Тези дни шофьор на лек автомобил е оставил возилото си на трамвайната линия, като по този начин е спрял движението на трамвая по линия 22. Сценката се разигра на ул. "Пиротска" в София. Ругатните и обидите по адрес на шофьора бързо се изсипаха, малцина обаче се попитаха и се стекоха на помощ, за да разберат защо аджеба стои там тази кола, пише София 24.

Сега ще и представим историята от първо лице, която накара много хора да се замислят над това, което казват и прибързано коментират.

Публикуваме думите на майката, която е била шофьорът на въпросния автомобил:

Добър вечер на всички, които успяхте няколко часа да си начешете езиците! Добър вечер и на хората, които качиха снимките и никъде не уточниха, че колата не е зарязана, а в нея има майка с дете! От стотиците коментари, никой не се замисли, че колата може да се е развалила?!?!? Не че трябва да давам обяснение на някой, просто искам да изкажа огромното си разочарование към по- голямата част от българския народ.

Днес спрях пред училището на детето ми на ул. Пиротска, да уточня, че обикновено там е невъзможно да намериш място, а аз буквално спрях, за да се качи детето, което ме чакаше на тротоара, обикновено това щеше да отнеме не повече от 5 секунди, всеки, на който детето му учи във въпросното училище е наясно.

Да не уточнявам, че там е синя зона и от общината нямат търпение да ти вдигнат колата за минутата, за която ще слезнеш да си вземеш детето!

В този момент става нещо с електрониката и колата не засича ключа, съответно тя не може да запали, а още по- лошо - не може да се сложи на неутрална скорост, за да се избута.

В този момент само, като си представих какво ме чака, ми прилоша, но се оказа, че за тези 30 мин., за които трябваше да ми донесат резервният ключ, са ми били слаби представите какво може да преживее човек.

Веднага излезнах на улицата, за да кажа на ватманката на приближаващия трамвай какво се случва, а тя дори не пожела да ми отвори вратата с думите:" Не искам нищо да ми казваш, МА, разкарай си веднага колата от тук"!

Аз разбирам напълно колко хора съм изнервила и колко хора съм забавила, но знаете ли кое е най- лошото????? Че всички хора реагираха точно, като вас!!!! Лошото е, че от близо 200-300 човека, които се изредиха да ме обиждат и да ми казват да си махна колата, НИКОЙ не дойде да ме попита какъв е проблема, искате ли да я избутаме( не че можеше да се избута).

Само един човек от всички 200-300 човека, половината се смееха, половината ме обиждаха с толкова гнусни думи пред детото ми, все едно съм спряла нарочно, “мъже" ръкомаха от колите си да съм се разкарала по- бързо, без да слезнат да попитат имам ли нужда от помощ!

Няма хора, за съжаление, убедила съм се не веднъж. Само да подчертая, че няма път, в който да видя закъсал човек на пътя и да не спра да попитам с какво мога да помогна, десетки пъти аз- жената, съм слизала да помогна да избутаме някоя кола, всичките пъти спирам аз - жената( включително и миналата седмица на човек закъсал на Сливница), всички мъже подминават или много рядко от срам, като ме видят да бутам, някой слиза да помогне. За съжаление сме такъв народ и се убедих за пореден път! Хора, най-лошото е не че на една “овца, душевен инвалид, малоумница, олигофрен…" се е развалила колата, най-лошото е че, хората не са Хора!!!

Бъдете добри, помагайте и не осъждайте, защото утре може да потрябва и на вас помощ, не само за развалена кола, за всичко…, защото майка ми беше припаднала на улицата и повечето я бяха подминавали, като куче, защото си мислели, че е пияница, а тя е с много заболявания! Също като вас, тези, които не попитахте какво е станало и имам ли нужда от помощ! Бъдете добри, бъдете Хора!




И последно, понеже гледам, че повечето хора са се подразнили от марката на колата, но по улиците сте същите хора, като тези които, когато се кача при баща ми да ме закара до някъде с неговата количка, не го признавате за човек на пътя! Защото за мен всички са равни, независимо от марката, даже напротив, всеки път си казвам на пътя: "Това можеше да е баща ми". Когато се научите да мислите по този начин:Това можеше да е баща ми, това можеше да е майка ми, детето ми, баба ми…, тогава отношението ще ви е друго към всички!