Историята на така любимата на много хора напитка „Кока-Кола“ започва още през 1886 г., когато любопитството на фармацевта д-р Джон С. Пембъртън в Атланта го кара да създаде отличителния вкус на газираното питие. 

Той първо приготвя ароматизиран сироп, който занася в кварталната си аптека и там го смесва с газирана вода. Всеки, който го опита, смята, че вкусът е чудесен. 

Партньорът и счетоводителят на д-р Пембъртън, Франк М. Робинсън, се заема с назоваването на напитката „Кока-Кола“, както и с проектирането на визията, все още използвана и до днес. Американският бранд се разпознава в цял свят и се продава в над 200 държави.

В България продуктът стъпва едва през 1966 г., когато в Пловдив бива построен завод за безалкохолни напитки. Той е първият в страните от Източния блок, в който започва производството на кока-кола.

Главна заслуга за построяването му има Георги Найденов – генерален директор на Външнотърговско предприятие „Тексим“. Рамо дават и кметът Иван Панев, Костадин Гяуров и Георги Караманев, първи секретар на ОК на БКП. Директор на предприятието е Христо Найденов. 

В Пловдив пристигат най-добрите машини от Европа. Сградата е истинско чудо. Там е монтирана първата алуминиева дограма, сложен е първият мокет, пише BG Voice.

Предприятието е и първото в България със собствен автобус за работещите в него. Автопаркът на завода наброява над 500 автомобила. Всяко тримесечие заради преизпълнение на плана работниците получавали 4-та заплата, като при средна за страната 120 лв., тяхната била около 170 лв. 

Под шапката на Пловдивския завод впоследствие минават всички големи подобни предприятия в страната от София, Варна, Русе, Бургас, Толбухин (Добрич).

Компанията работи с местни суровини и внос на концентрат за швепс и екстракт за кока-кола. Заслугата за навлизането на тази тайнствена напитка в страната ни принадлежи на Тончо Михайлов, технолог в поделението за безалкохолни напитки на българското предприятие „Тексим“.

Историята започва съвсем случайно в едно парижко бистро. Тогава Тончо Михайлов си купува бутилка „Фанта“. Напитката много му харесва и той моли френските си домакини да го заведат във фирмата производител. Така се озовава в местния клон на „Кока-Кола“.

В завода Тончо Михайлов се запознава с представителя на напитката за Франция Александър Макински – руски княз, чието семейство емигрирало в Париж още през 1917 г., с когото бързо се сприятеляват и решават да договорят производството на кока-кола в България.


Руснакът се обажда по телефона в централата в Брюксел и кани вицепрезидента на „Кока Кола“ в София от името на прелюбезния г-н Михайлов.

А Михайлов разбира, че е направил голям гаф! Той няма правомощия да покани дори общ работник от фирмата, камоли двама вицепрезиденти. Връща се в България и прави обстоен доклад за престоя си в Париж. Но

Минава време обаче и се получава обаждане от Париж – представителите на американската компания предлагат да дойдат на посещение у нас. Тогава технологът си признава пред директора, който от своя страна се заема да представи визитата пред тогавашния първи в държавата. След срещата Тодор Живков разрешава производството в България.

Договорът за внасяне на концентрата за напитката е подписан на 1 август 1965 г.

В него е включена и клауза, според която всички соцстрани, които подпишат след България договори с „Кока Кола“ за производство на напитките на фирмата, трябва да ни плащат роялити (комисиони). Американците приемат клаузата, но Георги Найденов я задрасква с думите: „Как ще искаме комисиона от СССР, ще ни вкарат в затвора.

В договора си с „Кока Кола“ България изпреварва всички останали страни от социалистическия лагер. Дори Югославия остава година-две назад. Интересното е, че даже Гърция започва производството на напитката осем години след нашата страна.

След едно официално посещение в Москва през 1969 г. обаче, Тодор Живков се връща и закрива „Тексим“, което отдавна е трън в очите на „Големия брат“. Георги Найденов е осъден и лежи в затвора за престъпления по служба. България няма и достатъчно валута, за да купува концентрата на кока-кола.

Затова, с цел да запази присъствието си на нашия пазар, американската компания намира нестандартно решение – бартера.

В замяна на напитката страната ни започва да изнася ягодово сладко от Пазарджишко и доматен концентрат и така до края на комунистическото управление в страната.

След това през 1992 г. The Coca-Cola Company открива официално офис в страната, а през 2007 година започва производството в Костинброд, най-големият производствен център на „Кока-Кола“ в България. Впоследствие натам се насочва поетапно и производството от Пловдив.

В момента на парцела на бившия завод от началото на миналата година се планира строителство на голям жилищен комплекс.

На 12 март 1894 г. започва продажбата на кока-кола в стъклени бутилки. До този момент популярната газирана напитка е продавана като лекарство срещу главоболие по пет цента на чаша в автоматите за газирани напитки, които стават популярни в САЩ по това време. За първите осем месеца са продавани едва 9-10 бутилки на ден, но до 1892 г. продажбите скачат почти десетократно.

Първото име колата е „Кокауайн“, комбинация от вино и кокаин. След забраната на алкохола в щата Джорджия виното в рецептата е заменено с безалкохолен сироп. Освен първите бутилки, през 1894 г. в град Далас, щата Тексас, е построена първата фабрика за производство на сиропа извън Атланта.

Следващата година са открити и заводи в Чикаго и Лос Анджелис.

Към края на 1928 г. продажбите на бутилирана кока-кола за първи път надвишават продажбите, реализирани от наливната. Първите кутии се появяват през 1955 г. Рецептата на кока-кола е легендарна търговска тайна.

Оригиналното копие на рецептата се пази в главния трезор на „Сън Тръст Банк“ в Атланта, Джорджия. Любопитен факт е, че упорито се твърди, че само двама души имат достъп до рецептата, като всеки знае само половината от нея.