите крайни деформации, смятат капитализма за авторитарен, насилствен и експлоатиращ, отричат неолибералната глобализация, обявяват се твърдо против сексизма, расовото превъзходство и се разграничават от тоталитаризма. За реализирането на идеите си не подбират средства. Акцията, при която е ограбена ямболската поща, го потвърждава.
Но Шейтанов едва ли е само човекът с пистолета, който буни държавата, организира акции и убийства.
Той е талантлив публицист, философ, интелигент, теоретик, владее няколко езика, приятел с Гео Милев
Пише в неговия алманах “Везни”, заедно започват да издават списание “Пламък”. Дори в един от своите последни романи талантливият писател Христо Карастоянов “предполага”, че двамата са намерили смъртта си “в една и съща нощ”, макар и на различни места. Авторът на поемата “Септември” изчезва на 25 май 1925-а, а другарят му анархо-комунист е убит ден по-късно.
Фактите обаче показват, че Георги Шейтанов е можел да се спаси от екзекуцията, и едновременно с това говорят за неговия морал. Известно е, че близки приятели го молят да избяга в чужбина. Антон Страшимиров му дава пари и настоява да тръгне веднага. Отговорът е: “Не искам нищо и не мога да напусна България, докато тук остане дори един наш другар, когото грози опасност. Мога да премина границата последен. Иначе ще се чувствам дезертьор”.
Около името му има много измислици
Докато братът на Георги Шейтанов беше жив, съм имал много срещи с него. Затова се изненадвам винаги от легендите, които съм чувал за моя прочут родственик. И най-вече описанията какъв голям терорист е бил.
Брат му го описва като тихо, добро, възпитано момче. Привличат го книгите, а не уличните битки. През годините съм срещал много хора, които са го познавали: във влака, в различни градове, и всички твърдят, че са били запленени от чара му. Някои са се опитвали да му подражават. Иван Генов, човекът, написал либретата на всички опери на Парашкев Хаджиев, ми е казвал достойно да нося това име.
Шейтанов и Гео Милев се запознават две години преди смъртта си. Георги често ходил на гости в дома на поета. Приет е бил много добре. Има силно влияние върху него. Мила, съпругата на Милев, казва: Моята мъка щеше да бъде по-малка, ако не беше загинал и Георги Шейтанов.
Докато връстниците му не са могли да сричат, Георги учел руски и френски. Той е трябвало да бъде духовен водач, за това е имал качества, талант и знание, но явно е объркал пътя си. Винаги има луди, които пренебрегват своя живот, за да служат на обществото.
Исак ГОЗЕС
