Света мъченица Харитина почита църквата на 5 октомври. Тя живяла в края на третия и началото на четвъртия век.

Родината й е Понтида - североизточна област на Мала Азия. Докато била още малка, останала сираче. Взел я в дома си един богат и състрадателен човек на име Клавдий. Възпитал я като своя дъщеря.

Като пораснала, тя започнала да прави впечатление не само с телесната си красота, но и с добрия си характер, с кротост, целомъдрие, чиста мисъл и светла вяра в Бога. Вярващите й се радвали. На невярващите тя говорила за Спасителя и им сочела пътя на истината.

В началото на четвъртия век настанало жестоко гонение на християните. До началника на окръга, където Харитина живеела, стигнал донос за нейната християнска дейност. Била повикана на съд. Дометиан, тъй се казвал началникът, я запитал: Вярно ли е това, че си християнка? Вярно ли е това, че ти заблуждаваш хората да стават християни?“

Харитина отговорила: „Истина е, че съм християнка. Истина е също, че от вашата нечиста вяра привеждам хора към моя Господ Исус Христос.“

Разярен, началникът заповядал да я бият безпощадно. След това е препратил на съд при областния управител. Напразно управителят правел опити да я убеди да се отрече от своята християнска вяра. Като почувствал безсилието си, той заповядал да й острижат косата, да сипят горещи въглени върху главата и тялото й.

Накрай я осъдил на обезчестяване. Но светата девойка се помолила на Бога и тъй издъхнала, като запазила непорочно девството си. Тялото й било сложено в чувал с пясък и хвърлено в морето. След три дни морските вълни го изхвърлили на брега. Сам Клавдий погребал света мъченица Харитина. Това станало през 304 г.