Германия и Австрия побесняха, режат на 18,50 евро на месец детските помощи за гурбетчиите от България, заради брутални измами
В Германия все повече чужденци от Европейския съюз получават детски надбавки, без да имат право на това. В центъра на проблема е Рурската област, където имигрантите са предимно българи и румънци.
Управляващите християндемократи настояват размерът на детските помощи да бъде съобразен със сумите, които се плащат в страните, където живеят децата.
Т.е. ако един баща работи в Германия, а детето му живее в България, той би трябвало да получава не 192 евро, а 18,50 евро на месец.
И австрийските медии тези дни се занимават с българските граждани. През последната година само във Виена броят на българите, получаващи социални помощи, направо експлоадирал. Те вече са над 1700, което представлява скок с близо 570%.
Междувременно проговориха българските граждани от схемата в Бремерхафен.
Тримата българи, уличени в измами със социални помощи, бяха изслушани от специалната разследваща комисия в парламента на германския град.
От 2013 до 2016 година повече от хиляда имигранти от Югоизточна Европа са получавали помощи за социалнослаби, т.нар. „Харц 4”, на които не са имали право. Това е помощ от държавата за хора, които не могат да се издържат сами, защото или нямат работа или пък работят за минимално заплащане.
Централна роля в схемата са играели две сдружения - „Агенция за заетост и интеграция” и една организация за подпомагане на семействата и равноправието между половете. Подозира се, че двете сдружения са издавали на българските имигранти фалшиви трудови договори, чрез които се добива правото на социални помощи.
Единият от свидетелите, 32-годишен неграмотен моряк, се трудел като чистач по корабите в корабостроителницата. С работодателя си - подизпълнителска фирма – имал уговорка за 6,50 евро на час. Но така парите не му стигали, за да се издържа, още повече, че не работел редовно.
И тримата български граждани обвиняват шефа на „Агенция за заетост и интеграция” Селим Йозтюрк.
"Всички българи в Бремерхафен ходят при него за услуги. Той ни помага да общуваме с администрацията, но за всяка услуга взима по 20 евро", разказва 32-годишният българин от турски произход.
Трудовите мигранти смятали, че Йозтюрк е служител на някое от бюрата по труда - тъй наречените Jobcenter. Той често им давал да подпишат предварително попълнени документи, въпреки че много от мигрантите не можели да четат и пишат. Никой от тях не знаел какви документи шефът на ABI в крайна сметка е представял пред властите. Ето защо морякът бил изненадан, когато през пролетта на 2015 г. изведнъж започнал да получава социална помощ от Бюрото по труда в Бремерхафен.
Според мигрантите Селим Йозтюрк вземал по 150 евро такса за разкриването на фирма, 25 евро за явяване пред административен орган, и по 10 евро за всяка консултация в неговото бюро. Естествено, приемал пари само в брой.
Последвайте ни
0 Коментара: