Държавната агенция за бежанците (ДАБ) е предоставила хуманитарен статут на хомосексуален иракски гражданин, чийто живот е в непосредствена опасност в родината му. Това съобщи адв. Деница Любенова, която му е предоставила безплатна правна помощ.
Случаят на Хайтам Абдулсаттар Джабар стана популярен след последното издание на София Куиър Форум, където Хайтам разказал историята си в рамките на изложбата &bdquo;Цирк! Моето различно семейство&ldquo;.&nbsp;<br /> <br /> Ето и историята на младежа:<br /> <br /> Хайтам е роден в религиозно семейство в Багдад през 1991 г. На 15 години се осъзнава като хомосексуален. В училище и в университета е обект на подигравки поради женствените си маниери. Въпреки това е един от най-добрите студенти, завършва с трето място по успех и получава работно място в университета в Тикрит.<br /> <br /> Днес млад зъболекар, той разказва, че е бил щастлив до идването на така наречената &bdquo;Ислямска държава&ldquo;. Избягал от Тикрит в Багдад, след като терористичната организация окупирала града и издала смъртна присъда за това, че е лекар и атеист. &bdquo;Защо съм атеист, ли?! Вие бихте ли вярвали в господ и религия, които ви преследват и искат кръвта и живота ви, само защото сте хомосексуални?!&ldquo;, казва той.<br /> <br /> През февруари тази година Хайтам отива на среща с мъж, на която бива отвлечен. Докато биел, непознатият крещял, че гей мъжете са срам за исляма. Питал го как предпочита да го убие &ndash; дали да му сипе лепило в ануса &mdash; позната практика за убиване на гей мъже в Ирак, &mdash; или да му смаже главата. На втората нощ успял да избяга и да се скрие при приятели. От там стига до Турция, а сетне в България.<br /> <br /> В Ирак обаче се разчуло, че той е гей. Дядо му свикал &bdquo;семеен съд&ldquo;, на който било решено той да бъде обесен. Според Хайтам това не е истински съд и в него той няма право на адвокат. &bdquo;Няма полицай или прокурор, нито държавник, към когото да се обърна, защото всички искат моята смърт&ldquo;, споделя той. &bdquo;Пред мен стоят два избора: или оставам в България, или умирам в Ирак&ldquo;, допълва младежът.<br /> <br /> &bdquo;Благодарен съм от сърце на моя адвокат за нейната безценна подкрепа&ldquo;, споделя Хайтам минути след като научил за положителното становище на Държавната агенция за бежанците. &bdquo;България ми даде възможността да осъзная, че съм човешко същество. Същество, което може да се гордее със себе си, да се развива и да служи на обществото. В моята родина се срамувах от себе си и имах непрекъснатото усещане, че съм недостоен и едва ли не престъпник&ldquo;.<br /> <br /> Макар засега Хайтам да е на сигурно място в България, за съжаление други сходни случаи нямат такъв добър развой. През 2014 г. Върховният административен съд окончателно лиши от възможност за бежански статут камерунския гражданин Феликс Готсаби Сама, който в родината си, заедно с партньора си, станал жертва на престъпление от омраза заради хомосексуалността им. Приятелят на Феликс починал от раните си, а самият той не посмял да подаде оплакване в полицията, тъй като хомосексуалността в страната е незаконна и това би означавало да бъде арестуван от властите, които би трябвало да го защитят като жертва на престъпление.<br /> <br /> В скандалните си мотиви за това да отхвърли жалбата на Феликс срещу отказа на ДАБ да му предостави бежански статут, Върховният административен съд пише: &bdquo;Дори да се приеме, че чужденецът принадлежи към определена социална група със собствена идентичност, която се възприема различно и е отделена от останалата част от обществото поради съществуващите в страната негативни нагласи, не може да не се отчете обстоятелството, че той е направил свой собствен избор да се причисли към нея&ldquo;.<br /> <br /> След две расистки нападения в София и поради това, че му предстоеше връщане в родината му от страна на българските власти, Феликс напусна България и понастоящем местонахождението му е неизвестно.<br />