Патриархът на българската литература Иван Вазов бе редактиран и преведен на съвременен български език. Корекциите са върху едно от най-емблематичните и обичани произведения в родната литература – „Под игото“. 

Новото издание предизвика мощно възмущение в социалните мрежи.

В него архаични думи са заменени с такива, които използваме в езика днес. В изданието са променени над 6000 думи и изречения, които според авторката Нели Стефанова са неразбираеми за младежите.

"Нашият език е претърпял драстични промени от Освобождението насам, за да бъдат заменени турските думи. Езикът на младите хора се различава драстично от този на "Под игото", заяви Стефанова пред bTV. 

Тя обясни, че хората, които през цялото време са стояли зад нея, след това са се отказали да се споменават имената в новия "прочит" на романа на Иван Вазов.

Гологлав, според преводачката, младежите разбират като човек без коса или с бръсната глава. Затова е добавено обяснението, че това означава мъж без калпак. Обяснено е още, че чемшир е вечно зелено дърво; чучурче - чешма, изворче; глъчка - гласове, а ятаган – сабя. 

Авторката Нели Стефанова обясни, че промените са направени целенасочено с цел турските думи да бъдат заменени с думи от славянски произход. „Някои от децата в ученическа възраст разговарят на английски. Тоест езикът на съвременните млади хора се различава драстично от езика на "Под игото". Всички пояснени думи са отговор на въпроси, зададени от шестокласници", каза още Стефанова.

Тя допълни, че са се допитвали до самите деца как разбират тези думи и именно те са казали, че ятаган е сабя.

"Който ме обвинява, че подценявам децата, просто не познава учениците в 6-8 клас. "Под игото" е преведен на съвременен български език, както Шекспир е преведен на нов английски език", коментира още Стефанова.

Нели Стефанова уточни още, че има две издания, като едното включва оригиналния текст на "Под игото" с 4200 пояснения в скоби.

Шестокласници от столичното 107-мо училище обаче коментираха, че разбират повечето думи в романа на Вазов.

Тяхната учителка обясни, че децата не учат целия роман, а само отделни глави. По думите й това, което е представено в тях, не е толкова притеснително, независимо от наличието на архаичните думи. 

Тя обърна внимание, че е важно да се запази духа на романа и призова Иван Вазов да не бъде променян.

Езиковедът Владислав Миланов от Софийския университет е на мнение, че децата не трябва да бъдат подценявани.

"Българските учители знаят какво е Вазов за българската литература и не е нужно да улесняваме децата и да ги подценяваме по този начин. В оригиналния текст се пази духа на епохата. Будните и интелигентни деца няма да се затруднят. Те знаят къде да потърсят и да разчетат дадена дума", каза Миланов.

Според него голяма част от "преведените" думи са некоректно представени и те по-скоро ще подведат децата, а няма да ги улеснят.

Издателят Манол Пейков смята, че трябва да се чете повече, за да може езикът да се обогатява.

"Турцизмите са много характерна част от тази епоха и са част от нашия живот дори и днес", допълни той.

"Преводът" на "Под игото" обаче взриви социалните мрежи и предизвика хиляди възмутени коментари от потребители.

Няма нищо по-страшно от това да преведеш Иван Вазов на български език. Това заяви литературният критик проф. Кирил Топалов, цитиран от БГНЕС.

В ново издание на романа „Под Игото“ са заменени 6000 думи и изречения. Архаичните думи са „преведени“ на съвременен български език, за да бъдат разбрани от младите читатели.

Поне такова е обяснението на Нели Стефанова. Така „Чемшир“ става вечно зелено дърво, "чучурче" - чешма, "глъчка" - гласове и "ятаган" – сабя. Преводът за часове разбуни духовете в социалните мрежи и предизвика гняв и възмущения.

„Това е кощунство да „преведеш“ Вазов, създателят, съхранителят на нашия език от български на български. По-страшно нещо от това не познавам. Защото, когато ние употребяваме думата усет, не знаем, че тя е създадена от Вазов, или думаха хижа, или думата часовник.

И още десетки думи от нашия нов български език, които са създадени от дядо Вазов“, изрази възмущението си преподавателят в СУ „Св. Климент Охридски“ и литературен критик проф. Кирил Топалов. Според него е по-приемливо на учениците да им бъде обяснено какво означават тези думи.

„Произведението на Вазов е част от културната ни памет. Имаме много турцизми в езика – един по един те отпадат, но не са малко и днес. Те съществуват и в именната система. Например, моето име е турско. Топалов означава „ранен в крака, окуцял в битка“.

Но това не означава, че трябва да се откажа от него. Да преведеш Вазов на новобългарски, съвременен език, по-голямо кощунство от това няма“, категоричен е проф. Топалов.

Ученият дава пример с гърците, които имат Пападиамантис, и с италианците, които имат Манцони с романа “Годениците“, съдържащ много стари италиански думи. И двамата имат същото значение за литературите на тези две страни, каквото Вазов има за нашата.

„На ум не му минава на никого в Италия да смени езика на Манцони със съвременния италиански език. Как й е хрумнало на тази жена, просто не зная. Това е наистина голямо падение“, подчерта проф. Топалов. Той не изключи, че и други класици на българската литература могат да последват съдбата на Вазов и да бъдат „преведени“. Сред тях са Христо Ботев, Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови.

Писателят Здравка Евтимова също недоумява как е възможно някой да посегне на текстовете и дава пример с великия Шекспир, чийто език също съдържа много архаични думи, но никой не се опитва да го преведе. Според нея най-добре би било, ако всяка архаична дума се поставя в края на страницата под линия или в речник в края на книгата.

„Намеса в текста на Шекспир би било повод за въстание на всички англоговорещи, за които английският е роден език. Езикът на Шекспир е силно архаизиран, не само лексиката, но и граматиката. Правя този паралел не случайно. В езика на Вазов също има думи и изрази, които са силно архаизирани.

Трябва да подходим умно към Вазов. Противник съм на всякаква намеса в негови текстове, против всякаква редакция на негови текстове. Умното би било под линия да се обясни на съвременниците смисъла на архаичните думи“, заяви Здравка Евтимова.

Според преподавателя в СУ „Св. Климент Охридски“ Владислав Миланов децата не трябва да бъдат подценявани. „Българските учители знаят какво е Вазов за българската литература и не е нужно да улесняваме децата и да ги подценяваме по този начин.

В оригиналния текст се пази духа на епохата. Будните и интелигентни деца няма да се затруднят. Те знаят къде да потърсят и да разчетат дадена дума”, заяви той.