Днес е един от 12-те най-големи християнски празници Успение Богородично, който се отбелязва както от католиците, така и от православните християни. На Изток празникът се нарича Успение Богородично, а на Запад - Възнесение с тяло на Дева Мария.
Патриархът на българската православна църква Максим ще отслужи празнична литургия в Троянската света обител. Премиерът на страната Бойко Борисов пък ще бъде в морската ни столица Варна за празника на града.
Българите наричат празника Успение Богородично Голяма Богородица. Този ден честват преди всичко жените. Те замесват обреден хляб, наричан Богородична пита и го раздават заедно с плодове за здраве, но и за душите на умрелите. В някои райони се правят общоселски сборове – на различни оброчни места или край църкви и манастири, чийто патрон е Света Богородица.
На 15 август Българската православна църква отбелязва християнския празник Успение Богородично, известен още като Голяма Богородица. Това е денят на смъртта на Дева Мария и във всички църкви, манастири и параклиси се отслужва тържествена Света литургия в прослава на Божията Майка – покровителка на майчинството. На този ден имен ден празнуват всички с името Мария, Мика, Мара, Маша, Мариан, Мариана, Марин, Марина.
Във всички краища на България Пресветата Дева се почита от жените като покровителка на майчинството, брака и семейното огнище. Вярва се, че тя помага на бездетните да се сдобият с рожби. Ето защо на празника й всяка млада булка без деца полага дар пред иконата на Пресвета Дева Мария, за да измоли покровителството й. На много места българите отбелязват Успение Богородично като един от празниците, посветени на новата реколта – с голям курбан, общ за цялото село.
Счита се, че празникът Успение на Пресветата Богородица е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век. Най-старото място, свързано с култа към Света Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм. От мига на своето успение (от църковнославянски “заспиване”), Светата Дева седи отдясно на своя син Исус Христос и с майчината си молитва закриля целия християнски род.
Още от първите векове на християнството Светата църква наредила да се празнува денят Успение на пресвета Богородица. Подробности за това събитие, както и някои сведения за живота на Божията Майка след възнесение на Исус Христос, не са предадени от древните църковни писатели. Легендата разказва, че преди около 2000 години 64-годишната тогава Божия Майка живеела в Йерусалим, в дома на Свети Йоан Богослов. Когато веднъж се молела на Елеонската планина, при нея се спуснал Архангел Гавриил с палмова клонка в ръка и й възвестил близкия край. Дева Мария приела с радост вестта и пожелала да види още веднъж преди смъртта си Светите апостоли.
Апостолите се събрали по чуден начин на този ден, тъй като били пръснати по света за евангелска проповед. Те станали свидетели на блажената й кончина. Божията майка предала чистата си душа в ръцете на своя син Исус Христос. При Успението й, цялата стая се изпълнила с дивно благоухание, а ангели пеели: “Радвай се, благодатна, Господ е с теб, благословена си ти между жените!”. Вместо мъка апостолите изпитали неописуема духовна радост. Погребали тялото й в Гетсимания, до гробовете на родителите й и на Свети Йосиф Обручник. Според християнската църква смъртта на Света Богородица е преминаване в друго измерение – това на вечния живот. След Успението си, Божията майка не оставя без помощ света и бързо се намесва при нужда не само на отделните хора, но и в съдбовни мигове на цели селища, дори народи. Присъствието й в живота на християните е осезателно. Мощно и навреме се застъпва за хората, на които е обещала, че няма никога да изостави. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден остава празна, защото Богородица възкръсва.
На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден. Дробът на жертвата се вари и носи в черквата за освещаване. Месото се пече на открит огън на ръжен, после по съседски си разменят месо и баница за здраве като наричат: „Нека Света Богородица да ни е на помощ!" В някои селища празнуват този ден за здраве и на воловете, и както на власовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва. Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не пропика кръв добитъкът и да не стават ялови младите булки. Богородичните веселби продължават до късна нощ. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
