Да се поставят макети на стени на войнишкия паметник пред НДК, за да могат хората да добият представа за мащаба на тези стени и да видят как би изглеждало възстановяването на Мемориала на загиналите войници от Първи пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк.

В момента от него на мястото е върнат лъвът. Такова предложение е отправил главният архитект на София Здравко Здравков. 

Пред „Телеграф“ той заяви, че предложението му ще бъде гласувано на заседанието на Столичния общински съвет. Арх. Здравков обясни, че плочите са високи малко над 11 м, което се равнява на три четириетажни сгради.

„Самият механизъм на възстановяване е заложен в противоречие с това, че калканните стени, които са били навремето на софийските казарми там, днес не съществуват“, коментира той и уточни, че плочите ще бъдат с гръб към подходите от „Фр. Нансен“, „П. Евтимий“ и идвайки от НДК към Патриарха.

Здравков подчерта, че към момента конкурсът не е подкрепен от трите професионални организации – САБ, КАБ и СБХ, които са отказали да участват в журирането и са отказали да съгласуват заданието, а е получено и писмо от Министерството на културата, в което се казва, че техният специализиран експертен съвет за изобразителни изкуства не би възприел с добро око проект, в който не са участвали професионалните организации.

Към момента има класиран проект, който е прескочил бариерата от 60 т., но не е одобрен. В същото време кметът на София Васил Терзиев оттегли заповедта си за спиране на проекта за възстановяване на войнишкия паметник, след като на 2 юли обяви, че прекратява процедурата.  

Памет

Общинският съветник Борис Бонев коментира, че възстановяването на войнишкия паметник може да не бъде в автентичния му вид, защото днес не се вписва в градската среда. Това може да означава той да бъде възстановен в друга форма, посочи съветникът. „По отношение на чисто идеологическите неща е важно да знаем откъде идва философията за възстановяването на този паметник.

Това са над 3000 души, които нямат гроб, т.е. този паметник би бил мястото, на което техни наследници да могат да отдадат почит“, заяви той и добави, че имаме много пропуски по отношение на провеждането на архитектурни конкурси.

Бонев коментира, че е противно партии да си правят ПР на гърба на загиналите, имали възможността и средствата да свършат тази работа. Според него паметникът „1300 години България“, който е бил разрушен, е трябвало да бъде възстановен, защото той много добре се е вписвал в средата.

Въпроси

Попитан за съдбата на Паметника на съветската армия, Бонев коментира, че акцията по премахването на фигурата е била политически акт. Според него по-важният въпрос е какво се прави с Княжеската градина, а не само бъдещето на постамента. „За мен е важно да бъде проведен архитектурен конкурс, който да преосмисли парка - как изглежда, как се поддържа, как минава алейната мрежа, водните площи, какво има на мястото на ПСА“, коментира Бонев.

Той заяви, че за него е било груба грешка и събарянето на мавзолея, който е можел да бъде превърнат в музей, показващ зверствата на комунизма. „Когато събориш старото, разрушиш тези неща, ти губиш паметта за тях, а губейки паметта, позволяваш историята да се повтаря“, каза той.