Наближава Коледа и валят всякакви инициативи: Българската Коледа, Подари книга, Подари боб, ориз и олио, Подари надежда - все такива прекрасни и звездни коледни инициативи валят отвсякъде. 

Близо месец по-рано обаче дойде големият коледен подарък за България - не ни щат в Шенген. Холандия и още една-две държави не ни щат и реализират инициативата “Подари на България среден пръст за Коледа”.

Че сме най-бедната държава в Европа, го знаем. Че сме най-окаяните, изпосталели и изчезващи същества, също го знаем. Сега остава да се наредим на първо място и в Шампионата по търпене на плесници в лицето. 

Правят с нас каквото си искат. Използват ни за лош пример за децата си, плашат ги с нас като с Торбалан, а ние мълчим, преглъщаме и най-много лееекичко да се озъбим.

Президентът Радев написал, че това е цинизъм, младежът министър Зарков скърца със зъби на холандския министър-председател, вътрешният министър и той - зъбене някакво предприемаме. 

И точно тук свършва този ми леко наивистичен тон. Не ни щат в Шенген и ни отделят от Румъния и Хърватия. 

Извинявайте, че да не би това, за което ни упреква Холандия, да не е истина? Да не би да имаме правосъдие, ред и справедливост? Да не би да не се краде от небето до земята? Да не би да не се топим като ланския сняг? Да не би Северна България да не е пустиня? Да не би да имаме образование и здравеопазване? Да не би да имаме пенсии и заплати?

Нищо такова нямаме. И те го знаят, и ние го знаем. 

Приеха ни в Европейския съюз по милост, по политически и геополитически причини, приеха ни със запушен нос и с презрение и сега ни го доказват. Вече не им пука какво мислим. Нали им станахме санитарен кордон и място, където да идват за алкохолен туризъм и евтина плът.

Нали им сменяме памперсите, нали им метем улиците и им чистим тоалетните, нали им застиламе чаршафите в хостелите и в хотелите - какво друго да искаме? На нас те гледат като на хора втора и трета ръка. Ние сме им новата Африка. 

Помните ли какво направихме, когато ни приемаха в Европейския съюз? Направихме един голям поклон доземи с гръб към господарите. Оставаше те само да си разкопчеят панталона.

Шамарът, който ни удрят с Шенген (ако до 8 декември не стане някакво чудо), е провал на дипломацията ни, на всичките Министерски съвети, на Президентството и най-вече на брюкселските ни депутати, които в края на краищата катастрофираха в Европейския парламент. 

Ще бъда докрай честен - след такава храчка в лицето Шенгенското пространство изобщо не ми е интересно, даже не ме вълнува. Интересува ме докога ще си мълчим, ще мигаме на парцали като мишоци и няма да тропнем по масата. 

Но за да тропнеш по масата, трябва да имаш юмрук, а не длан, върху която държиш табла за сервиране и прислужване. 

Случката с Шенген казва всичко. И не са само Холандия и Австрия - и останалите “големи” от Европейския съюз мислят като тях, ама се правят на ударени. 

И ни залъгват с приказки от рода на: “И вие ще влезете в Шенген, ама друг път”.

Николай МИЛЧЕВ, писател