Днес отбелязваме 3 големи празника и първата голяма Задушница за годината.
На 14 февруари, 2026 г. е първата за годината голяма Задушница - Месопустна.
Това е денят, в който православните християни отдават почит на своите починали близки. Тя винаги се отбелязва в съботата преди Месни заговезни.
Наричана също Вселенска Задушница, този ден е специален, защото включва и възпоменание за душите на хората, които са починали внезапно – по време на далечни пътувания, при бедствия или в обстоятелства, когато близките им не са могли да извършат погребението подобаващо. Това е време за молитва за милост и прошка на техните грехове.
На Задушница се отправят молитви за душите на починалите, църквата извършва служба в тяхна памет, а близките посещават гробовете им. В много региони хората почистват гробовете на своите починали роднини преди празника, украсяват ги с цветя и измиват паметните плочи.
В деня преди Голяма Задушница традиционно се подготвяме за отдаване на почит, като приготвяме храна, която ще се раздава с думите „Бог да прости“.
Има няколко неща, които се считат за задължителни за подавките на Задушница:
- Подсладено жито
- Вино
- Хляб или баница
Какво задължително се прави на самия ден:
Вярващите посещават гробовете на своите близки, запалват свещи като символ на безсмъртието на душата, кадят с тамян, олицетворяващ молитвата, и изливат вино "на кръст".
На Задушница е традиция да се раздават хляб, варено жито, ястия, дребни сладки и други храни на хора, които се срещат на гробищата, по пътя, на близки или съседи с думите "за Бог да прости".
Този обичай е израз на почит към покойните, напомняне за тяхното съществуване и делата им. Той създава усещане за свързаност между живите и онези, които вече са напуснали този свят, символизирайки любовта и вечната памет към починалите близки.
На Голяма Задушница отправяме смирени молитви, търсейки опрощение и покой за душите на нашите починали близки.
В някои домове на трапезата се оставя празен стол, символично предназначен за починалия близък. Този ритуал изразява почит и показва, че той остава част от семейството, а споменът за него е жив в сърцата на близките му.
Задушница е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите. На Задушница обичаят повелява да се раздаде храна и вино, за да се почете паметта на починалите.
Успение на Кирил
На 14 февруари Българската православна църква отбелязва църковния празник на Успение на Свети Кирил Славянобългарски. Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни - Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград.
Завършил образованието си с прозвището "философ" и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани различни поръчения с обществен характер.
Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата "Свети Климент Римски".
Трифон Зарезан
Денят на лозаря - Трифон Зарезан, е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон.
Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки.
След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си.
Свети Валентин
Свети Валентин пък е католически празник, който се празнува на 14 февруари. На тази дата влюбените разкриват един на друг, че се обичат. Първоначално стар римокатолически празник в чест на Св. Валентин, той вероятно започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.
На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон.
