През 1931 г. две български фабрики изкупуват от Турция близо 25 тона стари бланки и ненужни документи, предназначени за преработка. Вместо отпадъчна хартия в България пристигат вагони с безценни документи от Османската империя, а днес архивът се смята за трети по големина и втори по значимост османски архив в света, съобщава Нова телевизия.
„През 1931 година при много странни, драматични и напрегнати обстоятелства България най-неочаквано се сдобива с третия по големина и втория по значимост османски архив в света. В него се съдържа историята на българските земи и българския народ от около пет века. Значението на това събитие за българската история е колосално”, разказа сценаристът и режисьор Димитър Петков.
Операторът и режисьор Христо Бакалов също смята случая за изключително важен. „Тази история разказва за едно събитие, което е от огромна значимост за българската и световната история и наука”, каза той.
Според Петков в началото на 30-те години България упорито се опитва да получи достъп до османските архиви, защото именно там е съхранена голяма част от историята на българските земи през петте века османско владичество. Турция обаче последователно отказва достъп.
Развръзката идва неочаквано, след като турското Министерство на финансите решава да освободи място в архивите си и продава тонове стари документи като отпадъчна хартия на две български фабрики.
„Българското правителство не е страна по тази сделка. Това е договор между турското Министерство на финансите и две частни фабрики. Още с пристигането на вагоните в София е свикана комисия от специалисти, които установяват, че това не са 22 тона вторични суровини, а 22 тона научно злато”, разказа Петков.
Въпреки направеното откритие част от документите вече са били унищожени. „Фабриките са били в производствен процес и започват да смилат около пет тона хартия. Ако е имало предварително организирана конспирация, това нямаше да се случи”, отбеляза той.
Според османиста д-р Маргарита Добрева обяснението вероятно е по-просто. „За мен това е една грешка в историята, предизвикана от хамалите, които са товарили хартията. Вероятно те просто са взимали документите, които са били най-близо до вратите. Мисля, че именно тази случайност е причината безценният архив да пристигне в България”, смята тя.
Петков споделя, че интересът му към Цариградския архив тръгва от лична история. След като далечен негов роднина му показва родословно дърво, съставено по османски данъчни регистри, той разбира, че документите се пазят именно в Народната библиотека.
„Тогава си дадох сметка, че ако един обикновен човек може да проследи рода си близо 200 години назад благодарение на тези документи, представете си какво могат да открият учените в 22 тона архивни материали”, каза той.
