Христо Кидиков е име, което българската публика произнася с обич вече десетилетия. През 2021 г. отбеляза 75-годишен юбилей и половин век на сцената. Днес, на прага на своите 80, той продължава да записва песни, да концертира, да спортува и да гледа напред с усмивка. Срещаме се с него в разговор за новата му музика, за любовта, която не угасва с годините, и за уроците, които животът му е поднесъл.
- Преди четири години дадохте интервю за нашия вестник, когато отбелязвахте юбилей - 75 години и 50 години на сцената. А догодина ще празнувате 80. Подготвяте ли нещо по този повод?
- Подготвям, няма как. Но първо искам да си пожелая да сме живи и здрави. Роден съм на 16 октомври, тогава започвам 80-те си години - а времето не чака. Сега записах и нова песен с моя композитор Камен Николов, с когото работим повече от 15 години. Текстът е на Теодор Троев, който реши да направи и клип. Затова ходих и в Поморие, защото там имам човек, на когото вярвам - Ян Петров, и през октомври ще започнем снимките. Песента е за семейството, за любовта, за погледите и нощното мълчание. Както е написано: “ни вопъл, ни стон, само цигарата проблясва като фар”. Такива алегории... Много е интересен текстът.
- Припознавате ли се в него?
- Да, така е направен, че всеки може да се припознае. Имам си моите грехове, към любовите, които съм имал. Но това не променя нищо - каквото е писано, това става.
Има кой да реши дали да прости греховете или не
Той знае всичко. Бог прощава, но не забравя - нали имаше такава приказка.
- А вие прощавате ли си?
- Грешен съм. Неслучайно имам такава песен - “Грешник”. Сам си казвам: “Боже Господи, знам колко съм грешен”. Но какво от това? Важното е в следващите си години, след като си признал греховете, след като си осъзнал, че си наранил някого - в това число и децата ми, защото това ми е трети брак, - да си поел отговорност. От първите два брака имам трима сина. Мислех, че третото ще е момиче, но не стана. А и в нашия род ние също сме трима братя.
- Явно така ви върви, но пък внуците не са само момчета.
- Не, имам и две внучки. Най-голямата - Румяна, вече е на 21 години. След това се роди малкият Христо, който през март навърши 18. От средния ми син Даниел имам Катерина - много мило и красиво момиче, което на 2 септември навърши 13 години. Играеше в театрална школа, обича да танцува, но ми каза: “Дядо, оставям всичко, защото седми клас е много важен - трябва да вляза в добро училище”. Учи корейски, защото английския вече всички го владеят, както ние навремето всички говорехме руски. А аз го говоря и до днес. Това помага, защото езикът е богатство. В музикалното училище в Пловдив наблягахме и на италианския, и до днес го поддържам. В Германия пък научих и немски. Нали знаете - “на вълка му е широк вратът, защото сам си върши работата”.
- Децата ви как приеха третия ви брак?
- Трудно. Но аз си знам грешката - аз съм виновен за всичко.
Бях малко луда глава, хвърчах, а и изкушенията бяха много
Пътувах по целия свят, с изключение на Австралия. Срещах се с много хора, с много звезди в нашия бранш. Например в Африка се засякохме с Род Стюарт. Винаги съм черпил от тези големи артисти, наблюдавал съм ги внимателно и съм “крадял”. Нашият занаят е такъв - трябва да откраднеш. Естествено, преработвам го според нашата публика.
- А как се запознахте със съпругата си?
- Тогава работех за фирма за прахосмукачки. Вкъщи вече бяхме на нож, а шефът каза, че ще открива офис във Велико Търново, и ме попита дали искам да го ръководя. Така се запознахме - тя беше дошла да кара курсове за дилър. Вече 25 години се познаваме, а от 2011 г. сме женени. Много държах да имаме църковен брак и лично митрополит Григорий ни венча. Аз пък му пях на рождения ден и до днес се виждаме от време на време. Но преди това минахме и през обредната зала. А аз се криех, да не ме познаят, защото бях дал правото само на един журналист да отрази. И като бързахме по стълбището с кумовете, се спънах и полетях... Добре че кумът ме хвана. Така си казах: “Господ ми дава знак - внимавай, като влезеш вътре”. Направихме три дни сватба във Вонеща вода. Сега вече е балнеосанаториум, където жена ми работи като администратор. Тя е по-млада от мен с 11 години и още работи. Но и двамата вече имахме деца - тя двама сина, аз трима - и решихме, че е достатъчно.
- Все пак с годините децата приеха ли брака ви?
- О, да. Виждаме се, чуваме се. Аз и преди съм казвал, че с втората ми жена се разминавахме вкъщи като бързия и пътническия влак на различни гари. Но изчаках децата да станат на 25-26 години, да завършат, да си вземат дипломите и чак тогава напуснах дома
Отидох на вилата със Снежи - в село Байкалско. Поживяхме около година. Исках да я прехвърля на децата, но никой не я искаше. Викаха ми: “Абе, тате, кой ще готви, кой ще цепи дърва, кой ще запали камината?”. Те идваха като на хотел - в петък пристигат, в неделя си тръгват. Като остане къща без хора, започва да се руши. Накрая казах: “Ще я продам”. А те: “Продай я, ама дай парите на нас”. Разбира се, че парите са за тях. Аз къде ще ги нося - в дупката ли? След 3-4 години решихме да се върнем в Търново. Баща й ми каза: “Зетко, само ти можеш да реновираш тази къща”. Тя е построена от ситен камък и много ми хареса. Още преди тъстът да почине, започнахме ремонт - изкарахме вода, сложихме помпа на 35 метра и я вкарахме в къщата. Научих се и на такива неща. В градината си гледаме домати, краставици...
- Как беше реколтата тази година?
- Още има, доматите “биволско сърце” вървят много добре, краставичките също. Поливаме, защото сушата беше голяма. Пролетта имаше мраз и измръзнаха сливите.
- Да, но пък ябълки и грозде тази година има много. Вие гледате ли?
- Не, но си купувам грозде от приятел в Старозагорско и си правя вино - мерло. Заради сушата гроздето тази година е по-малко като количество, но е с много висока захарност и виното става чудесно. Правя вино, после и ракия, но от шест години вече не пия концентрати - само винце
На обяд и вечер си го разреждам.
- А защо спряхте да пиете концентрати?
- Защото съм изпил достатъчно. Стига толкова. Понапълнях, сега съм в добра форма. Бях стигнал 82-83 килограма, появи се шкембенце. А знаете - алкохолът отваря апетита. Сега спортувам активно.
- Как спортувате?
- Независимо къде съм - на морето, на вилата или в Търново - навсякъде си имам маршрут по 5 км. Сняг, дъжд, пек - когато намеря време. Като свърша работа в градината, като почистя снега - излизам и си минавам маршрута. На морето обичам да плувам. Обичам и ските.
- Ходите ли още на ски?
- Ходя, но миналата година пропуснах, защото си направих беля на кръста - рязах и цепих един голям орех. Трябваше да се възстановявам, ходих на кални бани в Поморие. Не можех да се изправям, но вече съм добре. Да сме живи и здрави - на тези години костите омекват и се трошат.
- Тази година ви гледахме в реклама за колаген, точно за костите. Как се съгласихте да я снимате? Ползвате ли продуктите?
- Поканиха ме. Първата част беше с Патрашкова, а аз бях продължението. Сега през октомври ще има и нов епизод, където играя хоро. Наскоро пак почувствах коленете, обадих им се и моментално ми изпратиха две кутии, за да съм във форма.
- Значи каквото рекламирате, наистина го ползвате?
- Точно така. Дори и “Стрептогард”, който рекламира Орлин Горанов, си го ползвам редовно. Изсмуча едно и гласните връзки се отварят, все едно съм изпил питие - а него вече избягвам.
- А бихте ли рекламирали хазарт? Напоследък много известни личности го правят.
- Не, не, не. Не бих.
- Явно не стоите само на село, а имате и апартамент във Велико Търново?
- Да, имаме гарсониера. Ние сме само двамата и не ни трябва повече. В Търново има културен живот, познавам се с всички, канят ме по читалищата, работя и с кмета на Павликени, та чак до Полски Тръмбеш. От където и да се обадят - ходя.
- Имате ли предвидени участия до края на годината?
- Вече имам две дати - на 18 октомври в Алфатар, Силистренско, после на 24-и в Русе. По Нова година ще има още. Колкото и да са - добре дошло.
Пенсиите са големи, и то толкова големи, като минимални, и не стигат
Добре че още се държа на краката си и работя на тези години.
- Май всички сте така в бранша? И сякаш последните години вашето поколение има много участия.
- Да, така е. Чуваме се, помагаме си.
Очаквам Драго Драганов да направи филм за моята годишнина догодина, защото БНТ е “майката”, която има всичко. И други хора ми се обадиха. Чакаме да видим дали ще отпуснат средства от Министерството на културата. Имам подготовка и трябва да се държа.
- Сега къде и как ще празнувате рождения си ден?
- Не знам - винаги е различно. Случвало се е и да пея на този ден, не отказвам. Обикновено или на вилата, или в Търново - с приятели.
- Идват ли внуците на село?
- По-големите вече си имат други ангажименти. Голямата внучка ходи на уроци и работи, не иска помощ от никого. Чух, че композира с китара - дай Боже да видим нещо. Христо-младши учи в Костинброд готварство, ще чакаме един ден да стане шеф-готвач. Спортува много.
- Горд дядо сте.
- Така е, хваля се с тях. Но винаги съм казвал на синовете си, а и на внуците, че един мъж трябва да направи три неща - да посади дърво, да построи къща и да има свои деца.
- Какво е любовта на близо 80 години?
- Това е приятелство, другарство, уважение. Като вървим със съпругата ми под ръка, и хората казват: “Лика-прилика сте”. Любовта в тази възраст е търпение.
Трябва да си много глупав, за да не оцениш партньора, с когото сте толкова години заедно
Самотата е ужасно нещо. Трябва да имаш на кого да разчиташ - тя ще ти подаде ръка да станеш, ти ще й подадеш лъжица, ако не може да се храни, ще я съпроводиш. Истинска любов е старостта - разбирателство и взаимна помощ.
- А вие имате и любовта на публиката. Какво бихте пожелали на нашите читатели?
- Пожелавам преди всичко здраве - то е най-важното. Да нямат проблеми и да помнят приказката на шопите: “Оти да се косим, като че ми мине”. Излишно е да хабим нерви и неврони, които не се връщат. Ставаш по-паянтов, губиш контрол. Най-добре е да преброим до десет, преди да кажем лоша дума - и да я забравим. Една лоша дума може да ти развали спокойствието за цял живот и да се връща към теб. Не се косете, защото ще ви мине. Вървете напред с усмивка, не казвайте за никого лошо - само добро. Лошото има кой да го забелязва и кой да наказва. Желая здраве и щастие - защото със здравето идва и щастието.
Цветелина ТОТЕВА
