Годината е 1955-а, нашият велик сънародник и цар на басите - Борис Христов, е неоспорим световен протагонист. Всички театри се борят за неговото благоволение и мечтаят да видят Борис Христов с “Крал Филип II”, “Борис Годунов” или “Мефистофел”. Петдесетте години на XX век са златната ера на оперни величия - Марио дел Монако, Франко Корели, Елена Николай, Еторе Бастианини, Рената Тебалди и “дивата” Мария Калас.
Обожествената приживе гъркиня, родена в Ню Йорк, безспорно голяма артистка и певица, е пяла многократно с Борис Христов по световните сцени, но никога между двамата не е имало конфликт, въпреки че Калас никога не е била колегиална и не е имала величие на духа - толкова необходимо за един голям артист. 

Била самовлюбена 
до нарцисизъм 

И ето как съдбата решава да постави двамата - Борис и Мария, в центъра на грандиозен сценичен скандал. Той се появява с наглед невинно предложение. Артистичният директор на Римската опера - Сампаоли, моли Борис Христов да пее цар Креон в “Медея” с Калас, Барбиери и Албинези, а диригент, естествено, е Габриеле Сантини. Борис преглежда партитурата, вдига вежди, както само той умее, и отговаря:

- Маестро, не си струва да каните мен за роля, в която е достатъчен някой комплимарио... Ролята на царя е орязана почти наполовина (познайте от кого отведнъж).

Сампаоли капитулира. 

- Борис, ако се съгласиш да участваш, ще махна всички съкращения.

Борис се двоуми, защото не му се иска да се яви в една от любимите опери на Калас, но накрая подписва договора. 


Заедно на сцената, но нашият бас гледа настрани.

Шоуто, приятели, започва още на първата репетиция, когато Калас разбира колко голямо е станало присъствието на цар Креон в операта и, естествено, побеснява. Тя съвсем откровено провокира нашия певец и умишлено търси конфликт. Опитва се (ти да видиш) да обучава Борис Христов на сцената: Христов, застани тук, направи така, отмести се, че ми пречиш, ох, мини по-надясно... И тогава прогърмява заповедническият глас на нашия цар: Недей забравя, че царят съм аз, че съм вкъщи и ще застана където си искам, и ще правя каквото реша, а ти ще се подчиняваш.

Две клакьорски 
групи от публиката си 
дават генерално 
сражение на премиерата

Къде със скандали, къде с инфарктни моменти, операта все пак стига до премиера. В салона е настанен 500 човека клак на “дивата”. Но клакът не знае, че останалата част на салона боготвори Борис Христов и се готви за бой. 

Спектакълът върви блестящо, а клакът чака с нетърпение молитвата на цар Креон, изпълнена несравнимо на медзо воче от Борис, и избухва в крясъци, освирквания и обиди. Салонът отговаря равностойно, като вика с бурни гласове “брависимо, ил ре Борис” (царю Борис). След което двата лагера се сбиват откровено и вдъхновено. Спектакълът спира, а в салона нахлува полицията, която, не можеща да излезе наглава с музикалната интелигенция, къде с бой, къде с дърпане, се опитва да въведе ред в салона. 

И това, читателю, в първата опера на Италия - Римската, а защо не и в света. Като връх на нахалството Калас, типично в неин стил, на края на действието решава да се кланя сама, но Царят й препречва пътя. В това време салонът вилнее, а на спектакъла присъстват депутати, министри, министър-председателят, президентът, въобще целият елит на Рим. 

Боят в салона се 
прехвърля и на сцената 

Калас решава да ритне Борис, където е ритнала и Дел Монако (сещаме се къде), но Борис е почти двуметров, ръцете му са дълги и тя не успява в начинанието си. Прозвучава царският глас: Усмири се, ще те цапна. В това време, естествено, изпращат емисар при Сампаоли.

- Какво става, маестро?

Отговорът е:

- Ох, нищо, балканска история! Малко допълнение към българо-гръцката война... Ще се понабият и ще продължим.


Голямата любов на Калас с магната Онасис

След което, точно като в някакъв виц, публиката се укротява, артистите също и 

спектакълът приключва триумфално 
за нашия велик цар 

Така Мария Менегини Калас не успява да провали Борис, а което е още по-лошо, не успява дори и с пари да трогне критиката. Тя единодушно определя Борис като триумфатор. На величавия, премерен, безгрешен Креон критиката не противопоставя Калас, а обяснява, че е “била добра, но размахва ръце и се удря по корема, а после трепери, сякаш е припадничава. Сигурно има синини по тялото тук-таме”. 

Гъркинята в различни интервюта се брани, моли за прошка, обяснява се, но публиката, а и медиите решават кой е победителят. През всичкия този невъобразим скандал Борис Христов запазва царска дистанция. И с право: геният задължава. Великият творец принадлежи на вечността, той е благороден и прощава.

Иван БЕНЧЕВ