Край, закриха и училището. Отдавна нямаме и детска градина. За лекар да не говорим. Това разказва пред БГНЕС 39-годишният Александър пред дома си в китното родопско село Забърдо.

Мъжът е местен и работи в Забърдо.

"В момента сме 120-ина. Само след три дни е нашият събор. Ще се порадваме, ще извием хоро и ще попеем на площада", казва мъжът с поглед към бърдото отсреща и добавя: "от това бърдо идва и името ни".

На въпроса как се живее, какъв е поминъкът в региона, той ни поглежда право в очите и казва: "Тук няма лекар. Поради липса на бърза медицинска помощ бая хора си отидоха от този свят. Най-близката болница е в Чепеларе. Ако има спешен случай чакаме линейка оттам. Но, тя идва поне след час".

Пътят от Чепеларе до Забърдо е около 28 километра, но лошият път отнема поне 45-50 минути.

В Забърдо няма и бензиностанция. Най-близката е на около 50 км. в посока Чепеларе или Асеновград.

Тръгвайки по главната улица, водеща до окончателно излязлото във ваканция училище, виждаме тук-таме седнали пред портите си възрастни хора. Някой подпрели се на бастуните си, други просто седнали със скръстени ръце, ... гледат с празни погледи.

Пословичната родопска приветливост и гостолюбие подканя хората веднага след поздрава да завържат разговор, да споделят тегобите и радостите си, да разкажат коя е най-старата къща в селото - тази на баба Сийка, да поклатят глава, и традиционно да кажат, че "тук нищо не се случва", да покажат селото, в което освен много стари къщи, има и доста нови.

И сочат с очи три-четири етажни къщи, повечето от тях наистина празни, с катинари с паяжини и отдавна небоядисани стени, на които стоят не един и два некролога.

Отишли са си хората, някои по естествен път, но доста и поради липсата именно на лекар, медицинско заведение и закъснялата линейка.

Продължаваме по улицата, упътили се към училището "Бачо Киро", което ни посреща с леко открехната врата на училищния двор.

Може би с тайната надежда да се появи някое дете, и в тези горещи летни дни да поиграе в училищния двор или на уредите. И само констатираме разказа на Александър:

"Неотдавна бе ремонтирано по европейска програма. Нов покрив. Нови керемиди. Игрището блестеше. Има и уреди за физически упражнения". А сега тревата е превзела двора и недокоснатите спортни уреди.

Българският флаг продължава да се вее самотно, избледнял и разкъсан. Така както със сигурност се разкъсват и душите на забърдчани.

Малкото хора които са останали в селото, обаче, не спират да шетат из дворовете си, китно подредили цветни градини и тераси. Упорити в грижите си около къщите и дворовете, малкото хора, останали в Забърдо, като че ли искат да докажат, че зад бърдото няма да остане само името на селото, но ще има и хора.