С 30% са се увеличили регистрираните през последните седмици случаи на лаймска болест и марсилска треска у нас. Сред основните причини за бума на заразите, предавани от кърлежи са обилните валежи. Дъждовете от една страна допринасят за влагата и развитието на буйна растителност, в която кърлежите рязко се размножават, а от друга отмиват препаратите, с които се обработват зелените площи срещу вредителите, обясни пред „Труд“ главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.
Той поясни, че за да бъдат ефективни препаратите е необходимо да не се вали поне 48 часа, а това беше рядкост през изминалия месец.

„Юни традиционно е времето с най-много случаи на нилска треска, защото сега има и най-много кърлежи. Опасността остава поне до септември, но понякога и след това“, допълни пред вестника националният консултант по епидемиология проф. Мира Кожухарова. Тя поясни, че симптомите на заболяванията не винаги са еднакви.

„Най-общо при марсилската треска се появява голямо тъмно, дори черно петно, съпътствано от неразположение и повишена температура. При лаймската болест около седмица след ухапване се образува голяма подутина, която в средата е бяла, а по краищата червена. Обилните валежи правят средата много благоприятна и за развитието на комари, които носят други вируси като нилска треска и зика.

„Реална е опасността зика да бъде пренесен и у нас и това вероятно ще стене. Не е чак толкова страшно, защото при 70% от хората минава без симптоми, при останалите като лека настинка. Рискът е за бременните жени, при които почти в 100% от случаите причинява тежки увреждания на плода“, обясни Кунчев.