За родените след 2000 година има особеност при образуване на ЕГН-то.

Единен граждански номер, по-известен със съкращението ЕГН, се получава при раждането или при трайно пребиваване в страната за чужди граждани. Административният идентификатор на физическите лица е въведен у нас през 1977 година.

Индивидуалната за всеки гражданин на Република България комбинация от 10 цифри служи за идентифициране и носи важна информация за притежателя си.

Какво означават цифрите на ЕГН?

Първите 6 цифри от ЕГН-то на всеки човек съдържат рождената му дата. Първите две цифри са за годината, следват месеца и датата.

За родените след 2000 година има особеност при образуване на ЕГН-то.

При тях, ако месецът, в който е роден човекът е едноцифрено число – от 1 до 9 към него се прибавя 40 и се получават трета и четвърта цифра съответно 41, 42, 43 и така до 49.

Ако месецът на раждане е двуцифрено число – 10, 11 или 12 се прибавя 40 към него и се получават трета и четвърта цифра 50, 51 или 52. Двете цифри след рождената дата носят информация за областта, в която е родено лицето и

поредността на раждане в съответната област.

Предпоследната цифра показва пола, като за жени се използват нечетни, а за мъже – четни цифри. Последната цифра от ЕГН-то е контролна и се изчислява по сложен алгоритъм.

Възможно ли е да се изчерпят възможностите при формиране на ЕГН? Към момента този метод за формиране на ЕГН е достатъчно добър и работещ, така че да може да се идентифицира безпроблемно всеки един български гражданин.

Начинът на образуване на ЕГН, позволява неизчерпаема комбинация от цифри, поради което не е нужна промяна в броя на цифрите или начина на формиране на ЕГН-то.